Решение № 12164 от 27.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7578/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София против Решение 5651/20.05.2024 г. на Административен съд - София - град (АССГ) по адм. д. 7671/2023 г., с което е обявен за нищожен Ревизионен акт (РА) Р-22221022001014-091-001/18.01.2023 г., издаден от органи по приходите възложител и ръководител на ревизията. С твърдения за наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касаторът иска отмяна на първоинстанционното решение и връщане на делото за ново разглеждане, евентуално, потвърждаване на РА и присъждане на разноски. В открито съдебно заседание жалбата се поддържа от юрк. Теофанова. Страната представя списък на разноските по чл. 80 ГПК. Ответникът по касационната жалба ЕН ТЕ ЕМ ТРЕЙД ЕООД, ЕИК 202951009, със седалище и управление в гр. София, [жк], [адрес] не изразява становище. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е РА Р-22221022001014-091-001/18.01.2023 г., издаден от органи по приходите, държавни служители в ТД на НАП - Бургас, потвърден от директора на Дирекция ОДОП София, с който са установени на ЕН ТЕ ЕМ ТРЕЙД ЕООД задължения за ДДС и лихви в резултат на отказано право на данъчен кредит в размер на 57 041.04 лв. и начислен ДДС в размер на 20 034.66 лв. За да прогласи нищожността на РА като издаден от некомпетентни органи по приходите, съдът приема, че органите по приходите възложител и ръководител на ревизията са държавни служители в ТД на НАП Бургас, а компетентната ТД на НАП за производствата по ДОПК спрямо ревизираното дружество със седалище в гр. София е ТД на НАП София (чл. 8, ал. 1, т. 3 ДОПК). Обосновава извод, че РА е издаден в нарушение на чл. 7, ал. 1 от кодекса от органи по приходите в ТД на НАП Бургас. Излага мотиви за това, че макар по отношение на възложителя на ревизията и ревизиращите органи да не се прилагат правилата на чл. 7, ал. 1 и чл. 8 ДОПК съгласно Заповед З-ЦУ-3287/08.11 2021 г., издадена от зам. изп. директор на НАП, оправомощен със Заповед ЗЦУ-ОПР-9/21.05.2021 г. на изп. директор на НАП, на основание чл. 12, ал. 6 ДОПК, то органът, възложил ревизията, е оправомощен по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК от териториалния директор на ТД на НАП София, който обаче няма материална и териториална компетентност спрямо органи по приходите, които са на длъжност като такива към друга териториална дирекция (в случая ТД на НАП Бургас). Според съда не е изпълнено и изискването на чл. 10, ал. 9 ЗНАП да се обоснове причината, която налага на органи по приходите в ТД на НАП - Бургас да се възлага извършване на ревизия на юридическо лице със седалище в София. Във връзка с противоречивата съдебна практика по прилагането на чл. 12, ал. 6 ДОПК и чл. 10, ал. 9 ЗНАП на основание чл. 124, ал. 1, т. 5 ЗСВ от ОС на колегиите на ВАС е прието Тълкувателно решение 3/26.06.2025 г. по тълкувателно дело 2/2024 г. Според него не е нищожен ревизионен акт, издаден в резултат на ревизия, възложена от орган по приходите служител на една териториална дирекция на Националната агенция за приходите, определен със заповед по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК на директора на друга териториална дирекция на Националната агенция за приходите въз основа на заповеди по чл. 12, ал. 6, изречение първо ДОПК и чл. 10, ал. 9 от Закона за Националната агенция за приходите, по отношение на лице, за което съгласно правилата на чл. 8 ДОПК компетентни са органите на втората (другата) териториална дирекция. Съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ Тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната власт. Даденото с Тълкувателно решение 3/26.06.2025 г. по тълкувателно дело 2/2024 г. задължително за съда тълкуване на приложимите законови норми обуславя и различно от постановеното от АССГ разрешаване на спорния по делото въпрос относно валидността на РА, В оспореното първоинстанционно решение не са изложени мотиви за съответствието на РА с приложимите материалноправните норми при установяването на задълженията за косвен данък. Липсата на фактически установявания и на обосновани правни изводи на съда препятства възможността за извършването на касационна проверка на оспореното първоинстанционното решение за приложението на материалния закон по чл. 218, ал. 2 АПК. Според чл. 220 АПК касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно и делото да бъде върнато на друг състав от същия съд за ново разглеждане, при което съдът да извърши проверка за законосъобразността на акта съгласно дадените по-горе задължителни указания. Той дължи произнасяне и по исканията на страните за разноски за настоящото касационно производство чл. 226, ал. 3 АПК. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение