Решение № 7570 от 4.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3988/2014 г.

Решение № 7570 от 4.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3988/2014 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на началника на РДНСК - Югозападен район, подадена от ст. юрк. Чинкарова срещу решение № 157 от 04.02.2014 г. по адм. д. № 862/2013 г. на Административен съд - Благоевград, в частта с която е прогласена нищожността на заповед № ДК-02-ЮЗР-417/22.11.2012 г. на началника на РДНСК -Югозападен район и в частта, с която е отменена частично заповедта като незаконосъобразна. С доводи за материална незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество, ведно със законните последици. Ответникът Иван Петров не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага да се потвърди решението в обжалваната му част като правилно и обосновано. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, предвид категорията на строежа /пета/ само в частта, с която се обжалва решението за отмяна за заповедта като незаконосъобразна. В останалата част касационната жалба е недопустима, тъй като решението не попада в обхвата на разпоредбата на чл. 217, ал. 7 ЗУТ, съгласно която " решенията на първоинстанционния съд по жалби или протести срещу индивидуални административни актове по този закон са окончателни с изключение на решенията по жалби или протести срещу индивидуални административни актове за одобряване на подробни устройствени планове, комплексни проекти за инвестиционна инициатива и заповеди за премахване на незаконни строежи от първа до пета категория включително". С обжалваното решение, в частта, с която е прогласена нищожността на заповед № ДК-02-ЮЗР-417/22.11.2012 г. на началника на РДНСК - Югозападен район е разпоредено на основание чл. 225, ал. 1 във вр. с ал. 2, т. 2 ЗУТ премахване на "метален навес над външни стълби за достъп до имота и метална конструкция за асма", които не съставляват строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, както правилно е приел административният съд, кредитирайки съдебно-техническата експертиза. Следователно решението в тази част е окончателно, тъй като не е сред посочените в разпоредбата на чл. 215, ал. 7 ЗУТ изключения и касационният контрол в тази му част е недопустим. Касационната жалба в тази част следва да се остави без разглеждане и производството частично да се прекрати. Касационната жалба, в частта, с която се обжалва решението, в частта за отмяна на заповедта като незаконосъобразна е неоснователна, по следните съображения: С решението, в тази част, административният съд е отменил заповед № ДК-02-ЮЗР-417/22.11.2012 г. на началника на РДНСК - Югозападен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 и ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "външни стълби за достъп до имота". В изпълнение на задължителните указания по отменителното решение на Върховния административен съд № 13894/23.10.2013 г. по адм. д. № 8483/2013 г. са събрани доказателства за периода на извършване на строежа, като е взето предвид и установяването в тази насока в производството по издаване на Удостоверението на търпимост. Обсъдени са гласните доказателства в съвкупност с наличните по преписката документи и е прието, че външните стълби /17 бр. стъпала/ са изградени от дядото на оспорващия, с оглед голямата денивилация, преди 1987 г. Изложени са подробни съображения за търпимост по смисъла на ал. 1, § 16 от ПЗР на ЗУТ. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт № СМ-679-1/14.08.2012 г. и Констативен акт № СМ-679-2/14.08.2012 г. досежно "външни стълби" са оборени в съдебното производство, а според заключението на вещото лице те отговарят на фактическото състояние, нос а изградени назад във времето и не едновременно с пристройката, предмет на премахване със същата заповед. От гласните доказателства, събрани надлежно в производството се установява, че този строеж е изграден далеч преди 1987 г., поради което попада под изключителната хипотеза на § 16, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ, тъй като експерта установява съответствие с действалите към момента на изграждането му технически правила и нормативи . Следователно е налице търпим строеж, неподлежащ на премахване, което сочи на незаконосъобразност на заповедта в тази част, в какъвто смисъл се е произнесъл административният съд. С оглед на горното и тъй като не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за тази част от решението, то следва да бъде потвърдено на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, а касационната жалба - оставена без уважение в тази част, като неоснователна. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение,