Решение № 2368 от 1.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7838/2015 г.

Решение № 2368 от 1.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7838/2015 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на Юсеин Хасанов Шакиров от гр. Сливен против решение № 2853/23.04.2015 г., постановено по адм. д. № 12137/2014 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 268/16.07.2014 г., постановено от Комисията за защита от дискриминация и Шакиров е осъден да заплати направените по делото разноски. Оплакванията са за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Иска отмяната му и решаване на въпроса по същество или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът - Комисията за защита от дискриминацията, чрез юрк. Анчева оспорва касационната жалба. Ответникът - изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по горите (ИАГ) чрез юрк. Василева оспорва жалбата като неоснователна. Ответникът Николай Любенов Пиронков чрез адв. Трифонова също оспорва касационната жалба. Ответникът Генади Трифонов Аспарухов не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Юсеин Хасанов Шакиров от гр. Сливен срещу решение № 268/16.07.2014 г., постановено от Комисията за защита от дискриминация, с което установява, че изпълнителният директор на ИАГ, Николай Любенов Пиронков-началник отдел в дирекция "Опазване на горите и лов" (актуално наименование на дирекцията към началото на административното производство) при ИАГ и Генади Радков Аспарухов не извършват дискриминация по смисъла на Закона за защита от дискриминация по отношение на Юсеин Хасанов Шакиров. За да постанови този правен резултат първоинстанционният съд установява релевантната фактическа обстановка, предвид точно определения предмет на правния спор. Въз основа на доказателствата по делото приема, че Юсеин Шакиров сезира Комисията за защита от дискриминация (КЗД) с жалба от 22.03.2013 г. срещу Николай Пиронков и Генади Аспарухов-специалисти в ИАГ към този момент с оплаквания за проявено дискриминационно отношение спрямо него и колегата му Георги Дончев-горски инспектори в дирекция "Опазване на горите и лов" при ИАГ, изразяващо се в натиск от страна на Пиронков да напуснат работа, поставени са в неравностойно положение спрямо други колеги при ползване на служебните автомобили. Оплаква се също така, че е дискриминиран чрез опити да не бъде включен в заповеди за командировки; насаждане на етническа нетърпимост по отношение на неговото вероизповедание у други колеги; забавяне на заповеди за командироване и отчитане на пътни листове, предоставяне на поверения им служебен автомобил на други служители на дирекцията, разпределението им в нощните смени всяка вечер по 12 часа, без задължителните 48 часа почивки между смените. Шакиров твърди, че счетоводителката е свидетел на думите на Аспарухов, които казва на всеослушание: "Е, не можахме този мръсен турчин да го вкарате в капана с тия пътни листове и касовите бележки за зареждане". Това са очертанията на конфликта, на база на които Комисията провежда проучване, разследване и събиране на относими за спора доказателства, като се произнася с решение, с което установява липсата на дискриминационно отношение от страна на ответниците Пиронков и Аспарухов спрямо подчинения им служител Шакиров. Фактическите установявания на Комисията не са оборени в хода на съдебното производство пред решаващия съд, което му дава основание да сподели изводите на административния орган и да приеме, че не е осъществено неравно третиране на основата на признака "етническа принадлежност" под формата на "тормоз" спрямо Юсеин Шакиров от страна на неговите преки ръководители в дирекция "ОГЛ" на ИАГ. Решението е правилно, липсват основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Съдебният акт е постановен при спазени процесуални и материалноправни изисквания и е обоснован, формираните правни изводи са съответни на закона и изцяло се споделят от настоящия касационен състав. Правилен е първоинстанционният извод, че КЗД проверява и преценява събраните по преписката доказателства като ги обсъжда в своята съвкупност и през призмата на оплакванията на жалбоподателя и възраженията на останалите страни. Развитите в касационната жалба доводи по същество преповтарят изложеното пред първоинстанционния съд и не сочат на фактическа обстановка, различна от установената в административното производство, нито променят възприетите от административния орган и съда правни квалификации. По определение понятието "дискриминация" е установено със закон неравенство, унижаване и подценяване на граждани поради тяхната народност, раса и др. признаци, в случая по етническа принадлежност; определяне на по-малко права за тях от останалите граждани, които се намират в разглеждания случай в същото положение на служители на изпълнителната агенция. Изразът "дискриминация" обхваща всяко различие, изключение, ограничение или предпочитане по признак на раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политически или други убеждения, национален или социален произход, икономическо положение или рождение, което има за цел или резултат да унищожи или да наруши равенството в третирането. Но не всяко укорително или засягащо индивида поведение е дискриминационно проявление. Освен оплакванията за различно отношение спрямо него в процеса на изпълнение на служебните задължения, изразяващи се в действията, описани по-горе, които жалбоподателят възприема като тормоз, последният навежда твърдения за упражнен спрямо него тормоз от страна на Аспарухов, изразен в речевия изказ на началника му пред останалите служители. Определението на понятието "тормоз" изисква нежеланото поведение, изразено физически, словесно или по друг начин, да има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда. Трябва да се установи различно третиране на определено лице в конкретен случай, както и че това третиране е извършено съзнателно по някой от признаците, очертани в чл. 4, ал. 1 ЗЗдискр, като следва да е налице и пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него. Разпоредбата на чл. 9 на ЗЗДискр. изрично възлага доказателствената тежест на лицето, което твърди, че е станало жертва на дискриминация. Както в административното, така и в съдебното производство безспорно е установено, че нито начинът, нито изразните средства, използвани от Аспарухов и Пиронков в служебните взаимоотношения с Юсеин Шакиров не сочат и не обективират подбуждане към дискриминация по признак "етнически произход", осъществен под формата на тормоз. Нито един от разпитаните в хода на административната процедура свидетели не са очевидци на поведение и обстоятелства, от които да се направят безспорни изводи за неравно третиране на жалбоподателя на основата на етническата му принадлежност спрямо останалите служители. Действително, от показанията на свидетелите както на жалбоподателя, така и на ответната страна (М. Иванов, Г. Костов) може да се направи заключение за съществували към разглеждания период проблеми, свързани с организацията на работата на дирекцията във връзка с охраната на горите в различните райони на страната и възникналите по този повод конфликти, но тези обстоятелства нямат отношение към преценката за наличието или не на дискриминационно поведение от страна на Аспарухов и Пиронков. Не е доказано и твърдението за упражнения тормоз и неравно третиране от страна на Пиронков поради етническата принадлежност на жалбоподателя, изразявано словесно пред служителите от дирекцията. В тази насока не са установени свидетелски показания, основани на преки и непосредствени лични впечатления. По изложените съображения правилен е изводът на първоинстанционния съд, че не се установява по-неблагоприятно третиране на жалбоподателя спрямо други лица при еднакви или сходни обстоятелства, основано на етническата му принадлежност. По изложените съображения съдът приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено при точно приложение на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Изходът от съдебния спор обуславя основателност на искането на процесуалните представители на КЗД, на ИАГ и на Николай Любенов Пиронков за присъждане на разноските по делото, които касаторът следва да бъде осъден да им заплати, като размерите са както следва: на КЗД -300 (триста) лева, юрисконсултско възнаграждение, на ИАГ-300 (триста) лева юрисконсултско възнаграждение и на Николай Любенов Пиронков- 840 (осемстотин и четиридесет) лева -възнаграждение за един адвокат. Воден от горното, ВАС, Пето отделение