Решение № 9880 от 1.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1120/2013 г.

Решение № 9880 от 1.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1120/2013 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Сдружение "Българска бодигард федерация", седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Богатица" № 10 срещу заповед № РД-10-24 от 30.11.2012 г. на министъра на физическото възпитание и спорта, с която е отказано издаване на спортна лицензия.

Жалбоподателят счита обжалваната заповед за незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалноправни разпоредби и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 146, т. 3 и 4 АПК. Приетото от органа, че част от техниките и дисциплините на спортния приложен многобой за телохранители е неясно и неотносимо към чл. 17а, ал. 3 от Закона за физическото възпитание и спорта (ЗФВС). Сочи, че част от действията на служителите на Министерството на вътрешните работи са бягане, скачане, стрелба, мислене, анализ и други, което не означава, че няма съответните спортни федерации. Несъответно на закона е и приетото като основание за отказ, че техниките се изучават в някои ведомства, както и че не са утвърдени официално като спортни дисциплини в българското спортно движение. Счита, че притежаването на спортни лицензии от ведомствени спортни структури е неотносимо от гледна точка на чл. 17а, ал. 3, т. 2 ЗФВС. Сочи, че няма законово изискване за минималния брой лица, които трябва да отговарят на нормативните изисквания. По отношение на целите и задачите на федерацията компетентен твърди, че е съда по вписване, не министърът. Сочи, че не е запознат с протокол № 8 от 30.10.2012 г. на комисията за лицензирането и атестирането, както и със становището на външните експерти. Моли съда да отмени обжалваната заповед и да постанови на федерацията да бъде издадена исканата спортна лицензия. Жалбоподателят се представлява от адв. Данчо Джиков, Софийска адвокатска колегия.

Ответникът по жалбата - министърът на физическото възпитание и спорта, счита същата за недопустима. Жалбата е подадена след изтичане на законовия срок. Алтернативно поддържа доводи за неоснователност. Сочи, че спортната лицензия може да се издаде само на една спортна организация, а от Комисията по лицензиране и атестиране е установено, че практикувания от Българската бодигард федерация спорт е сходен с тези на Спортната асоциация към Министерството на вътрешните работи и на Националната военна спортна федерация. Ответникът се представлява от юрисконсулт Койна Храброва.

Върховният административен съд счита жалбата за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на оспорване административен акт. Съдът счита за неоснователно твърдението на ответника за недопустимост на жалбата поради просрочие. Видно от приложената по делото обратна разписка заповедта е връчена на Федерацията на 5.12.2012 г. Жалбата срещу заповедта е подадена по пощата като приложения по делото пощенски плик носи датно клеймо 19.12.2012 г., което означава в срока по чл. 149, ал. 1 АПК.

За да се произнесе по същество съдът установи следното:

1. Сдружение "Българска бодигард федерация" е юридическо лице с нестопанска цел, регистрирано в Софийски градски съд, с решение от 24.04.2012 г. по ф. д. № 241/2012 г. с цели и предмет свързани със спорта.

1. На 28.06.2012 г. Федерацията подала заявление за издаване на спортна лицензия.

1. Заявлението било разгледано от комисията по лицензирането и атестирането на заседание на 28.06.2012 г., протокол № 6. Комисията установила непълнота на документите и на основание чл. 9, ал. 2 от Наредбата за лицензиране на спортните организации в Република България (Наредба за лицензирането) указала представянето им в законовия срок. Исканите документи били представени. Комисията изискала становище от Националната спортна академия "Васил Левски" налице ли е сходство на "спортен приложен многобой за телохранители" с други спортове.

1. На заседание на 25.09.2012 г., протокол № 7, комисията обсъдила представените документи, но поради липса на отговор от Националната спортна академия "Васил Левски" не взела решение.

1. С писмо от 15.10.2012 г., изх. № 17-00-319 проф. Симеон Йорданов от Националната спортна академия "Васил Левски", дал становище, че застъпените в "спортен многобой за телохранители":

а) три стрелкови дисциплини - "стрелба в мишена по време на съпровождане", "скоростна стрелба от различни положения" и "стрелба от автомобили" са част от стрелковата подготовка, но не са идентични със съществуващите стрелкови дисциплини, по които се провеждат състезания от Българска федерация "Спортна стрелба";

б) техниките от дисциплината "ръкопашен бой" са сходни с подобни техники от спорта "полицейска лична защита", практикуван в системата на Министерството на вътрешните работи и в Българската армия;

в) дисциплината "майсторско управление на автомобил" е елемент на управлението на автомобил и не съществува като самостоятелна спортна дисциплина;

г) дисциплината "търсене на взривни устройства в автомобил" включва движения и действия от дейността на служителите на Министерството на вътрешните работи, но не е утвърдена като спортна дисциплина;

д) дисциплината "оказване на долекарска помощ на охранявано лице и евакуация с преодоляване на препятствия" и "тактика и техника на съпровождане пеша с изпълнение на похвати от физическа защита" включват движения и действия от специализирани медицински и охранителни дейности, не са утвърдени като спортни дисциплини;

1. На 30.10.2012 г., протокол № 8, комисията по лицензирането и атестирането разгледала заявлението, становището и допълнителните документи и решила на основание чл. 4, ал. 2 от Наредбата за лицензирането да предложи на министъра на физическото възпитание и спорта да откаже издаването на спортна лицензия на основание чл. 17а, ал. 3, т. 1 и 2 ЗФВС, тъй като:

а) техниките на "спортния приложен многобой за телохранители" се изучавали в Спортната асоциация на Министерството на вътрешните работи, Националната военна спортна федерация и Националната служба за охрана;

б) спортна лицензия притежават и Спортна асоциация на Министерството на вътрешните работи, и Националната военна спортна федерация;

в) 6 от посочените в регистъра 11 спортно-педагогическите кадри не притежават необходимата професионална правоспособност и квалификация;

г) развитието на "спортен приложен многобой за телохранители" не е вписан в предмета на дейност на включените във федерацията 10 спортни клуба;

1. Със заповед № РД-10-24 от 30.11.2012 г. министърът на физическото възпитание и спорта, на основание чл. 4, ал. 2 от Наредбата за лицензирането и чл. 17а, ал. 3, т. 1 и 2 във вр. с чл. 6, ал. 1 и чл. 17, ал. 4 ЗФВС, отказал издаването на спортна лицензия. Мотивите на отказа са:

а) част от техниките и дисциплините на "спортен приложен многобой за телохранители" са сходни и подобни на "полицейска лична защита" и включват движения и действия от дейността на служителите на Министерството на вътрешните работи; не са утвърдени официално като спортни дисциплини в българското спортно движение;

б) посочените техники се изучават в спортните структури на Спортната асоциация на Министерството на вътрешните работи, националната военна спортна федерация и Националната служба за охрана;

в) спортна лицензия притежават и Спортна асоциация на Министерството на вътрешните работи и Националната военна спортна федерация;

г) 6 от регистрираните лица нямат необходимата професионална правоспособност и квалификация съгласно чл. 6, ал. 1 ЗФВС и Наредба № 2 за професионалната правоспособност и квалификацията на спортно-педагогически кадри, и нямат право да извършват обучение, тренировъчна и състезателна дейност;

д) развитието на "спортен приложен многобой за телохранители" не е вписан в предмета на дейност на включените във федерацията 10 спортни клуба в нарушение на чл. 14, ал. 1 ЗФВС.

Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган - министърът на физическото възпитание и спорта, съгласно чл. 17а, ал. 2 ЗФВС, е оправомощен да издава или отказва издаването на спортни лицензи. Заповедта, от формална страна, отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК. В хода на административното производство органът не е допуснал нарушения на административнопроизводствените правила. Вярно е, както твърди жалбоподателят, че протоколите от заседанията на комисията по лицензирането и атестирането не са му били предоставени за запознаване, но комисията е помощен орган на министъра и нейните решения не пораждат пряко права или задължения за заявителя. Тези от решенията на комисията, които са свързани със събирането на необходимите за произнасянето на органа доказателства своевременно са били доведени до знанието на жалбоподателя и именно в тяхно изпълнение той попълнил административната преписка с релевантните за предмета на искането доказателства. Същото е важимо и за становището, което комисията, с цел пълно и точно изясняване на относимите за предмета на искането факти и обстоятелства, изискала от външен експерт. С оглед на изложеното, доводите на жалбоподателя за допуснати в хода на административното производство съществени нарушения на административнопроизводствените правила са неоснователни.

Основното твърдение на федерацията за незаконосъобразност на оспорената заповед е за противоречие с материалноправни разпоредби. Видно от оспорената заповед органът се позовал на две предпоставки, които счел че са налице, за да постанови отказа - т. 1 и т. 2 на чл. 17а, ал. 3 ЗФВС.

Точка 1 на чл. 17а, ал. 3 сочи, че министърът постановява отказ, когато заявителят не отговаря на изискванията на този закон или не е спазен определения с наредбата ред за подаване на заявлението и на документите към него. Видно от заповедта органът не твърди нарушение на процедурата по заявяване, а и от доказателствата по делото не се установява такова. Що се отнася до другата хипотеза, визирана в т. 1, то тя е формулирана от законодателя изключително общо.

От мотивите на акта е видно, че органът приел нарушение на чл. 6, ал. 1 ЗФВС. Съгласно тази норма обучението, тренировките и предоставянето на спортни услуги се извършва от лица, притежаващи професионална правоспособност и квалификация. Съгласно чл. 6, ал. 2 ЗФВС в министерството се води регистър на лицата, които извършват обучение, тренировки, спортни услуги по смисъла на ал. 1. Регистърът на спортно-педагогическите кадри се води за лицата, заемащи длъжностите по чл. 3 от Наредба № 2. Видно от приложение № 3 от документите на жалбоподателя той предложил регистър на спортно-педагогическите си кадри като от общо предложените единадесет шест не отговарят на изискванията по чл. 3 - 8 от Наредба № 2 - нямат необходимата професионална квалификация, образователно-квалификационна степен и професионален опит. Вярно е, че законът не е поставил изисквания относно броя на спортно-педагогическите кадри, които желаещия спортна лицензия субект трябва да има, но предоставянето на спортна лицензия е разрешителен режим и когато се претендира за получаването му преценката за съответствие се извършва на база на представените от заявителя данни. Не органът определя физическите лица, които да бъдат спортно-педагогическите кадри на съответната федерация, а федерацията, с оглед на своите цели, политика и персонален състав определя кои лица ще осъществяват учебно-тренировъчна и спортно-състезателна дейност. Органът може само да установи отговарят ли тези лица на законовите изисквания. В случая е безспорно, че шест от лицата не отговарят на законовите изисквания. Следователно налице е нарушение на т. 1 на чл. 17а, ал. 3 ЗФВС.

Органът приел също, че е налице нарушение на изискването на чл. 14, ал. 1 ЗФВС. Съгласно тази норма спортната федерация е доброволно сдружение на спортни клубове по един или сходни видове спорт, които координират развитието, практиката и администрирането на съответния вид спорт. С оглед на това федерацията не би могла да изпълни предназначението си на координатор на дейността на национално ниво по "спортен приложен многобой за телохранители" при положение, че спортните клубове, които обединява нямат за предмет на своята тренировъчна и спортно-състезателна дейност "спортен приложен многобой за телохранители". Тук не става въпрос за преценка на обстоятелствата по чл. 18 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел, които безспорно са от компетентността на регистърния съд. Тук става въпрос за законова предпоставка по смисъла на чл. 14, ал. 1 ЗФВС. Следва да се посочи, че не е въпрос само на "вписване" в предмета на спортните клубове развитието на "спортен приложен многобой за телохранители", а за извършването на тренировъчна и спортно-състезателна дейност от тези клубове по "спортен приложен многобой за телохранители", защото само тогава клубовете ще отговарят на изискванията на чл. 11 ЗФВС. Видно жалбоподателят не отговаря на законовото изискване да представлява сдружение на спортни клубове по един вид спорт.

Член 14, ал. 1 ЗФВС обаче съдържа две алтернативни възможности относно предмета на спортната федерация - обединението на спортните клубове може да бъде на основата на един или на сходни видове спортове. По втората алтернатива органът не изложил мотиви. Представляват ли сходни спортове, спортовете, които осъществяват спортните клубове (айкидо, ушу, карате, динамична стрелба, бокс, кик-бокс, ловна стрелба, спортна стрелба) със "спортния приложен многобой за телохранители" органът не посочил. Липсата на мотиви досежно тази алтернативна възможност прави оспорения отказ в тази част незаконосъобразен.

Органът приел също, че е налице нарушение на чл. 17а, ал. 3, т. 2 ЗФВС, тъй като за извършваната спортна дейност има издадена спортна лицензия на друга спортна организация. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че двете спортни организации - на Спортната асоциация към Министерството на вътрешните работи и на Националната военна спортна асоциация, нямат лицензия за същия вид спорт, каквото е изискването на т. 2. Ограничението на чл. 17а, ал. 3, т. 2 ЗФВС следва да се тълкува не изолирано от останалите разпоредби на закона, а в контекста на императивната разпоредба на чл. 17, ал. 4 ЗФВС. Последната изрично определя, че спортна лицензия се издава само на една спортна федерация по определен или сходни видове спорт. Следователно спортната дейност по смисъла на чл. 17а, ал. 3, т. 2 ЗФВС е дейност по същия или сходни видове спорт. Противното тълкуване би довело до вътрешно противоречие между разпоредбите на закона, което несъответства на общите принципи на тълкуването и на изричната разпоредба на чл. 46 от Закона за нормативните актове. Видно, налице е обективна пречка по смисъла на чл. 17а, ал. 3, т. 2 ЗФВС, която прави отказа на органа да издаде спортна лицензия в тази му част законосъобразен.

В мотивите на оспорената заповед органът посочил, че "част от техниките и дисциплините на "спортен приложен многобой за телохранители" са сходни и подобни на "полицейска лична защита" и включват движения и действия от дейността на служителите на Министерството на вътрешните работи. " Този фактически извод органът направил на основата на становището на външен експерт. Съдът не е компетентен да прецени правилността на този извод, а и жалбоподателят не го е оборил, но по-важното е, че самият орган не е обвързал този фактически извод с релевантна правна норма, т.е. не е посочил този факт има ли правно значение за отказа. Вярно е, че т. 3 на чл. 17а, ал. 3 ЗФВС сочи, че се отказва издаването на спортна лицензия, когато извършваната дейност не може да бъде определена като спортна, но фактическия извод не е подведен от органа към съдържанието на тази правна норма. А и от факта, че двете дисциплини са сходни и подобни в никакъв случай не може да се обоснове извод, че едната не е спортна дейност. Напротив. Щом са сходни и подобни, то значи, че са еднакви в основното, а то е че са спортни дейности. Видно, направените от органа фактически изводи са ирелевантни за законосъобразността на заповедта, тъй като те не могат да бъдат субсумирани към някоя от относимите разпоредби на чл. 17, ал. 3 ЗФВС.

Още по-малко към някоя от разпоредбите на чл. 17, ал. 3 ЗФВС може да бъде отнесен и фактическия извод, че "спортните дисциплини не са утвърдени официално в българското спортно движение". Какво точно е имал предвид органа не става ясно. Законът за физическото възпитание и спорта не предвижда нито институционализирането на "българското спортно движение", поради което не дава легално определение на това понятие, нито "официално утвърждаване" на спортни дисциплини. Тъй като тези факти и обстоятелства не са елемент на относимата правна норма те нямат правно значение за законосъобразността на акт.

Видно от изложеното част от фактическите изводи на органа, послужили като мотиви на оспорената заповед, са ирелевантни за нейната законосъобразност, тъй като не са част от фактическия състав при осъществяването на който министърът може да откаже издаването на спортна лицензия. Налице са обаче две от визираните в чл. 17а, ал. 3 ЗФВС предпоставки, които правят отказа законосъобразен. Наличието на спортно-педагогически кадри, които не отговарят на изискванията на закона, и наличието на издадени вече спортни лицензии за същия или сходен спорт са достатъчни, за да обосноват законосъобразност на извода на министъра за отказ да се издаде исканата спортна лицензия. Поради изложеното съдът следва да отхвърли оспорването на Сдружение "Българска бодигард федерация".

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд