Решение № 14367 от 27.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8134/2016 г.

Решение № 14367 от 27.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8134/2016 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ц. С. Д. от гр. Г., подадена срещу решение № 45 от 20.05.2016 г., постановено по адм. дело № 18/2016 г. по описа на Административен съд - Г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против заповед № 1752з-5/04.01.2016 г. на началника на РУ при ОД на МВР - Г. за налагане на дисциплинарно наказание порицание за срок от шест месеца. Иска се отмяна на съдебното решение като незаконосъобразно. Ответникът не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за отмяна на решението. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна, поради следното: Касаторът заема длъжността младши инспектор - полицай (водач на патрулен автомобил) в група "Охрана на обществения ред ", сектор "Охранителна полиция" при РУ Г.. От събраните по делото доказателства и от съдържанието на видеофайловете на приетия като веществено доказателствено средство компактдиск безспорно се установява, че при изпълнение на служебните му задължения от 19:00 ч. на 05.08.2015 г. до 07:00 ч. на 06.08.2015 г. Д. е бездействал за времето от 02:32 до 03:04 ч. и от 03:22 до 06:02 ч. на 06.08.2015 г., като седи със затворени очи на предната дясна седалка на служебния автомобил. Това поведение на служителя е квалифицирано от дисциплинарнонаказващия орган и от първоинстанционния съд като нарушение на разпоредбата на т. 24, Г. II - "Правила за етично поведение на държавния служител", Раздел първи - "Поведение и облик на държавния служител в обществото" на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, съгласно която "държавният служител е длъжен да изпълнява стриктно и безпристрастно своите професионални задачи, като носи отговорност за своите действия и бездействия". АС - Г. е приел, че оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е издадена от компетентен орган в съответствие с разпоредбата на чл. 204, т. 4 от ЗМВР, в предвидената от закона писмена форма и съдържа задължителните реквизити по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, като дисциплинарната отговорност е реализирана в сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Освен въз основа на констатациите си за спазване на административнопроизводствените правила, за да потвърди заповедта съдът е счел, че е налице правилно приложение на материалния закон чрез санкционирането на Долчинков с процесното наказание за извършено дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР (нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР). Решението е неправилно. В конкретния случай от събраните гласни и писмени доказателства се установява по безспорен начин, че с поведението си Долчинков е извършил нарушение, изразяващо се в неизпълнение на задълженията си за извършване на контрол над пътното движение при провеждане на наряд, съгласно Инструкцията за организацията на работата и реда за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение с рег. № 8121з-749/20.10.2014 г. Установените действия/бездействия на касатора безспорно съставляват нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 и 2 от ЗМВР, като дисциплинарно наказващият орган е следвало да квалифицира поведението на служителя като съставомерно или по някоя от относимите хипотези на чл. 199, ал. 1 от ЗМВР, за които законодателят е предвидил дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три до шест месеца, или по чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР, за което също е предвидено наказание "порицание" за срок от шест месеца до една година. Извършеното нарушение обаче не може да бъде квалифицирано като такова по чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР, поради което категорично е налице нарушение на материалния закон при издаване на процесната заповед. Това е следвало да установи административният съд и при противоречаща на закона дадена от органа правна квалификация и неправилно наложено наказание е следвало да отмени издадената заповед. Предвид изложеното касационната жалба се явява основателна и първоинстанционното решение подлежи на отмяна като незаконосъобразно и необосновано. Вместо него следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което да се отмени заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. При този изход на делото следва да се уважи искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за двете инстанции в размер на 615 лева, за чието заплащане следва да се осъди ОДМВР - Г. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,