Решение № 12826 от 16.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 400/2012 г.
ВАСI отделение16.10.2012 г.докладчик Маруся Димитрова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5116/14.11.2011 г. по адм. д. № 5184/2008 г. на Административен съд - София град. ОСЪЖДА АМ-Митница Столична да заплати на "Аурубис - България" АД разноски за касационната инстанция 136,91 лв. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 12826 от 16.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 400/2012 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Началника на Митница Столична, моли да бъде отменено решение № 5116/14.11.2011 г. по адм. д. № 5184/2008 г. на АССГ, с което е отменено решение № К-47-0395/7.05.2008 г. на началника на Митница София, сега Столична, мълчаливо потвърдено от директора на РМД-София, в частта, с която е определена законна лихва за забава върху допълнително определено задължение за ДДС 3295 лв. от датата на възникване на задължението до датата на окончателното му погасяване като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в касационната жалба. Моли да бъде отхвърлена жалбата против решението на началника на митницата. Ответникът по касационната жалба "Аурубис България" АД по съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд е отменил решение № К-47-0395/7.05.2008 г. на началника на Митница София, сега Столична, мълчаливо потвърдено от директора на РМД-София, в частта, с която е определена законна лихва за забава върху допълнително определено задължение за ДДС 3295 лв. от датата на възникване на задължението до датата на окончателното му погасяване като в мотивите си съдът е приел, че по ЕАД № 07BG005003Н000210/17.05.2007 г. е оформен митнически режим внос с допускане до свободно обръщение и крайно потребление на меден концентрат от Македония. Била е извършена проверка по реда на последващия контрол по чл. 78 от Регламент № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността /МК/, завършила с протокол за заключително обсъждане и докладна записка № 98/13/19.12.2007 г., с констатации, че по ЕАД са определени митните сборове по провизорна фактура, поради което посочената в ЕАД митническа стойност не е реално платената или подлежащата на плащане цена по чл. 35 ЗМ и чл. 29, ал. 1 от МК. В докладната записка е прието, че митническата стойност е следвало да се определи по финалната фактура, получени след оформяне на ЕАД. Определена е митническа стойност на медния концентрат по ЕАД предвид цената във финалната фактура. Съдът е обсъдил подробно приложимите чл. 232 § 1 б. "б", чл. 221, § 1 МК, чл. 222, § 1, б. "а" МК и законосъобразно е приел, че лихви се начисляват след изтичане на срока за доброволно плащане, който следва да се определи след вземане под отчет на митническото задължение. В случая вземане под отчет е направено на 19.05.2008 г. Решението е връчено на вносителя на 13.05.2008 г., който е платил задължението на 21.05.2008 г. Съдът е приел, че плащането е извършено в срока за доброволно плащане и поради това лихви не се дължат. Съдът е взел предвид приложимото разрешение дадено от СЕС по дело С-546/2009 г. Видно от решението на началника на митницата в него не е даден срок за доброволно плащане, поради което необосновано съдът е приел, че след вземане на задължението под отчет е даден срок на вносителя за доброволно плащане. След като срок за доброволно плащане след вземането под отчет не е даден на вносителя, извършеното от него плащане на 21.05.2008 г. не е в забава и лихви не се дължат. Решението е правилно като краен резултат и поради посочената неточност в мотивите не следва да се отменя. Касаторът поддържа, че вносното митническо задължение възниква от момента на приемане на митническата декларация предвид чл. 201, § 1 и 2 МК. Доводът е неоснователен, тъй като от възникването на митническото задължение, то не става дължимо преди да бъде взето под отчет. По чл. 221, § 1 МК длъжникът трябва да бъде уведомен за размера на сборовете по подходящ начин, веднага след като този размер бъде взет под отчет. По чл. 222, § 1 МК са определени сроковете, в които следва да бъдат платени митните сборове, за които е извършено уведомяване, като по чл. 222, § 1, б. "а" МК плащането трябва да се извърши в дадения срок, който не може да по-дълъг от 10 дни. Текстът изрично изисква определяне на срок за плащане след взимането под отчет от митническите органи. Съдът като е отменил определените като дължими лихви от възникване на митническото задължение на 17.05.2007 г., когато е подадена митническата декларация, до плащане на сумата на 21.05.2008 г. е постановил правилно решение. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касационната жалба има право на разноски за тази инстанция в размер 136,91 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, I отделение,