Решение № 11025 от 22.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14650/2012 г.

Решение № 11025 от 22.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14650/2012 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба на Тома Георгиев Паскалев от Благоевград, против заповед рег. № К-11489/17.10.2012 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 4, чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и служебното му правоотношение е прекратено съгласно чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР. Жалбоподателят поддържа, че заповедта е издадена в нарушение на административно производствените правила и на материално правните разпоредби. Моли заповедта да бъде отменена. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител - юрк. Михайлова, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Преди уволнението си жалбоподателят - инспектор Тома Георгиев Паскалев е бил държавен служител, разузнавач V степен /ИП/ в група "Криминална полиция" на Районно управление "Полиция" - Гоце Делчев, при ОД на МВР - Благоевград. Установява се от административната преписка, че дисциплинарното производство срещу него е образувано със заповед по чл. 230, ал. 2 от ЗМВР с рег. № К5937/30.05.2012 г. на министъра на вътрешните работи, издадена във връзка с постъпили предварителни данни в МВР/предложение № 19269/19.05.2012 г. по описа на ОД на МВР - Благоевград/, за това, че инспектор Паскалев е склонявал лице от женски пол към проституция, с обещание за охрана и осигуряване на клиенти, срещу част от получените приходи; като за същото деяние е образувано досъдебно производство № 18/2012 г. по описа на ОСлС- Благоевград, срещу неизвестен извършител, за осъществен състав на престъпление по чл. 155, ал. 3 НК; привлечен е като обвиняем и му е наложена мярка за неотклонение - "задържане под стража". Със същата министерска заповед е назначена и комисия като дисциплинарно-разследващ орган, която да извърши проверка, като служителят е временно отстранен от длъжност. С тази заповед Паскалев е запознат на 01.06.2012 г., както и с правата си в дисциплинарното производство. Изразил е желание да бъде подпомаган в защитата си от друг служител на МВР, а на поканата за даване на писмени обяснения е заявил, че не е извършил описаните нарушения на служебната дисциплина (обяснение рег. № 21603/06.06.2012 г.). На същата дата са съставени протокол - за запознаване с заповедта за образуване на дисциплинарно производство и е отправена покана за даване на писмени обяснения. Комисията събира доказателства, представляващи копия на документи, удостоверяващи процесуално-следствени действия от воденото досъдебно производство; писмени сведения от полицейски служители и от Хатидже Ликова, които обсъжда в обобщена справка рег. № 34859/12.09.2012 г. и излиза с предложение за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение" на Паскалев. След като е надлежно документирано запознаването му с материалите от проверката, приети са писмените възражения на жалбоподателя /рег. № 40403/14.09.2012 г./, в които същият отрича всички констатации в обобщената справка, отново сочейки, че не е извършил престъпление. Комисията изготвя становище № 35849/19.09.2012 г. до министъра на вътрешните работи, в което приема наличие на основание за реализиране на дисциплинарната отговорност на Паскалев. Изведено е заключението (което е обективирано преди това и в справката), че от материалите по досъдебното производство може да се направи обосновано предположение, че същият е извършител на деянието, за което му е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 155, ал. 3 НК. Посочено е още, че събраните в хода на дисциплинарното производство материали дават основание на дисциплинарно-разследващия орган да приеме, че са налице категорични доказателства за нарушение на служебната дисциплина от страна на инспектор Паскалев. ДРО приема за установено по безспорен и категоричен начин, че на 27.03.2012 г., около 11 часа инспектор Тома Паскалев - разузнавач V степен в група "Криминална полиция" на Районно управление "Полиция" - Гоце Делчев в РУ "Полиция" при ОД на МВР - Благоевград, категория Г - II степен - при проведена в "снекбар" "Ален мак", склонявал друго лице /служител под прикритие/ към проституция, като деянието е извършено с користна цел. С поведението си Паскалев е извършил дисциплинарно нарушение, изразяващо се в деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с което се уронва престижа на службата съгласно: 4,7 и 8 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, с който служителят се е запознал срещу подпис: Държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме; пази доброто име на институцията, която представлява; насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си. Така мотивиран, ДРО счита, че с деянието си Паскалев с поведението си е нарушил ЕК, като поведението му се е отразило негативно върху авторитета на МВР което е дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 4, чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) и е несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с което се уронва престижа на службата на държавния служител, за което следва да му бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение", като на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР да бъде прекратено служебното му правоотношение в МВР. Компетентният да наложи наказанието орган съгласно чл. 228, т. 2 от ЗМВР е министърът на вътрешните работи, на когото са изпратени материалите от дисциплинарното производство. Последният се е запознал с материалите от проверката и с обобщената справка и становището комисията и в качеството си на дисциплинарно-наказващ орган на 17.10.2012 г. е издал процесната заповед. Видно от съдържанието й, извършените от жалбоподателя тежки нарушения на служебната дисциплина се изразяват в това, че на 27.03.2012 г., около 11 часа в снекбар "Ален мак" - в град Благоевград - е провел среща с лице от противоположния пол - служител под прикритие № 61 - по време на която го е склонявал към проституция, като деянието е извършено с користна цел - набавяне на имотна облага - пари, придобити от извършването на сексуални услуги и паричната сума ще се разпределя в съотношение 60:40 в полза на склоняваното лице. За същото деяние е образувано досъдебно производство № 18/2012 г. по описа на ОСлС-Благоевград - за престъпление по чл. 155, ал. 3 НК, привлечен е като обвиняем и му е наложена мярка за неотклонение "задържане под стража" - деяние, станало публично достояние на граждански лица, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, посочени в точки 4,7, 8, от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, с което е уронен престижът на службата и за което се налага дисциплинарно наказание "уволнение". Посочено е още, че всичко това е установено от проведено дисциплинарно производство (Обобщена справка № 34859/12.09.2012 г. и Становище рег. № 35849/19.09.2012 г. по описа на Областна дирекция на МВР-Благоевград), и след като са приети писмените обяснения на служителя и е извършена оценка на събраните доказателства, на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, на инспектор Тома Георгиев Паскалев се налага дисциплинарно наказание "уволнение" и служебното му правоотношение се прекратява съгласно чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР. При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до следните изводи: Жалбата е подадена в срок и от легитимирана страна, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна. Оспорената заповед на министъра на вътрешните работи е издадена в изискуемата се от закона писмена форма и е лично подписана от компетентния по смисъла на чл. 228, т. 1 от ЗМВР орган, при спазване на предвидената в чл. 230 от ЗМВР и чл. 243 и 244 от ППЗМВР процедура - дисциплинарното производство е образувано със заповед на органа по чл. 230, ал. 1, т. 1 отЗМВР, проведено е от дисциплинарно-разследващ орган, който установява фактите и събира доказателства, като за констатациите служителят е уведомен и му е предоставена възможност да организира защитата и си и да представи доказателства. Резултатите от проверката са обобщени в справка и изпратени на дисциплинарно-наказващия орган, а наказанието е наложено в сроковете по чл. 225, ал. 2 от ЗМВР. Спазени са и изискванията на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР - преди налагане на наказанието са изискани писмени обяснения на служителя. Въпреки това при постановяване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, нарушения на изискванията за форма по чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР и чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, както и нарушения на материално правни норми, които опорочават административния акт и обосновават извод за неговата отмяна. Независимо, че формално отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР, заповедта не съдържа описание на конкретни действия или бездействия на Паскалев, уронващи престижа на службата, тъй като само в тези случаи нарушението на етичните правила е основание за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" съгласно чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР. Описани са подробно задържането на жалбоподателя, повдигнатото обвинение и взетата мярка за неотклонение, но не и действия или бездействия от страна на служителя, които следва да се квалифицират като тежко дисциплинарно нарушение, засягащо общовалидни обществени ценности, водещо до накърняване обществения авторитет на институцията. Задържането на лицето "под стража", е факт, настъпил извън волята на служителя. Взетите по отношение на него мерки за процесуална принуда и повдигнатото обвинение не могат да заместят задължението на органа да изложи съображения за причините, поради които описаното в заповедта поведение е несъвместимо с морала. Изводът за нарушение на правила от ЕК е основан на предположение, че жалбоподателят е извършител на престъплението, за което е обвинен, и това обуславя негативната оценка на органа в морален план. Упражнената спрямо служителя държавна принуда не заместват обаче мотивите на органа, обосноваващи поведение в нарушение на морално-етични правила, уронващо престижа на службата, каквито в случая не са изложени, т. е. в тази част на акта липсват фактически основания, очертаващи допуснатото дисциплинарно нарушение. Съгласно чл. 224, ал. 3 от ЗМВР държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност. В случая обаче, при презумпция за невиновност до доказване на противното, в едно административно дисциплинарно производство, при неприключило наказателно такова с влязла в сила присъда, е прието за безспорно установено, че на посочената дата жалбоподателят е извършил престъплението, за което е привлечен като обвиняем. Само това обстоятелство води органа до заключението, че е налице деяние на Паскалев, което е несъвместимо с цитираните в заповедта етични правила за поведение на държавен служител в МВР, станало е обществено достояние и е уронило престижа на институцията. По делото липсват също така каквито и да било доказателства, че деянието на Паскалев е станало публично достояние на "граждански лица". Извън преписа от внесен обвинителен акт в РС-Благоевград, липсват преки или косвени доказателства в административната преписка за съпричастност на жалбоподателя към инкриминираното деяние и тъй като уволнението му е изцяло заради извършване на престъпление от общ характер - склоняване към проституция, с користна цел, то при това положение не може да се приеме за доказано от дисциплинарно-наказващия орган, че служителят не е спазил изискванията на чл. 6, т. 2 и чл. 58 от ЗМВР и не е съобразил поведението си с цитираните точки 7, 8, 12, 34 и 36 от Етичния кодекс. Следователно не е налице тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР - деяния, несъвместими с етичните правила на поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижът на службата, доколкото конкретни действия от страна на служителя в разрез със служебните задължения, насочени към улесняване и извършване на престъпление, не са установени. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на административния акт са допуснати съществени нарушения на формата и на административно производствените правила, както и на материално правните изисквания, предвидени в закона. На основание чл. 146, т. 3 и 4 от АПК оспорената заповед подлежи на отмяна. При този изход на спора следва да бъде уважено искането на жалбоподателя за присъждане на разноски, като МВР се осъди да му заплати сумата 510 лева, за която има доказателства, че е реално извършен разход по делото. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение