Решение № 3375 от 20.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5462/2016 г.

Решение № 3375 от 20.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5462/2016 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Топлофикация - Б." ЕАД със седалище в гр. Б., подадена чрез пълномощник адв. М. Д. против решение № 1707 от 11.03.2016 г. по адм. дело № 4426/2015 г. на Административен съд С. - град, В. отделение, 40 състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № Ц-11/30.06.2014 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (от 6.03.2015 г. Комисия за енергийно и водно регулиране), в частта по т. 10., с която се утвърждават пределни цени на топлинната енергия и се определят цени на електрическата енергия, произведена от топлоелектрически централи с комбиниран начин на производство, при прилагане на метода на ценово регулиране "норма на възвръщаемост на капитала", считано от 1.07.2014 г. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи, че съдът неправилно е приел, че непризнаването от КЕВР на прогнозните разходи за закупуване на недостигащи емисионни квоти е законосъобразно, поради това, че в нарушение на чл. 31, т. 2 от ЗЕ, чл. 10, ал. 1 от Наредба № 1 от 18 март 2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия ("НРЦЕЕ") и чл. 8, ал. 1 от Наредба № 5 от 23 януари 2014 г. за регулиране на цените на топлинната енергия ("НРЦТЕ"), Комисията не признава присъщи, необходими и относими към ценовия период разходи - за закупуване на квоти за въглеродни емисии. Излага, че съдът не е обсъдил незаконосъобразната корекция на технологичните разходи по пренос и увеличаване на прогнозното количество топлинна енергия за стопанските потребители и не е съобразил комплексната експертиза. Иска, да се отмени решението в обжалваната част и се постанови друго, с което да бъде уважена жалбата срещу Решение № Ц-11/30.06.2014 г. на ДКЕВР (сега КЕВР), в частта по т. 10, като се присъдят направените разноски по делото. Ответникът - Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), чрез процесуалния си представител юрк. Велчева, в съдебно заседание и с представено писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и излага доводи за правилност на обжалваното решение. Моли същата да бъде отхвърлена жалбата и да бъде оставено в сила обжалваното съдебно решение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Излага, че е правилна преценката на първоинстанционния съдът, че не са налице извършени съществени процесуални нарушения при приемане на оспорваното решение на административния орган, както и че решението на административния орган в оспорената му част по т. 10 е постановено при спазване на приложимите материалноправни разпоредби. Излага, че регулаторния орган е извършил обстоен анализ и оценка на представената от дружеството информация относно размера на икономически обоснованите разходи, при спазване на метода на ценово регулиране "норма на възвръщаемост на капитала" е проведен регулаторен преглед за утвърждаване на цени и необходими годишни приходи на енергийното предприятие за регулаторен период не по-кратък от една година, като утвърждаването е извършено на база отчетените резултати за съответната базисна година, което съответства на чл. 8, ал. 4 от Наредба № 5/23.01.2014 г. /чл. 10, ал. 4 от Наредба № 1/18.03.2013 г./ и представлява проява на предоставената от законодателя оперативна самостоятелност при одобряване на цените от страна на регулаторния орган. Предлага решението като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С решение № 1707 от 11.03.2016 г. по адм. дело № 4426/2015 г. на Административен съд С. - град, В. отделение, 40 състав, е отхвърлена жалбата на "Топлофикация - Б." ЕАД срещу Решение № Ц-11/30.06.2014 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (от 6.03.2015 г. Комисия за енергийно и водно регулиране), в частта по т. 10., с която се утвърждават пределни цени на топлинната енергия и се определят цени на електрическата енергия, произведена от топлоелектрически централи с комбиниран начин на производство, при прилагане на метода на ценово регулиране "норма на възвръщаемост на капитала", считано от 1.07.2014 г. Административният съд е приел, че обжалваното решение е постановено от компетентен административен орган, в съответствие с правомощията на ДКЕВР (сега КЕВР), регламентирани в чл. 13, ал. 3 /нова, ал. 2-стара/, чл. 21, ал. 1, т. 8, чл. 30, ал. 1, т. 3 и т. 4, чл. 33, ал. 1 и чл. 36а, ал. 2 от ЗЕ, при спазване на изискването за кворум и с изискуемото мнозинство, като е спазена предвидената от закона форма и съдържание съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК, както и са изложени мотиви. Административният съд е приел, че процесното решение в оспорената му част по т. 10 е постановено при спазване на административнопроизводствените правила, като е изследвал извършените от административния орган действия по процедурата по приемането предвидени по ЗЕ, Наредба № 5 и Наредба № 1. Съдът е приел, че решението е постановено при спазване на приложимите материалноправни разпоредби. Съдът е приел, че регулаторният орган е извършил корекции на цените за новия регулаторен период след прецизен фактически и правен анализ и оценка на отчетната и прогнозната информация, предоставена от заявителя, одобряване на необходимите приходи на енергийното предприятие, включително икономически обоснованите разходи за дейността по лицензиите, като е приложил метода за регулиране "норма на възвръщаемост на капитала". Съдът е разгледал и обсъдил подробно всички възражения на жалбоподателя като е изложил подробни мотиви за тяхната неоснователност. Съдът е преценил, че обжалваното решение в оспорената му част съответства на целта на закона и е изложил подробна съдебна практика на Върховния административен съд. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна е обективно установено от съда, че производството пред ДКЕВР (КЕВР) е образувано по заявление вх. № Е-14-13-11/07.04.2014 г. от "Топлофикация - Б." ЕАД за утвърждаване на цени на електрическа и топлинна енергия, към което са приложени обосновка на техническите и икономическите данни и прогнозна информация за ценовия период, отчетна информация за 2013 г. и за ценовия период, технико-икономически показатели за 2013 г., отчетна информация за продадените количества топлинна енергия и електрическа енергия и приходите от продажби за 2013 г., годишен финансов отчет за 2013 г. и др. По производството административният съд е изложил последователно обстоятелствата по извършените действия от административния орган при разглеждане на заявлението, събиране на относимите доказателства и съобразяване на обосновките и възраженията на заявителя по доклада на работната група, проект на решение и неговото обсъждане. Съобразен е Протокол № 94/30.06.2014 г. на ДКЕВР и е представено Решение № Ц - 11/30.06.2014 г. на ДКЕВР, с което на "Топлофикация - Б." ЕАД са утвърдени пределни цени на топлинната енергия и са определени цени на електрическата енергия, произведена от топлоелектрически централи с комбиниран начин на производство, при прилагане на метода на ценово регулиране "норма на възвръщаемост на капитала", считано от 1.07.2014 г., а именно: преференциална цена на електрическата енергия без ДДС 195,98 лв./МВтч, в т. ч. индивидуална цена на електрическа енергия 129,98 лв./МВтч и добавка по чл. 33, ал. 3 ЗЕ 66,00 лв./МВтч; еднокомпонентна цена на топлинна енергия с топлоносител гореща вода без ДДС 54,45 лв./МВтч, регулаторна база на активите 13 784 хил. лв. и норма на възвръщаемост 4,60 %, при необходими годишни приходи 30 849 хил. лв., прогнозни количества комбинирана електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство 117 170 МВтч и прогнозни количества на топлинна енергия с топлоносител гореща вода 144 839 МВтч. Неразделна част от решението са мотивите към него по т. 1 от Протокол № 99/9.07.2014 г. Решението на ДКЕВР (КЕВР) е оспорено от "Топлофикация - Б." ЕАД пред административен съд по реда на чл. 13, ал. 9 от ЗЕ. В производството административният съд е допуснал и приел комплексна съдебна експертиза, като въз основа на заключението е изяснил относимите към възраженията по жалбата фактически обстоятелства по определяне на цените на електрическа и топлинна енергия по заявлението на жалбоподателя. Съдът обективно е установил фактическите обстоятелства по проведеното административно производство пред ДКЕВР и постановяване на обжалваното решение, както и е разгледал приложимите материалноправни разпоредби при определяне на цените на електрическа и топлинна енергия на жалбоподателя по обявения от административния орган метод на регулиране "норма на възвръщаемост на капитала", като е изследвал всеки от ценообразуващите елементи. Административният съд е изложил подробни правни изводи, които се споделят изцяло от касационната инстанция. Неоснователен е доводът на жалбоподателя за неправилност на решението, предвид изводите на съда, че непризнаването от ДКЕВР (сега КЕВР) на прогнозните разходи за закупуване на недостигащи емисионни квоти е законосъобразно. Смята, че съдът не е съобразил приложимите разпоредби на чл. 31, т. 2 от ЗЕ, чл. 10, ал. 1 от Наредба № 1 за регулиране цените на електрическа енергия и чл. 8, ал. 1 от наредба № 5 за регулиране цените на топлинна енергия, поради непризнаване на присъщи разходи за закупуване на квоти за въглеродни емисии. Обективно е установено, че жалбоподателят е заявил разходи за емисии въглероден диоксид в размер на 474 181 лв., формирани като произведение от прогнозното количество недостигащи квоти в размер на 32 326 t СО2 и прогнозна единична цена в размер на 7.5 E./t C02, съгласно източник B. N. E. Finance от 8.01.2014 г., който разход в размер на 474 181 лв. не е признат от КЕВР в съответствие с т. 4.3. от общите констатации и принципи в мотивите на решението. Дружеството е обосновало разходите за емисии на въглероден диоксид на база общо количество за 2013 г., като съдът е констатирал одобрените и получени безплатни квоти в размер на 62 815 тона СО2, което количество изцяло покрива разходите по отчет 2013 г., както и че по справка № 4 "Технико-икономически показатели в производството" дружеството е отчело за 2013 г. 0.00 лева закупени и продадени емисии парникови газове /СО2/. Съдът е възприел мотивите на административния орган, който е приложил т. 11 от общия подход като за всички дружества от сектор "Топлоенергетика" количествата емисии въглероден диоксид за производство на електрическа енергия са в съответствие с изискванията на Г. втора, Раздел I от указанията. От фактическите обстоятелства по делото не се установява жалбоподателят да е обосновал и доказал разходи за парникови газове (CO2) по чл. 48, ал. 1 от Закона за ограничаване изменението на климата (ЗОИК). Съгласно т. 20.11. и т. 20.12. от действалите към този момент Указания - НВ разходите за парникови газове се определят като от верифицираните количества емисии въглероден диоксид за производство на топлинна енергия се приспаднат безплатните квоти. В случая касаторът е следвало в заявлението си за посочи, обоснове и докаже какво е общото количество квоти за емисии парникови газове, което следва да предаде, като обоснове и докаже размерът на безплатните квоти за емисии парникови газове, на които има право и които на основание т. 20.11. и т. 20.12. от Указания - НВ, да се приспаднат от квотите, които следва да предаде. В административното производство заявителят в табличен вид е представил разходите за закупуване на емисии парникови газове, като не е обосновал предложените разходи за новия ценови период 1.07.2014 г. - 30.06.2015 г. в размер на 474 181 лв., основани на цена 7.5 E./t C02, съгласно източник B. N. E. Finance от 8.01.2014 г. В случай, че безплатните квоти не покриват тези, които следва да предаде на основание чл. 48, ал. 1 от ЗОИК, той би имал право на разходи за парникови газове. Само такива биха могли да бъдат признати от КЕВР. Законосъобразен е изводът на съда, че ДКЕВР е приложила общия подход към мотивите на оспореното решение, като за дружествата, които са доказали, че имат необходимост от закупуване на недостигащи емисии, такъв разход им е признат. След като дружество за 2013 г. има 0.00 лева закупени и продадени емисии парникови газове /СО2/, за регулаторната 2014 г. не е обосновало и доказало предложения размер на разходите основани на прогнозни лизингови разходи твърдени в жалбата, правилно не са му признати разходи за закупуване на въглеродни емисии. Предвид на това не е налице нарушение на чл. 31, т. 2 от ЗЕ след като дружеството не е доказало необходимостта от възстановяване на икономически обосновани разходи в тази част. Неоснователни са доводите на касатора за незаконосъобразност на съдебното решение относно изводите на съда, че корекцията за намаляването на технологичните разходи по преноса и увеличаването на прогнозното количество топлинна енергия за стопанските потребители са законосъобразно определени. Обективно съдът е съобразил мотивите на регулаторния орган по т. 1 от Протокол № 99/9.07.2014 г. към решението и заключението на комплексна съдебна експертиза, свързани с признаване на технологичните разходи по преноса и увеличаването на прогнозното количество топлинна енергия за стопански потребители. Обективно съдът е установил, че дружеството е представило справка 5 "Технико-икономически показатели в преноса", като КЕВР е намалила количеството топлинна енергия за технологични разходи по преноса от 54 117MWh (29,89 %) на 36 210 MWh (20 %), т. е. с 17 902 MWh, но е увеличено прогнозното количество на топлинна енергия с топлоносител гореща вода за потребители за стопански нужди с разлика 17 902 MWh, съответстваща на намаленото количество за технологични разходи. Съдът е съобразил, че регулаторният орган при спазване на общия подход т. 14, количествата топлинни разходи по преноса са коригирани в размер по-малък от нивото на отчетения през 2013 г., поради това, че те са гарантиран годишен топлинен товар и намаленото количество на топлинната енергия за технологични разходи следва да е за сметка на енергийното дружество. Съдът обосновано е съобразил и заключението на вещите лица, че дружеството, спазвайки решението на ДКЕВР не следва да произведе предвиденото по-голямо количество топлинна енергия, тъй като няма на кого да я продаде, както и че загубите по топлопреносната мрежа на дружеството се заплащат от потребителите, до размера на признатите разходи за включване в цените на топлинната енергия. Съобразено е, че поради комбинирания цикъл на производство, по-голямото количество произведена топлинна енергия /в случая топлинната енергия за технологични загуби/ е съпроводено със съответно допълнително количество произведена електрическа енергия, която се изкупува по преференциални цени с включената добавка по чл. 33, ал. 3 от ЗЕ и приходите на дружествата се увеличават от продажбата на тези допълнително произведени количества електрическа енергия, като и част от разходите се разпределят към тях. При правилно приложение на материалния закон съдът е изследвал ценообразуващите елементи (необходимите годишни приходи, признатата от комисията регулаторна база на активите и определената от комисията норма на възвръщаемост на капитала за регулаторния период - чл. 7 от Наредба № 5/23.01.2014 г. и т. 24 от Указанията на комисията), като са разграничени видове разходи, пряко свързани със съответната лицензионна дейност, които се включват при образуването на цените ( условно-постоянни разходи /разходи за амортизация и променливи разходи, според връзката им с количеството топлинна енергия), както и че в състава на признатите от комисията разходи не се включват разходи, които не са свързани със съответната лицензионна дейност, финансови разходи и такива, които имат случаен и/или извънреден характер, включително и изрично изброените в чл. 8, ал. 2 от Наредба № 5/2014 г. В хода на производството е установено, че Комисията е изчислила необходимите приходи, които представляват сбор от сумата на разходите и възвръщаемостта на капитала, в съответствие с формулата по чл. 7 от Наредба № 5/23.01.2014 г. /чл. 9 от Наредба № 1/18.03.2013 г./, като общите разходи включват сбора на условно-постоянните и променливи разходи съгласно чл. 8 от Наредба № 5/23.01.2014 г. /чл. 10 от Наредба № 1/18.03.2013 г./, т. е. разходи по елементи, разпределени между дейностите за производство и пренос и по продукти. При спазване на нормативно определения ред за определяне на цените правилно съдът е приел, че регулаторния орган е възприел извършените осчетоводени разходи до размера на утвърдените и е утвърдил разходи до размера на отчетените за базисната 2013 г. и до размера на утвърдените за предходния ценови период, като е извършил детайлен анализ на всички ценообразуващи елементи и икономическата им обоснованост и свързаност с лицензионната дейност. По възражението на касатора относно извършената корекция на технологичните разходи по пренос, следва да се отбележи, че са свързани със загубата на топлинна енергия при транспортирането й по преносната мрежа или тръбопроводите, като част от тази топлинна енергия обективно се губи, поради което превишаването на тази загуба над нормалното при технологичните разходи, представлява чиста загуба на отпусната топлинна енергия при преноса. Тя се дължи на недоброто стопанисване на мрежата. При това положение разликата между заявените разходи и одобрените представлява технологична загуба, която трябва да остане за производителя на топлинната енергия, защото той е неин собственик, като одобрените 20 % технологични разходи по преноса представляват топлинна енергия, която се заплаща от потребителите, докато разликата до заявената от 29,89 % следва да остане за сметка на производителя, защото тази разлика представлява топлинна енергия, която се изхвърля в атмосферата и не следва да бъде заплащана от потребителите. Освен това в производството не са събрани доказателства дружеството да е предвидило някакви инвестиционни намерения за понижаване на загубите по топлопреносната мрежа. Следва да се има предвид, че увеличаването на технологичните разходи по преноса е свързано с производството на електрическа енергия по комбиниран начин, като по-високите разходи по преноса изискват по-голямо количество произведена електрическа енергия, която следва да бъде изкупена на основание чл. 162, ал. 1 ЗЕ и по преференциални цени. По този начин, чрез по-голямото количество произведена ел. енергия по комбиниран начин, дружеството ще получи по-голям размер приходи за разлика от другите производители на ел. енергия. В конкретния случай КЕВР е упражнила контролните си правомощия чрез извършената корекция на технологичните разходи по преноса, като е осъществила баланс между интересите на производителите и на потребителите. Правилно съдът е приел, че извършените корекции са в съответствие с чл. 2, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗЕ. Обосновано и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби съдът и изследва методите за регулиране на цените, правилата за тяхното образуване или определяне и изменение, редът за предоставяне на информация, внасяне на предложенията и утвърждаването на цените на топлинната енергия и на електрическата енергия от комбинирано производство по реда на Наредба № 5 от 23.01.2014 г. за регулиране на цените на топлинната енергия (НРЦТЕ), както и на Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия (НРЦЕЕ). Също така са съобразени и Указанията за образуване на цените на топлинната енергия и на електрическата енергия от комбинирано производство при регулиране чрез метода "норма на възвръщаемост на капитала" ("Указания - НВ"), приети с протоколно решение № 30 от 24.02.2014 г. по т. 2 на ДКЕВР ( действали към момента на постановяване на Решение № Ц-11, с които е предвиден електронен модел, съдържащ формули и зависимости, чрез които се изчисляват цените на топлинната и електрическата енергия. В съответствие с чл. 36, ал. 1 ЗЕ, цените на електрическата и на топлинната енергия се образуват от енергийните предприятия, съобразно изискванията на закона, наредбите и указанията, дадени от Комисията. Подробно и законосъобразно е обсъден методът на ценово регулиране "Норма на възвръщаемост на капитала" по Наредба № 5 от 23.01.2014 г. за регулиране на цените на топлинната енергия и Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия, като и отчетен извършения регулаторен преглед за утвърждаване на цени и необходими годишни приходи на енергийното предприятие за регулаторен период не по-кратък от една година. За законосъобразен следва да се приеме и изводът, че Комисията е приложила общ подход при ценообразуването като прогнозните условно-постоянни разходи на дружествата са формирани при направен детайлен анализ на компонентите, като увеличения са допускани само при наличие на подробна и мотивирана обосновка за необходимостта от новата стойност, представена от съответното дружество. Добавяне към утвърдените от комисията разходни позиции на условно-постоянни разходи на нови такива е допуснато само при подробна и аргументирана обосновка за необходимостта от тях и обосновка на конкретната стойност. Корекциите на стойностите от тези предложени от дружествата нови разходни позиции целят и недопускане дублирането на разходи в утвърдените цени. В частност по отношение на дружеството касатор правилно съдът е възприел мотивите на ДКЕВР, че по отношение на отделните ценообразуващи елементи не е налице обоснована и доказана обосновка на заявените стойности. Неоснователно е и възражението на касатора за допуснато от първоинстанционния съд съществено процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждане на доводите му изложени в първоинстанционната жалба, както и необсъждане на комплексната експертиза. Следва да се отбележи, че съдът е обсъдил всички възражения по жалбата, както е посочил кои констатации на вещите лица са относими към оспорването, като е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи. Предвид на изложеното настоящият съдебен състав приема, че не са налице касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, които да обуславят отмяна на обжалваното решение, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането за присъждане на разноски, направено от процесуалния представител на ответника на основание чл. 143, ал. 4 АПК следва да бъде уважено, като "Топлофикация - Б." ЕАД следва да заплати на Комисията за енергийно и водно регулиране разноски по делото в размер на 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, към които препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК, изм., обн. в ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение