Решение № 9433 от 6.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16074/2009 г.

Решение № 9433 от 6.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16074/2009 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Борислав Георгиев Георгиев, чрез пълномощника му адв. Любка Георгиева, срещу решение № 330 от 28 октомври 2009 г., постановено по адм. д. № 433/2008 г. по описа на Административен съд Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед № ДК-09-20/27 август 2008 г. на и. д. началника на РДНСК - гр. Кюстендил. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Постъпила е и частна жалба от Жулиета Костадинова Георгиева, вписана като едноличен търговец под фирма ЕТ "Жулиета Георгиева - Боби-91" - гр. Дупница срещу Решение № 330 от 28 октомври 2009 г., постановено по адм. д. № 433/2008 г. по описа на Административен съд Кюстендил в частта му, с която е оставена без разглеждане жалбата й против заповед № ДК-09-20/27 август 2008 г. на и. д. началника на РДНСК - гр. Кюстендил и е прекратено производството по делото в тази част. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част. По делото е постъпило писмено становище от началника на РДНСК - гр. Кюстендил, в което са изложени доводи за неоснователност на подадените жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно. I. По касационната жалба на Борислав Георгиев Георгиев: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от. АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Пред Административен съд Кюстендил Борислав Георгиев Георгиев е оспорил Заповед № ДК-09-20/27 август 2008 г. на и. д. началника на РДНСК - гр. Кюстендил, с която на основание чл. 178, ал. 5 от ЗУТ е забранено ползването и експлоатацията на неприетия по установения ред строеж "Магазин за хранителни стоки", намиращ се на първия етаж от строеж "Двуетажна сграда" в УПИ ХХХIV-1488,2234, кв. 93 по плана на гр. Дупница. Съдът е приел, че при издаването на заповедта не са допуснати нарушения, поради което е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. Изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК са направени въз основа на представените по делото доказателства и заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Решението е постановено и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Установено е по делото, че магазинът, чието ползване е забранено, е изграден на първия етаж на две долепени сгради - едната паянтова, а другата - масивна двуетажна, построена през 1992 г.. Установено е също така, че пред 2008 г. е извършена реконструкция и основен ремонт на магазина, което представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който строеж е пета категория. Не е спорно по делото, че строежът се ползва по предназначение - като магазин за хранителни стоки от ЕТ "Жулиета Георгиева - Боби-91". По делото няма данни строежът да е бил въведен в експлоатация. При тези данни изводът на първоинстанционния съд за допуснато нарушение на чл. 178, ал. 1 от ЗУТ от страна на жалбоподателя - собственик на строежа, е законосъобразен. Цитираната разпоредба предвижда, че не се разрешава да се ползват строежи или части от тях, преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган по чл. 177 от ЗУТ. Изключение от това правило е въведено в ал. 2 на нормата, но то касае само строежи от шеста категория, какъвто процесния не е. Неоснователно е възражението на касатора, че не следва да бъде въвеждан в експлоатация магазин, съществуващ като такъв от 1958 г. Преди всичко това не е същия магазин, тъй като има извършено строителство през 1992 г. и реконструкция и основен ремонт през 2008 г.. Тези преустройства - всяко от тях, представляват строежи и за тях липсват доказателства да са били въвеждани в експлоатация отделно от съществуващата от 1958 г. част. Неотносима в тази връзка е и разпоредбата на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ спрямо така установените строежи, тъй като са извършени след визираната в текста дата - 07 април 1987 г.. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба отменителни основания решението като правилно ще следва да бъде оставено в сила. II. По частната жалба на Жулиета Костадинова Георгиева, вписана като едноличен търговец под фирма ЕТ "Жулиета Георгиева - Боби-91" - гр. Дупница: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да остави без разглеждане жалбата на Георгиева срещу Заповед № ДК-09-20/27 август 2008 г. на и. д. началника на РДНСК - гр. Кюстендил, с която на основание чл. 178, ал. 5 от ЗУТ е забранено ползването и експлоатацията на неприетия по установения ред строеж "Магазин за хранителни стоки", намиращ се на първия етаж от строеж "Двуетажна сграда" в УПИ ХХХIV-1488,2234, кв. 93 по плана на гр. Дупница, съдът е приел, че за нея като ползвател на строежа липсва правен интерес от оспорване на заповедта. Решението в тази му част е правилно. Съгласно чл. 177, ал. 1 от ЗУТ след завършване на строежа и приключване на приемните изпитвания, когато те са необходими, възложителят регистрира пред органа, издал разрешението за строеж, въвеждането на обекта в експлоатация и представя визираните в разпоредбата документи. Възложител по смисъла на чл. 161 от ЗУТ е собственикът на имота, лицето на което е учредено право на строи в чужд имот и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон. Като лице, оправомощено да регистрира въвеждането на обекта в експлоатация, възложителят е активно легитимиран да обжалва както отказа да бъде издаден съответния документ - разрешение за ползване за обектите от първа, втора и трета категория, респ. удостоверение за въвеждане в експлоатация за четвърта и пета категория, така и заповедта за забрана ползването на невъведен по надлежния ред в експлоатация строеж. Ползвателят на строежа няма такива права, поради което жалбата на едноличния търговец законосъобразно е била оставена без разглеждане. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,