Решение № 9779 от 21.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9012/2016 г.

Решение № 9779 от 21.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9012/2016 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от А. И. Б. от гр. С. чрез адв. А. Тодорова срещу решение № 2678 от 19.04.2016 г., постановено по адм. д. № 1915/2016 г. по описа на Административен съд- С. град, с което искът на касационния жалбоподател срещу Столична дирекция на вътрешните работи за присъждане на обезщетение по ЗОДОВ в размер на 400 лв. за причинените му имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № 96707/26.11.2010 г. на зам. началник отдел"ПП" при СДВР, ведно със законната лихва върху тази сума, е отхвърлен изцяло. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици по подробно изложени в касационната жалба съображения. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. От същия чрез процесуалния му представител адв. А. Тодорова по делото е постъпило писмено становище, с което се иска даване ход на делото и се твърди основателност на касационната жалба, съответно - неправилност на съдебното решение по съображения, подробно развити в същото. Ответникът, Столична дирекция на вътрешните работи, редовно призован, не се явява и не се представлява. От същия чрез процесуалния му представител юриск. Т. Цановска по делото писмени бележки с развити в тях съображения за неоснователност на касационната жалба, евентуално- за прекомерност на претендираната сума и несъответствие на уговореното адвокатско възнаграждение на наложената с отмененото НП глоба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - С. град е отхвърлил изцяло предявения от А. И. Б. иск срещу СДВР за присъждане на обезщетение за вреди в размер на 400 лв заплатено адвокатско възнаграждение в производството по съдебно оспорване на НП, произтичащо от издаденото, но отменено с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление № 96707/26.11.2010 г. на зам. началник отдел "ПП" при СДВР, с което на ищеца е наложено административно наказание глоба от 50 лв за нарушение по чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП. За да стигне до този правен резултат, АССГ е приел, че нито в исковата молба, нито в представените писмени бележки, ищецът е изложил твърдения и обстоятелства за реално претърпени вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Според съда позоваването на съвместното Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по т. д. № 2/2014 г. на ОСГК на ВКС и ВАС, което само определя на кой съд са подсъдни исковете за обезщетение за вреди от незаконосъобразно наказателно постановление, не замества необходимостта ищецът да обоснове в исковата си молба действително претърпените от него вреди в съответствие с разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ. АССГ е заключил, че, доколкото процесуалния закон не предвижда присъждане на разноски в съдебното производство по обжалване на наказателно постановление, да се приеме, че същите могат да се претендират по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ би съставлявало заобикаляне на процесуалния закон. След като разноски не се дължат във висящо съдебно производство, няма основание за присъждането им в друго исково производство. Отделно от горното, съдът е приел, че не се доказва осъществяването на материалноправните предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - не се доказва реално настъпване на вреда, както и наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между евентуално претърпените вреди и отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление. Платените суми за адвокатски възнаграждения в административно-наказателното производство са на облигационно основание- сключен по взаимно съгласие договор за правна защита и съдействие, поради което същите са в пряка причинно- следствена връзка с договора, а не с отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление. Съдебното решение е неправилно. Налагането на административни наказания от органите на администрацията за извършени административни нарушения е санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. Тя следва да се определя като форма на административна /изпълнителна/ дейност както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган от административно наказващите органи, така и с оглед административната правосубектност на тези органи. Независимо, че наказателното постановление не е административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, то е издадено от административен орган и представлява властнически акт на органите на администрацията, въпреки че поражда наказателноправни последици. Неговото издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от упражняването на административна правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Дейността по налагане на административните наказания, свързана с издаване на наказателно постановление, се отличава от правозащитната дейност, вредите от която подлежат на обезщетение по реда на чл. 2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от административните органи в този конкретен случай изпълнителна /административна/ функция в рамките на държавната власт. Административният характер на дейността по издаване на наказателните постановления, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления като такова по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото по т. 1 от Тълкувателно постановление от 19.05.2015 г., постановено по т. д. № 2/2014 г. на ВКС и ВАС. Неправилен е изводът на административния съд, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение не съставлява вреда, причинена пряко от административен акт, доколкото платени суми за адвокатски възнаграждения може и следва да се претендират само и доколкото специалният процесуален закон, в производство по който същите са заплатени, предвижда възстановяването им. Тъй като нито НПК в производството на първа инстанция по ЗАНН, нито АПК в касационното производство по ЗАНН, предвиждат възстановяване на платени за адвокатско възнаграждение суми при благоприятен за платилата ги страна изход от предмета на спора, то АССГ е заключил, че същите не могат да бъдат претендирани и по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Настоящият състав на ВАС приема, че от незаконосъобразния акт - процесното наказателно постановление, отменено по съответния ред с влязло в сила решение, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на същото. По силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Ищецът - касационен жалбоподател в настоящото производство, не би заплатил адвокатско възнаграждение и заплатената на това основание сума не би представлявала вреда за него, ако не беше издаденото и отменено впоследствие като незаконосъобразно наказателно постановление. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по реда на ЗАНН, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на наказателно постановление се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт- наказателното постановление. Това е така, тъй като намаляването на имуществото на Букарев вследствие заплатени суми за адвокатско възнаграждение, е предизвикано от издаването на наказателното постановление, с което е наложено административното наказание глоба, което административнонаказаният е считал за незаконосъобразно наложено. В този смисъл е и приетото ТР № 1/15.03.2017 г. на ОС на съдиите от ВАС, постановено по т. д. № 2/2016 г. Касаторът е доказал реално настъпили за него имуществени вреди във вид на заплатено адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на отмененото НП за сумата от 400 лв. Неоснователно в тази връзка е застъпеното от представителя на ВАП становище за недоказаност на реалното заплащане на уговорения по договора за правна защита и съдействие от 13.12.2012 г. адвокатски хонорар, тъй като не били представени нито вносна бележка, нито платежно нареждане или разписка удостоверяващи плащането. Видно от текста на договора от 13.12.2012 г., представен още в производството по съдебно обжалване на наказателното постановление пред СРС, уговореното възнаграждение от 400 лв е платимо в брой, като изрично е вписано: "ВНЕСЕНА СУМА: 400 /четиристотин/ лева. В брой: 400/четиристотин /лева", след което са положени подписите на двете договарящи страни: клиент и адвокат. Съгласно установената съдебна практика подобно вписване в договора за правна помощ се счита за разписка за реално плащане в брой на договорения адвокатски хонорар. Видно от мотивите на ТР № 1/15.03.2017 г. по т. д. № 2/2016 г. на ОС на съдиите от I и II колегии на ВАС, институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и не може да се превърне в средство за неоснователно обогатяване, поради което и съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва, при направено възражение от ответната страна, да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - т. е. да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди. С писмения отговор на касационната жалба ответникът е възразил срещу размера на претендираното обезщетение от 400 лв, като е развил доводи, че платеното от ищеца адвокатско възнаграждение в административнонаказателното производство по обжалване на отмененото НП значително надхвърля наложената с наказателното постановление глоба от 50 лв, както и не съответства на действителната фактическа и правна сложност на делото. В конкретния случай вреда по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, която да е в пряка причинно-следствена връзка с отмененото НП, би съставлявало само това адвокатско възнаграждение, което съвпада с определения в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален размер на адвокатските възнаграждения за защита по подобен род дела, определен към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие и плащане на адвокатския хонорар - т. е. към 13.12.2012 г. Видно от разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от Наредба № 1/09.07.2004, в редакцията й към цитираната по-горе дата, минималният размер на адвокатското възнаграждение за защита по дела от административнонаказателен характер е 150 лв., в какъвто размер следва СДВР да бъде осъдена да заплати на ищеца обезщетение за претендираните от него вреди от отмененото НП. Н. А. Б. следва да бъде присъдена главница в размер на 150 лв, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на исковата молба - 24.02.2016 г. г. до окончателното й изплащане. С оглед гореизложеното касационната жалба се явява частично основателна. Решението на АССГ следва да бъде отменено частично до претендираната сума от 150 лв и вместо него, да се постанови друго по съществото на спора, с което Столична дирекция на вътрешните работи да бъде осъдена да заплати на А. И. Б. от гр. С. сумата от 150 /сто и петдесет / лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, а в останалата му част решението да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора и направеното възражение за прекомерност на претендираните разноски по чл. 78, ал. 5 от ГПК, на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени съдебни разноски в общ размер на 615 лв за двете съдебни инстанции/ с оглед минималния размер на адвокатския хонорар по този род дела съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в актуалната към датата на заплащане на хонорарите за двете инстанции й редакция/. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и второ от АПК във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение