Решение № 8393 от 12.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9962/2011 г.

Решение № 8393 от 12.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9962/2011 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на Николай Добрев Сталев, осъществяващ търговска дейност като ЕТ "Николай Сталев - Синг" със седалище и адрес на управление: с. Въгларово, община Хасково, подадена чрез процесуалния му представител адв. Айдарова, срещу решение № 946/27.05.2011 г. на Административен съд - гр. Пловдив, постановено по адм. д. № 1805/2009 г., с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт /РА/ № 260900200/29.06.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Хасково, потвърден с решение № 628/16.09.2009 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП.

В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът е бил длъжен да обсъди доказателствата, представени от пълномощника на доставчика "Ивелина 77" ЕООД с молба от 29.06.09 г. в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК за възражение срещу Ревизионния доклад /РД/, както и изготвената и приета по делото ССЕ. Незаконосъобразен е изводът на съда, че не е доказана реалността на доставките. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА в обжалваната част, както и присъждане на направените разноски.

Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП оспорва същата по съображения, изложени от процесуалния му представител юрк. Стоянов в писмено възражение и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския административен съд е бил РА № 260900200/29.06.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Хасково, потвърден с решение № 628/16.09.2009 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП. Според изложеното в касационната жалба, решението на АС - Пловдив се обжалва само в частта му, в която РА е потвърден относно отказано право на приспадане на данъчен кредит по получените доставки. С РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 34112.11 лв. по 41 фактури, издадени в периода м. ноември 2005 г. - м. май 2006 г. от "Ивелина 77" ЕООД за доставки на зеленчуци на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.), както и в размер на 937.41 лв. по шест фактури, издадени от РКС Хасково за платен наем за склад в гр. Хасково на основание чл. 64, ал. 1, т. 5 от ЗДДС (отм.).

Първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата срещу РА и е приел следното в мотивите на своето решение:

Относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Ивелина 77" ЕООД:

Съдът не следва да изгражда своите изводи въз основа на искане за представяне на писмени обяснения и документи до пълномощника на "Ивелина 77" ЕООД от 26.06.09 г., тъй като е с дата след срока за извършване на ревизията. Същественото в случая е, че чл. 65, ал. 7 от ЗДДС (отм.) не може да намери приложение, тъй като не са представени всички поискани документи. В хода на ревизията доставчикът не е бил открит на декларирания адрес за кореспонденция, за който не се спори, че е този, посочен в протоколите. Съобщението е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК. В указания 7-дневен срок исканите документи, установяващи начисляването на данъка по реда на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) и реалността на доставките не са били представени. Заключението на вещото лице досежно начисляването на данъка и разплащането, доколкото не противоречи на събраните писмени доказателства, следва да се кредитира. Не се кредитира обаче допълнителното заключение, според което счетоводството на доставчика е редовно водено, а само едно редовно водено счетоводство може да докаже, че начисленият ДДС е надлежно отразен като задължение към бюджета. Оспорването на допълнителното заключение от ответника е основателно. Проследяването на стоковия поток от експерта е неубедително с оглед родово определения характер на стоките. Заприходяването на стоките по стоковите сметки е без значение за реалността на доставките.

1. Относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактурите за платен наем на основание чл. 64, ал. 1, т. 5 от ЗДДС (отм.):

Ревизираното лице не е представило доказателства, установяващи фактическото използване на склада, за който е плащан наем. Следователно не е доказано, че то е използвано за извършване на последващи облагаеми доставки.

Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение намира за неправилни изводите на съда по т. 1. Доказателствата, представени от пълномощника на дружеството - доставчик след изготвянето на Ревизионния доклад и преди издаването на Ревизионния акт не са обсъдени в мотивите на акта. Органът по приходите е приел, че макар да носят печата на дружеството и подпис не е ясно от кого са съставени. В решението на директора на дирекция "ОУИ" е посочено, че представените митнически декларации за внос на плодове и зеленчуци, които са намерили отражение в дневниците за покупките на проверения доставчик, са документи, удостоверяващи покупката на тези стоки. Тъй като не е представено извлечение от сметка 304 "Стоки" и справка за стоковия поток обаче, не може да се установят наличностите към датите на издаването на процесните фактури. Следва да се посочи, че извлечение от сметка 304 не е поискано с искането, връчено на пълномощника на доставчика и следователно той не е бил длъжен да го представи. Поискана е справка за стоковия поток и такава действително не е била представена.

Основното заключение на вещото лице по назначената ССЕ е изготвено след проверка на счетоводствата на жалбоподателя и на доставчика "Ивелина 77" ЕООД. Счетоводните документи на дружеството доставчик са проверени в предишния офис в гр. София на бул. "Проф. Цветан Лазаров" № 13 и са представени от счетоводителя г-жа Венцислава Михалева. Представен е и договор за счетоводно обслужване. Вещото лице е установило разплащането по фактурите по касовите фискални бонове, регистрирани, прономеровани и прошноровани в касови книги, съхраняващи дневните и месечните касови отчети, счетоводното отразяване на фактурите по счетоводните сметки, както и начисляването на данъка по тях. Закупените стоки са заприхождавани по дебита на сметка 304 "Стоки" със съответната аналитична сметка по вид стока и количество. При изписването им е съставяна счетоводна статия дебит сметка 702 "Реализация" и кредит сметка 304 "Стоки" /със съответната аналитична сметка/. Вещото лице подробно е изброило фирмите - доставчици на "Ивелина 77" ЕООД от Турция и Гърция. Посочило е, че от справката с натрупване на сметка 304 "Стоки" се установява наличността на стоките по видове. Изготвена е от вещото лице таблица № 5, в която са посочени количествата от всеки един вид стока, които са били налични към датите на издаването на фактурите на жалбоподателя и е съпоставено с продадените количества. От нея е видно, че наличностите многократно превишават продадените количества. Безспорно е установено в хода на ревизията, че жалбоподателят е осъществявал основно търговия на едро с плодове и зеленчуци от склад, находящ се в складова база на "Булгарплод" ЕАД в гр. София, кв. Слатина, за наемането на който е представен договор за наем. Вещото лице също потвърждава, че ЕТ е извършвал само продажби на едро. По отношение на доставчика "Ивелина 77" ЕООД е установено, че осъществява като основна дейност търговия на едро с плодове и зеленчуци и разполага с наето складово помещение в същата складова база на "Булгарплод" ЕАД в гр. София, кв. Слатина, в което са работили двама общи работници по силата на сключени договори, регистрирани в НОИ и на които са изплащани заплати. Ползването на складове в една и съща складова база обяснява липсата на транспортни документи за транспортирането на стоките. В с. з. от 10.12.2010 г., в което е прието заключението, вещото лице ясно и точно е обяснило, че доставчикът е водил счетоводството си с необходимата аналитичност и това, както и представената сметка 304 с натрупване дава възможност да се проследят стоките по видове и количества, вкл. и тяхната последваща реализация. Последващата реализация на закупените от този доставчик стоки е проследена и при жалбоподателя. В допълнителното си заключение вещото лице категорично е посочило, че за ревизирания период счетоводството на доставчика е водено в съответствие с изискванията на действащото счетоводно законодателство при спазване на посочените принципи и на приложимите счетоводни стандарти /описани конкретно/. За всеки един от принципите е обяснено подробно защо се прави извод за неговото прилагане и спазване. С оглед на изложеното, не може да възприет за правилен изводът на съда, че допълнителното заключение, касаещо редовността на воденото счетоводство на доставчика, не следва да бъде кредитирано. За ревизирания период вещото лице е категорично в направения извод за редовно водено счетоводство. Това, че не може да даде такова заключение за целия период на дейност на дружеството без да е направен одит, не означава, че не следва да се кредитира това заключение. Неоснователно е прието от съда, че основното заключение на вещото лице не проследява стоковия поток, тъй като с оглед родово определения характер на стоките, той не може да бъде проследен. Напротив, ясно и точно вещото лице е обяснило, че счетоводството е водено аналитично и наличностите по видове и количества могат да се установят към датите на издаване на процесните фактури и да се съпоставят с доставените количества и това е направено.

С оглед на изложеното, решението в тази част като постановено при неправилно приложение на материалния закон следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени РА в частта му, в която на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Ивелина 77" ЕООД.

По т. 2 решението е правилно. Не са представени от жалбоподателя доказателства за това, че е осъществявал доставка на стоки, които са били съхранявани в склада в гр. Хасково, за който е плащал наем. Не е представил доказателства за това в този склад да е осъществявана някаква дейност от наети от него по трудов или граждански договор работници /товарене - разтоварване/. Безспорно е установено, че няма отчетени приходи във връзка със сключен договор за влог на чужди стоки. С оглед на изложеното, правилно е прието от съда и от органа по приходите, че не се установява използването на наетото складово помещение във връзка с икономическата дейност на жалбоподателя и във връзка с осъществяването на облагаеми доставки. Констатациите в Ревизионния доклад са, че ЕТ е осъществявал търговия на едро с плодове и зеленчуци само в склада в гр. София до края на м. юни 2006 г., когато тази дейност е преустановена. Конкретни доводи за незаконосъобразност на решението в тази част не се излагат и в касационната жалба. Като правилно и законосъобразно по отношение на фактурите за наем, същото следва да бъде оставено в сила.

Въпреки изхода на спора, на касатора и жалбоподател в първоинстанционното производство разноски не следва да се присъждат, поради липсата на своевременно заявено искане за това. За касационното производство не са представени доказателства за допълнително заплатено адвокатско възнаграждение. На ответника за първоинстанционното производство се дължи юрисконсултско възнаграждение, определено съразмерно с отхвърлената част от жалбата, а именно - в размер на 100 лв. За касационното производство юрисконсултско възнаграждение не следва да се присъжда, тъй като същият не е бил представляван от юрисконсулт.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение