Решение № 394 от 30.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1239/2008 г.
ВКСII гражданско отделение30.07.2009 г.докладчик Снежанка Николова
Диспозитив
Отменява решението с № 743/2007 г. по гр. д. № 631/2007 г. на Пазарджишкия окръжен съд в частта му, с която е отхвърлен иска за 2/6 ид. ч. от имота и вместо това постановява: Признава за установено по отношение на Е. Г. Б., Й. К. Г., Д. К. К., Г. А. Н., С. А. Комсиийска, Г. А. К. и К. Н. Н., че В. Н. Н. и И. А. Н. са собственици на 2/6 ид. ч. от имот, представляващ УПИ * - 2061 с площ 375 кв. м. в кв. 69а по плана на гр. П., както и от построените в него сгради. Оставя в сила горното решение в останалата му потвърдителна част относно останалите 3/6 ид. ч. от имота.
Мотиви
Решение № 394 от 30.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1239/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова Производството е по параграф 2, ал. 3 ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" и сл. ГПК (отм.). С решение № 743 от 2007 г. /без посочена дата/ по гр. д. № 631/2007 г. Пазарджишкият окръжен съд, като въззивна инстанция, е отменил първоинстанционното решение по гр. д. № 1783/2006 г. на Пазарджишкия районен съд в частта му, с която е признато, че ищците В. Н. Н. и И. А. Н. са собственици на 2/6 ид. ч. / над размера от 3/6 до 5/6 ид. ч./ от описания недвижим имот в гр. П. и вместо това е постановил друго, с което отхвърлил предявения от тях против ответниците иск за собственост на горните 2/6 ид. ч. от имота. В останалата част, с която е уважен установителния им иск за собственост на 3/6 ид. ч., първоинстанционното решение е оставено в сила от въззивният съд. Въззивното решение е обжалвано от двете страни с касационни жалби, подадени в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.). Ищците В. и И. Н., чрез пълномощника им адвокат Е. Бързанова, го обжалват в отхвърлителната му част с оплаквания за неговата неправилност в тази му част и искане за отмяна. Ответниците Е. Б., Й. Г., Д. К., Г. Н., С. К. и Г. К., чрез пълномощника им адвокат Й. Ц., обжалват решението в потвърдителната му част с доводи, че ищците не могат да се легитимират като собственици и на 3/6 ид. ч. от имота, тъй като разпоредителната сделка между тях и наследодателя им е нищожна. Молят за отмяна на решението в тази му част и вместо това искът се отхвърли и относно 3/6 ид. ч. от имота, с присъждане на направените по делото разноски. Ответницата К. Н. Н. поддържа становището на останалите ответници. Върховният касационен съд на РБ, състав на II гражданско отделение, като обсъди заявените в касационните жалби оплаквания във връзка с данните по делото и на основание чл. 218ж ГПК (отм.), приема следното: Ищците са искали да се признае за установено по отношение на ответниците, наследници по закон на починалия на 5.03.2004 г. Никола К., че са собственици на прехвърлените им от последния 5/6 ид. ч. от описания недвижим имот, предмет на нот. актове № №* и 33/2003 г. Към момента на прехвърлителната сделка праводателят им е бил страна по делбено производство по гр. д. № 493/2003 г., приключило с влязло в сила решение по допускане делбата на същия имот между него с дял 5/6 ид. ч. и Е. В. с дял 1/6 ид. ч., като предмет на делбата е наследството на съпругата му М. К., сестра на другата съделителка. Във втората фаза на съдебната делба поради смъртта на Н. К. са конституирани неговите наследници по закон, настоящите ответници. Приобретателите по сделката и настоящи ищци, не са участвували в делбата, която е приключила с изнасяне на публична продан на имота и теглене на жребий за разпределение на движимите вещи по окончателния разделителен протокол. Доколкото ищците не са участвували в делбата на процесния имот, завършила с участието на наследниците по закон на праводателя им, то решението за извършването й чрез изнасяне на публична продан на имота не може да им се противопостави. Направеният в тази насока извод на въззивния съд за допустимост на производството е правилен. За да уважи иска до размер 3/6 ид. ч. /или 1/2 ид. ч./ от имота, въззивният съд приел, че това е частта на съделителят Н, притежавана от него на собствено основание от прекратената съпружеска имуществена общност след смъртта на съпругата му М. К., чието наследство е предмет на делбеното производство между него и сестра й, в качеството им на нейни наследници по закон. Правото му на собственост върху тази част не произтича от наследството, поради което и разпореждането с нея е валидно, с оглед неприложимостта на възражението по чл. 76 ЗН. Обратният извод е направил за частта в размер на 2/6 ид. ч. от имота, представляващи частта му от наследството на съпругата му, съгласно чл. 9, ал. 2, предл. 2 ЗН - 2/3 от останалата в наследство 1/2 ид. ч. от имота, за която част съдът е приел, че възражението на ответниците за нищожност на разпореждането е основателно, с оглед невъзможността да настъпи условието за валидиране на сделката в тази й част - съделителят Н. К. е починал два дни след влизане в сила на решението по допускане на делбата и е невъзможно поставянето в негов дял на прехвърления имот. Този извод на въззивния съд е направен в нарушение на чл. 76 ЗН. Съдът не е съобразил факта, че предмет на делбата по гр. д. № 493/2003 г. е наследството, останало след смъртта на М. К. и извършеното разпореждане с дял от това наследство /каквото представлява разпореждането на Н. К. в полза на настоящите ищци/ може да се оспорва от другата наследница на наследодателката. Както е разяснено в ТР № 1/2004 г. на ВКС, в мотивите на т. 1, разпоредителната сделка, извършена в нарушение на чл. 76 ЗН, не нарушава императивно правило, установено в защита на публичния ред и добрите нрави, а накърнява отношенията между ограничен кръг лица - сънаследници и приобретател по сделката. Тази недействителност има ограничен обхват и на нея не могат да се позоват лица, които не са страни по сделката или сънаследници. В диспозитива на цитираното ТР - т. 1 изрично е посочено, че легитимирани да се позоват в делбеното производство или по иск за собственост /какъвто е настоящия процес/ са само съделителите - сан аследници, неразпоредили дела си, каквото качество не притежават настоящите ответници. Същите, в качеството им на наследници на прехвърлителя по сделката с наследствения дял от наследството на М. К., не могат да се позовават на недействителност на разпореждането в полза на ищците, каквото право има единствено Е. В., която не го е упражнила в делбеното производство. В т. 2 от същото Тълкувателно решение е посочено, че легитимирани да се позоват на чл. 76 ЗН и да искат прогласяване на недействителността на акта на разпореждане са само съделителите сънаследници, които не са страни по сделката, но не и сънаследникът прехвърлител. Поради това и разпоредбата на чл. 76 ЗН е неприложима, а възражението от страна на ответниците за недействителност на разпоредителната сделка в полза на ищците е неоснователно. Последната е валидна и е е породила правните последици по прехвърляне и на частта на прехвърлителя, получена от него по наследство от съпругата му, поради което и ищците се легитимират като собственици на прехвърлената им 5/6 ид. ч. от имота. Изводът на въззивния съд е в нарушение на материалния закон, поради което и въззивното решение следва да се отмени в отхвърлителната му част и вместо това се постанови друго, с което се уважи иска и за 2/6 ид. ч. от имота. В останалата му част същото следва да се остави в сила. Разноски по делото не се претендират от ищците, поради което и такива не им се присъждат. Водим от горното, настоящият състав на ВКС, II гражданско отделение