Решение № 9269 от 9.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3651/2009 г.

Решение № 9269 от 9.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3651/2009 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Цветан Борисов Цанев, Гълъбинка Борисова Милушева, Божанка Борисова Цветанова и Евгения Борисова Иванова, всички от гр. София, подадена чрез упълномощен адв. Божилова, против решение от 20.11.2008 г., постановено от Софийски градски съд, Администартивно отделение, по адм. д. № 03608/2006 г. С жалбата и в две писмени защити се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според жалбоподателите решението е неправилно - необосновано, незаконосъобразно и постановено при съществени процесуални нарушения. Касаторите оспорват изводите на съда относно осъществено "озеленяване" в процесния имот и твърдят, че имотът никога не е бил в междублоково пространство и няма отреждане за това мероприятие. Молят Върховния административен съд да отмени обжалваното съдебно решение. Ответникът - кметът на Столична община, район "Люлин" не излага становище по касационната жалба. Представителят на Върховна администартивна прокуратура дава заключение за отхвърляне на касационната жалба, защото съгласно последния квартално застроителен план, одобрен със заповед № РД 09-50-38 от 2.04.2000 г. процесният имот е отреден за "Парк, атракционен център, спорт и КОО" и при извършената проверка съдът правилно е констатирал, че оспореният административен акт е законосъобразно издаден. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният администратовен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежни страни в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: С обжалваното решение от 20.11.2008 г. е отхвърлена жалбата на Цветан Борисов Цанев, Гълъбинка Борисова Милушева и Божанка Борисова Цветанова против заповед № РД - 09 - 487/12.06.2006 г. на кмета на район "Люлин", с която е одобрено решение № 15 по протокол № 4 от 24.06.2005 г., с което се определя изцяло като застроен имот с пл. № 753, к. л. 238, 261, попадащ в план за регулация на м. "Люлин - център". За да достигне до този резултат Софийският градски съд е отхвърлил всички възражения и твърдения на жалбоподателите и е приел, че оспорената заповед е законосъобразна и с нея правилно е определено, че целият бивш имот № 753 има застроена площ по графични данни 28939 кв. м. и незастроената площ е 0 кв. м. Обжалваното решение е мотивирано с обстоятелството, че върху имота са осъществени застроителни дейности, които не позволяват възстановяване на собствеността, посочени в § 1в от РД на ППЗСПЗЗ и "озеленяването" също представлява строителство по аргумент от чл. 61 от ЗУТ. Настоящият съдебен състав не възприема споделя на първоинстанционния съд, тъй като то не съответства на събраните по делото доказателства. Върховният административен съд счита, че атакуваното съдебно решение е неправилно, защото е постановено при съществени процесуални нарушения. На първо място Софийският градски съд неточно е определил предмета на спора - в мотивите на решението е вписано, че се спори относно застрояването на тази част от имота, която е оцветена в червен цвят на скицата на вещо лице инж. Костов по СТЕ по букви АБВГДЕЖЗ с площ от 26250 кв. м. Жалбоподателите обаче са заявили с жалбата си, че оспорват цялата заповед № РД - 09 - 487/12.06.2006 г., с която кметът на СО - район "Люлин се е произнесъл относно цялата част от процесния имот с площ 28939 кв. м. По отношение на останалите части от имота - оцветени на скицата на горепосоченото вещо лице в син цвят, в зелен цвят и в жълт цвят, относно които експертът инж. Костов е установил, че са заети от изграден жилищен блок, кабели с ниско напрежение и телефонни кабели и от изградени улици, тротоари и трамвайна линия, но първоинстанционният съд не е изложил никакви правни изводи. Следва да се има предвид, че в обжалваното решение е вписано, че не се кредитират двете приети експертизи и липсват каквито и да е мотиви относно невъзприемането на експертизата на в. л. инж. Костов в описаните части. На второ място, по отношение на частта от процесния имот, оцветена в червен цвят на скицата на вещото лице по СТЕ по букви АБВГДЕЖЗ с площ от 26250 кв. м., решаващият съдебен състав констатира, че първоинстанционният съд е допуснал съдебно - техническа експертиза от в. л. геодезист и експертиза от вещо лице - озеленител, защото не разполага с такъв вид специфични знания. Двете експертизи не си противоречат, приети са и не са оспорени от страните по делото, въпреки това обаче Софийският градски съд е заявил в решението си категорично, че не кредитира двете експертизи. Настоящият съдебен състав счита, че съдът има право да не възприеме експертизите, но е задължен да ги разгледа и обсъди в мотивите на решението си и следва да изложи съображения защо точно не е съгласен с експертите. В конкретната хипотеза по делото липсват каквито и да е мотиви за неприемане на заключенията на вещите лица и не са развити никакви доводи в този смисъл. В случая двете вещи лица след запознаване с документацията и огледи на място, независимо един от друг, са се произнесли, че посочената част от имота е свободна от застрояване, в нея няма декоративна растителност и алейна мрежа и не отговаря на изискванията за паркоустройствена територия по смисъла на чл. 61 от ЗУТ. Въпреки тези ясни и недвусмислени заключения Софийският градски съд се е позовал на чл. 61 от ЗУТ и § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, без да обоснове приложимостта на тези разпоредби към конкретната хипотеза и да обоснове отказа си да възприеме експертизите. Решаващият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд е допуснал и друго нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в това, че в съдебно заседание, проведено на 10.10.2008 г. процесуалният представител на жалбоподателите е оспорил представените от ответника писмени доказателства, поискал е представянето на оригиналите им и доказателства относно местонахожданието на ул. 411 и ул. 408, за които пише "Парк Люлин" - по позиция 33 от приложения списък, за да се установи дали касае въпросното място. Първоинстанционният съд е оставил без уважение исканията, като неотносими към правния спор, с което настоящият съдебен състав не е съгласен. Софийският градски съд е следвало да открие процедура по оспорването на писмените доказателства, представени от ответната страна във връзка с изграждането на "Парк "Люлин" - 6 документа, внесени с писмена молба от юрисконсулт Йосифова (без дата), и да се произнесе по тях, защото те са от съществено значение за изхода на спора, в който е трябвало да се установи къде точно се намира този парк, реализиран ли е и засяга ли процесния имот с пл. № 753, к. л. 238, 261, попадащ в план за регулация на м. "Люлин - център". Освен това Софийският градски съд е приел в обжалваното решение, че е осъществено озеленяване на терена, включен в спорния имот, без да укаже на ответната страна, че следва да представи доказателства относно паспортизация на съответния терен, като част от зелената система на Столична община в съответствие с изискванията на Наредбата за изграждане, стопанисване и опазване на зелената система на Столична община от 27.07.2001 г. и Наредба № 1 от 10.03.1993 г. за опазване на зелените площи и декоративната растителност. Описаните по- горе съществени нарушения на процесуалните правила налагат отмяна на обжалваното съдебно решение и връщане делото за ново произнасяне от друг състав на същия съд, при спазване на изложените по- горе задължителни указания. На основание на горното и на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение