Решение № 3759 от 16.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13087/2010 г.

Решение № 3759 от 16.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13087/2010 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Дафинка Великова Иванова от гр. Варна против решение № 1707 от 2.08.2010 г., постановено по адм. д. № 2603 по описа за 2009 г. на Административен съд - Варна. Релевира оплакване за неговата неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба - ОД на МВР гр. Варна не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на същата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Варна е отхвърлил като неоснователни обективно съединените искове на Дафинка Великова Иванова против ОД на МВР- Варна за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди от 1000 лв и неимуществени вреди в размер на 1000 лв, основани на незаконно бездействие на служители на Първо РПУ - Варна към ОД на МВР Варна. В исковата молба се твърди, че бездействието на служителите на МВР се състои в неизпълнение на на задължението им да защитават правата и имуществата на гражданите, да издават разпореждания по чл. 55 от ЗМВР, предупредителни протоколи по чл. 56 от ЗМВР, да вземат мерки за отстраняване на условията и причините за извършване на нарушения на обществения ред, въпреки многократно подаваните сигнали за периода от 24.09.2009 г. до 26.09.2009 г. В обстоятелствената част на исковата молба се сочи, че имота - магазинно помещение в гр. Варна, за който тя има учредено право на ползване, неправомерно са влезли лица, вероятно служители на БСТ, които са монтирали в него охранителна система. Въпреки неколкократното искане, служителите на Първо РУ на МВР не са предприели действия за защита на собствеността на ищцата, не съставили исканите актове по ЗМВР. С решението, подложеното на касационно обжалване, Административен съд - Варна е отхвърлил исковата претенция, като е приел, че не са налице незаконосъобразни бездействия от страна на служителите на ОД на МВР за издаване на актове по чл. 55 и чл. 56 от ЗМВР. Съдът е обсъдил установените по делото факти, анализирал ги е и мотивирал изводите си за липса на основания за ангажиране на отговорността на държавата за вреди от незаконосъобразни бездействия. Посочил е, че служителите на МВР са се отзовали на сигналите, подадени от ищцата, но предвид предвид гражданскоправния характер на споровете относно собствеността и ползването на процесния имот между ищцата и Българския спортен тотализатор, не са налице основания за издаване на актове по ЗМВР. Решението на съда е валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено след задълбочено и всестранно изясняване на релевантните за спора факти, изводите на съда съответстват на материалния закон и са обосновани. Видно от събраните по делото доказателства, служителите на МВР са се отзовали на сигнал, подаден от касационната жалбоподателка, но не са съставили исканите от нея предупредителен протокол /чл. 56 ЗМВР/ и разпореждане по чл. 55 от ЗМВР, като не са счели, че не е налице нарушение на обществения ред, поради гражданскоправния спор между ищцата и БСТ. Правилни са изводите на съда, че неиздаването на актове по чл. 55 и чл. 56 от ЗМВР, не може да се квалифицира като незаконосъобразно бездействие и не може да послужи като основание за търсене на имуществена отговорност от държавата по чл. 1 от ЗОДОВ. Преценката за това дали е налице нарушение на обществения ред, принадлежи на полицейските служители, освен това исканите от касационната жалбоподателка действия по чл. 55 и чл 56 от ЗМВР, не са насочени към нея самата, а към трето лице. Правилно, с оглед представените документи за вещни права върху имота е счетено, че не налице нарушение на обществения ред, а спор за собствеността върху имота, който не може да се решава със средствата, предвидени в ЗМВР. Предвид изложеното, преценката за липса на елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ, направена в обжалваното решение, е правилна, а самото решението следва да се остави в сила. Водим от изложеното, Върховният административен съд