Решение № 13676 от 8.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6005/2018 г.

Решение № 13676 от 8.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6005/2018 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по касационна жалба на Министерство на правосъдието, чрез Министъра, чрез процесуалните представители юрк. Д. и юрк. Р., срещу решение № 40 от 20.02.2018 г. по адм. дело № 333/2017 г. на Административен съд – гр. Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на Министерство на правосъдието срещу Отказ № 17 – 575 от 13.11.2017 г. на Началника на служба по геодезия, картография и кадастър – гр. Кърджали за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. Кърджали, изразяващо се в нанасяне на нови самостоятелни обекти в сграда с идентификатор 40909.118.221. 8, собственост на Висш съдебен съвет. Касаторът Министерство на правосъдието твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона. Претендира разноски за две инстанции. Ответникът началникът на СГКК – гр. Кърджали изразява становище за неоснователност на оспорването и правилност на решението. Претендира разноски за две инстанции. Ответникът Висш съдебен съвет изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба на Министерство на правосъдието. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна, за която решението е неблагоприятно и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение АС – Кърджали е приел, че след изменението на чл. 130а от Конституцията на Република България и последвалото изменение на ЗСВ, управлението на недвижимите имоти на съдебната власт е преминало по силата на закона в правомощията на Пленума на ВСС, като след предаването на спорната сграда на съдебната палата в гр. Кърджали с протокол от 21.06.2016 г. е направена забележка от 19.12.2016 г. в съставения съответен Акт за публична държавна собственост (АПДС) № 2238/2009 г., с който ВСС се легитимира като субект, на който е предоставено правото на управление на сградата. Приел е, че е неоснователно позоваването на МП на разпоредбата на § 83, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСВ, както и в тази връзка твърдението, че в неговия патримониум са останали спорните помещения, за които се претендира нанасяне като самостоятелни обекти в КК, тъй като МП не е представило доказателства, че спорните обекти са предоставени за нуждите на второстепенните разпоредители с бюджетни средства към МП. Приел е, че това е така, тъй като не е представен акт на МС или МП, с който обектите, за които се иска изменение в КК и КР, да са предоставени за нуждите на второстепенен разпоредител с бюджетни средства към МП. Приел е, че представеното в този смисъл от МП доказателства Заповед от 2015 г. на Министъра на правосъдието, с която е разпределено ползването на сградата на Съдебната палата в гр. Кърджали между Районния съд, Окръжния съд – гр. Кърджали и Областно звено "Охрана" не прехвърля право на управление, а само ползването, както и че визирани в заповедта помещения не са индивидуализирани и не е установено, че са идентични с исканите за нанасяне в КК. Приел е в тази връзка, че е налице спор за собственост. Приел е, че поисканите за нанасяне обекти с проекто идентификатор № 40909.118.221. 8. 4 и № 40909.118.221. 8. 9 представляват първото "звено охрана и помещение за конвоирани лица" и второто "склад", намират се в първия и четвъртия етаж на сграда с идентификатор № 40909.118.221. 8 (сградата на съдебната палата на гр. Кърджали) и не представляват самостоятелни обекти по смисъла на кадастъра. Поради това е приел, че оспореният отказ за нанасяне на обектите в КК е законосъобразен. Решението е правилно. Съгласно § 83, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗСВ (ДВ бр. 28 от 2016 г.) "В тримесечен срок от влизането в сила на този закон управляваните от Министерството на правосъдието недвижими имоти и движими вещи на съдебната власт преминават към Висшия съдебен съвет, като се предават заедно с цялата свързана с тях документация". В настоящия случай предаването е извършено с приемо – предавателен протокол от 21.06.2016 г. Съгласно ал. 3 на посочената разпоредба "В срока по ал. 1 областните управители отразяват промените в актовете за държавна собственост за всички имоти на съдебната власт или съставят актове за държавна собственост за такива имоти". Това е сторено със забележка продължение към графа 13 на АПДС № 2238 от 30.03.2009 г. В ал. 2 на § 83 е предвидено едно изключение относно предаването на недвижими и движими вещи от МП към ВСС, а именно "Предоставените до влизането в сила на този закон имоти и части от имоти на Министерството на правосъдието за нуждите на второстепенните разпоредители с бюджет към министъра на правосъдието продължават да се ползват за осъществяване на дейността им и остават в управление на Министерството на правосъдието". Предпоставките за да се приеме приложимост на тази разпоредба са: да има предоставени на МП сгради или части от сгради до влизане в сила на изменението; тези сгради или части от сгради да са предоставени за нуждите на второстепенните разпоредители с бюджетни средства (така както са очертани в ПМС № 155 от 25.06.2015 г. чл. единствен). При наличието на тези две предпоставки, тези сгради или части от сгради ex lege продължават да се ползват за нуждите на второстепенните разпоредители с бюджетни средства и остават в собственост на МП. В настоящия случай не са налице предпоставките по § 83, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСВ, тъй като от представения АПДС № 2238 от 2009 г., включително и от предходния АДС № 669 от 19.09.2002 г., не се установява да са били предоставени части от сградата на Съдебната палата в гр. Раднево за нуждите на някои от второстепенните разпоредители с бюджетни средства към МП, в частност на ГД "Охрана", т. е. не е налице първата и втората предпоставка за прилагане на разпоредбата. Освен това не се установява да са били предоставени тези части от сградата, за които се иска нанасяне на промени в КК и КР. В тази връзка правилно е интерпретирана и представена по делото заповед на Министъра на правосъдието № ЛС – 04 – 909 от 30.06.2015 г. за разпределение на ползването на помещения в Съдебната палата на гр. Кърджали, като такава несъздаваща права на собственост или ограничени вещни права. Съгласно чл. 51, ал. 3 от ЗКИР "Измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри се извършват по заявление от собственик, друго лице, когато това е предвидено в закон, или въз основа на служебно постъпила информация от ведомство или община". Съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР "заинтересовани лица" са собствениците и носителите на други вещни права върху недвижими имоти, а в случаите на предоставени права на управление – ведомствата и общините, на които са предоставени правата. От събраните доказателства не се установява МП или ГД "Охрана", ако се приеме, че съответно представени заповеди за оправомощаване, е заявил изменението като оправомощено от Министъра на правосъдието лице, да е собственик или носител на други права на управление върху сградите, за които е проектирано изменението – помещенията, за които е поискано обособяване като самостоятелни обекти в сградата и нанасянето им в КК и КР. Липсата на право на собственост или на друго вещно право, в конкретния случай предоставени права на управление върху сградата или части от нея, обуславя и липсата на положителна процесуална предпоставка за допускане на исканото изменение на одобрените КККР, тъй като от доказателствата се установява, че само ВСС има такива права. Следва да е посочи и че помещенията, предмет на заявлението за нанасяне в кадастралната карта, не са обект на кадастъра, както правилно е прието и в оспорения акт, така и в решението на АС – Кърджали. Съгласно чл. 23, т. 3 ЗКИР обект на кадастъра може да бъде самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура. Правилно съдът е приел, че помещенията, чието нанасяне е поискано, нямат функционална самостоятелност и не са годни обекти за нанасяне в кадастъра. Предназначението на помещенията е функционално свързано с отреждането на сградата за съдебна палата и с осъществяването на правомощията на органите на съдебната власт, поради което настоящата инстанция намира, че те нямат качеството на самостоятелни обекти по смисъла на § 1, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗКИР. Според цитираната разпоредба "самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура" е обособена част от сградата или съоръжението, която е обект на собственост и има самостоятелно функционално предназначение. В настоящия случай помещенията нямат самостоятелно функционално предназначение извън това на сградата, предоставена за нуждите на органи на съдебната власт, а обособяването им е съгласно изискванията на чл. 15, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от действащата към този момент Наредба № 4 от 10.01.2008 г. за правилата и нормите за безопасност и охрана при проектиране, строителство, реконструкция, модернизация и експлоатация на обектите на съдебната власт. Поради това тези помещения не могат да бъдат отделни обекти на собственост, а след като не се ползват със самостоятелност – не могат да бъдат и обект на кадастъра, а следователно и нанесени в кадастралната карта. Този извод потвърждава извода на АС – гр. Кърджали за законосъобразност на оспорения пред него отказ за допускане на исканото изменение в кадастъра с нанасянето на поисканите обекти. Най – накрая неоснователно е позоваването в касационната жалба на писмо от МРРБ от 26.10.2017 г., тъй като същото не е източник на правото и не може да замести законовите разпоредби. Въпреки това за пълнота следва да се отбележи и че и в това писмо е посочено, че права на управление се обосновават само при наличие на съответно вписване в графа "забележки" на АДС, каквато в настоящия случай няма по отношение на второстепенните разпоредители с бюджетни средства към МП или по отношение на самото МП. Най – накрая неоснователно е и позоваването на удостоверение от 26.01.2017 г. за приемане на проекта за изменение на КК и КР, издадено въз основа на подаденото заявление. В това удостоверение се обективира изявление на органа само относно това, че е представен проект за изменение и същият отговаря на техническите изисквания за това, но не представлява произнасяне по отправеното искане за изменение, което се извършва след приемане на проекта и след оценяване на наличието на всички други предпоставки за допускане на исканото изменение. В случая е налице технически изряден проект, но не са налице другите предпоставки, очертани по – горе, които да обосноват издаване на положителен акт за допускане на изменение на кадастралната карта, поради и което правилно е постановено отказ, който е потвърден от АС – гр. Кърджали. Във връзка с гореизложеното оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски, а искането на ответника по касация началник на СГКК – Кърджали е основателно, но само за настоящата инстанция, а не за двете инстанции, тъй като първоинстанционното решение е благоприятно за него и съответно в това производство е следвало да отправи претенцията си за разноски при първоинстанционното разглеждане на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение