Решение № 2993 от 6.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12880/2008 г.

Решение № 2993 от 6.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12880/2008 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Емил Миланов и Христо Моисов, чрез процесуалният представител адв. Борисов срещу решение № 479 от 29.05.2008 г. по адм. д. № 124/2008 г. по описа на Административен съд - София град. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответниците Милка Мойсова и Светла Туфраджийска не ангажира становище по касационната жалба. Ответницата Матя Колева, чрез адв. Илиев излага становище за неоснователност на касационната жалба и моли да се остави без уважение. Ответникът кмета на район "Банкя", СО, чрез процесуалният си представител адв. Станчева заявява становище за основателност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, а разгледана по същество - за основателна, по следните съображения: С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна Заповед № РД-50-139/30.11.2006 г. на кмета на район "Банкя", СО, с която на основание чл. 179, ал. 2 ЗУТ във вр. с § 2, ал. 1 от ДР на ЗУТ и заповед № РД-09-753/8.06.2001 г. на кмета на СО е наредено премахване на ограда от Матя Колева като собственик на УПИ I-1249, кв. 23, в. з. "Банкя", поради завзети части от улица-тупик. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че от текстовата част на заповедта се извежда основанието по чл. 179, ал. 2 ЗУТ "неподходяща по местонахождение" ограда. В тази връзка са обсъдени доказателствата по делото и заключението на експертизата и е прието, че оградата не е неподходяща по местонахождение, тъй като е съобразена с предходен план, а сега действащия ПУП от 1987 г., по който същата навлиза в улицата-тупик не е приложен, поради което и предвид разпоредбите на § 8 във вр. с § 6, ал. 2 и 4 от ПР на ЗУТ процесната ограда не е "неподходяща по местоположение" и заповедта се явява незаконосъобразна. Решение е необосновано, незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът е позовал решаващите си правни изводи на заключението на експертизата, без да вземе предвид обстоятелството, че същата е оспорена от процесуалният представител на настоящите касатори с искане за допускане на допълнителна експертиза за хронологията на действащите планове. В открито съдебно заседание, проведено на 19.03.2008 г., в което е поискана допълнителната експертиза, не е допусната такава, със съответно определен депозит за внасяне, а е задължен ответника да представи комбинирана скица от "ГИС" ООД, след което вещото лице да допълни заключението си. В следващото съдебно заседание от 14.05.2008 г., поради непредставяне на скицата от ответника, съдът е отменил определението си за назначаване на допълнителна експертиза, каквото определение де юре не е постановено по делото, а дори и да беше, то неизпълнението на задължението на административния орган не е основание за заличаване на допълнителната експертиза, допусната по искане на жалбоподателите. Изложеното сочи на допуснато съществено нарушение на процесуалните правило, което е довело до неизясненост на фактическата обстановка по делото и немотивираност на обжалваното решение. Решаващия извод на съда за съответствие на процесната ограда с предходния ПУП се базира единствено на заключението на СТЕ, в което липсват данни за плана, действал преди този от 1987 г., в съответствие с който е издадена оспорената заповед. Освен това в самото заключение, вещото лице сочи, че е необходимо контролно заснемане по действащия ПУП по заповед № РД-02-14-92/26.02.1987 г. По смисъла на чл. 168, ал. 1 АПК съдът е длъжен да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. В нарушение на това императивно процесуално правило, което е израз на принципа по чл. 9 АПК за служебното начало в административния процес, съдът не е обследвал законосъобразността на акта с оглед изложените в същия правни основания. В нарушение на служебното начало по чл. 163, ал. 3 във връзка с чл. 171, ал. 4 и ал. 2 ЗУТ, съдът се е произнесъл при неизяснена фактическа обстановка досежно спорното обстоятелство - налице ли "неподходяща по местоположение" по смисъла на ал. 2, чл. 179 ЗУТ ограда с оглед статута на имота по действащия план, приложен ли е същия и какво е съответствието с предходния план, за който следва да се установят точни данни. Тези релевантни за спора факти е следвало да се установят с указания по събиране на доказателства от страните, изискване на административната преписка в цялост и допускане на допълнителна съдебно-техническа експертиза, която е допустимо да бъде заличена само при неизпълнение на процесуалните задължения от поискалата я страна. С оглед на изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, обжалваното решение като постановено при съществено процесуално нарушение следва да бъде отменено и делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на съда при съобразяване на указанията, изложени по-горе. Водим от горното, Върховният административен съд, второ отделение