Решение № 10047 от 23.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2386/2018 г.

Решение № 10047 от 23.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2386/2018 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. и чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от главния архитект на С. О. и по частна жалба от "КАРТЕКС П" АД, срещу решение № 6196 от 02.11.2017 г., постановено по адм. дело № 391/2017 год. по описа на Административен съд С.-град, с оплаквания за неправилност и искания за отмяната му. В съдебното заседание касационният жалбоподател - не се представлява, не е изразил становище по частната жалба. Частният жалбоподател - "КАРТЕКС П" АД, се представлява от адв. Хр. Миленкова, която поддържа частната жалба, съобразно подробните доводи в нея, оспорва се подадената касационна жалба, по съображенията в депозирания писмен отговор. Ответната страна - "АДЖИБАДЕМ СИТИ КЛИНИК" ЕАД (правоприемник на Сити хоспиталсенд клиникс", чрез юрк. Р. Димитрова, не оспорва касационната жалба, подадена от главния архитект, съображения са изложени в представения отговор по нея. Моли да се отхвърли изцяло частната жалба на "Картекс П" АД. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете жалби. Фактът, че жалбоподателят е заинтересованата страна за част от процесната заповед, не легитимира за него правен интерес от оспорването й в цялост, по отношение на одобрения план във всички негови части. Затова АССГ правилно е приел, че в останалата част жалбата е недопустима и е прекратил делото, решението е правилно и следва да се потвърди. За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, съобрази следното: Касационната и частна жалби са подадени в срок от страни по делото за които съдебният акт е неблагоприятен, което ги определя като процесуално допустими. Разгледани по същество, същите са неоснователни. Пред АС-С. град е била оспорена, от "КАРТЕКС П" АД, заповед № РД-09-50-1005/11.12.2015 г. на Главния архитект на Столична община, издадена на основание чл. 129, ал. 2 ЗУТ, във вр. със заповед на Кмета на СО от 05.12.2012 г., чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, устройствена категория по т. 17 от Приложение към чл. 3, ал. 2 ЗУЗСО и протокол на ОЕСУТ от 01.09.2015 г. - т. 5, с която е одобрен проект за: 1. изменение на ПР на м. "Витоша ВЕЦ-С.", кв. 119, като УПИ VII- "За парк, спорт, водни площи и инженерна инфраструктура" и УПИ VI- 1532,1534,1633,1699 - "за лечебно заведение за болнична и доболнична помощ", по кафявите и зелени линии, цифри, текст и защриховки, съгласно приложения проект и 2. изменение на ПЗ на м. "Витоша ВЕЦ-С.", кв. 119, нов УПИ VI 1532,1534,1633,1699 - "за лечебно заведение за болнична и доболнична помощ", без допускане на намалени разстояния към вътрешно регулационни граници, съседни имоти и/или сгради, включително през дъно и през улица, съгласно приложения проект. С процесното решение, жалбата срещу акта е оставена без разглеждане, в частта му, с която е одобрено изменение на плана за регулация, като производството по делото е прекратено в тази част, а заповедта, по отношение на одобреното с нея изменение на плана за застрояване - за УПИ II-1270 "За изложбена зала, магазин и склад", е отменена. Присъдени са и разноски. За да постанови този правен резултат, първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в условията на валидно делегирани правомощия, в предвидената писмена форма, същата съдържа фактически и правни основания и, за разлика от твърденията на жалбоподателя, е подробно мотивирана. След подробен анализ на хипотезите на чл. 131 ЗУТ, е направен изводът, че не са налице предпоставките, за да се определи "КАРТЕКС П" АД като заинтересовано лице по смисъла на чл. 131, ал. 1 ЗУТ, по отношение на одобреното изменение на ПРЗ за нов УПИ VI- 1532,1534,1633,1699 - "за лечебно заведение за болнична и доболнична помощ", поради това, че: дружеството-жалбоподател е собственик на УПИ II-1270, който не е непосредствено засегнат от изменението и не е предмет на ПР, имотът е съседен на имота, предмет на оспорената заповед, но не са допуснати намалени отстояния към УПИ-1270, не се променя предназначението на новия УПИ VI- 1532,1534,1633,1699, спрямо това по предходния план за УПИ VI- 1532,1534,1699, то е все "за лечебно заведение за болнична и доболнична помощ", а включеният имот пл. № 1633 не граничи с имота на жалбоподателя. Посочено е още, че имотите на попадат в сервитути, в защитени територии, забранени или охранителни зони, свързани с отбраната и т. н. За да отмени частично заповедта във втората й част - по отношение на УПИ II-1270, в решението е посочена допустимост и основателност на жалбата, по отношение на ЗП. Направен е извода за незаконосъобразност на акта в тази част, поради допуснато при издаването му различие между текстовата и графичната част на застроителния план, с предвидена нова застройка, отчетено е неотразяване на съществуващата в имота законно изградена сграда, нанесена в кадастралната основа и изчертаното, в режим на търпимост, което не се потвърждава. Решението е валидно, допустимо и обосновано, постановено е след подробен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства, въз основа на който са изведени правилни изводи, споделяни изцяло от настоящата инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 131, ал. 1 от ЗУТ, заинтересувани лица при съгласуването и одобряването на устройствени схеми и планове и техните изменения, са собствениците и носителите на ограничени вещни права според данните от имотния регистър, чиито недвижими имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план. В следващата ал. 2 на същия текст са посочени кои имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана - имотите, предмет на самия план; съседните имоти, когато са включени в свързано застрояване, когато се допускат намалени разстояния и когато се променя предназначението на имота - предмет на плана; както и имотите, които попадат в определените с нормативен акт хигиенно-защитни зони, изискващи се за предвиденото по плана застрояване. От доказателствата по делото, включително приетата и неоспорената и от частния жалбоподател повторна СТЕ, изпълнена от арх. Главчева, действително се установява, че имотът на "КАРТЕКС П" АД (УПИ II-1270), не е включен в обхвата на процесното ИПРЗ и не е непосредствено засегнат от предвижданията на процедираното изменение. С последното, видно от съдържанието на акта и в двете му части, имот пл. № 1633 се включва в новото УПИ VI -1532,1534,1633,1699, като се променя предназначението му, но този ПИ не граничи с имота на частния жалбоподател. Затова и пространно изложените в частната жалба доводи са неоснователни, те са поставени и в хода на производството пред съда по съществото на спора и относимите от тях са обсъдени в решението. Фактът, че в графичната част на заповедта, е налично допълнително проектно изображение в УПИ II-1270, на два и три етажа, различно от законно изградената в него едноетажна сграда, въведена в експлоатация и отразена в кадастралната основа на действащия ПРЗ, одобрен със заповед от 28.10.2013 г., определя правен интерес на жалбоподателя пред АССГ, но не му придава качеството на заинтересовано лице по смисъла на чл. 131, ал. 2 ЗУТ. Начинът и причините за това отразяване, както с основание е отбелязано в решението, дори вещите лица не са могли да установят - арх. Главчева го отдава на техническа грешка, с корекция в с. з. по отношение на плана от 1998 г. Изчертаната нова задължителна линия за застрояване, върху контура на законно построеното, би могло да се реализира само по инициатива на собственика, каквото той няма данни да е заявявал, но и именно той следва да следи за правилното отразяване в плана на съществуващото в имота му. Именно това разминаване и несъответствие между текстова и графична част на процесната заповед, по отношение на УПИ II-1270 съдът е отчел, отменяйки частично акта, в частта му ПЗ - само по отношение на този имот, но то не може да доведе до цялостна отмяна на заповедта, поради това, че за този имот, съседен на новообразувания УПИ VI- 1532,1534,1633,1699, заповедта не предвижда свързано застрояване, по отношение на него липсват намалени отстояния и не се променя предназначението на новообразувания УПИ VI, което остава за "за лечебно заведение за болнична и доболнична помощ". Това, че заповедта касае само имотите, с установена собственост на заинтересованата страна "АДЖИБАДЕМ СИТИ КЛИНИК" ЕАД, е видно не само от текстовата част на процесната заповед и обяснителната записка към проекта, но и от мотивираното предписание по чл. 135, ал. 3 ЗУТ, приложено по делото, в което е заложен обемът на предвижданото изменение, задължителна предпоставка за осъществяването му. С оглед тези съображения, решението, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Лаконично изготвената касационна жалба, лишена от конкретни оплаквания за неправилност на решението, не поставя различни от обсъдените дотук въпроси. Съображенията в нея, касаещи УПИ II-1270, не следва да се обсъждат в повече от казаното, тъй като той не е предмет на заповедта. Разноски по делото не се присъждат, тъй като заинтересованата страна "АДЖИБАДЕМ СИТИ КЛИНИК" ЕАД не е претендирала такива. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,