Решение № 7184 от 16.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3414/2015 г.

Решение № 7184 от 16.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3414/2015 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Тони Петков Гетов, със съдебен адрес в гр. София, срещу решение № 422/15.01.2015 г. по адм. дело № 12543/2014 г. на тричленен състав на шесто отделение на Върховния административен съд, с което е отхвърлена жалбата му срещу решенията на Висшия съдебен съвет по точки 1.1., 1.2., 1.3., 1.4., 1.6., 1.7., 1.8., 1.10. и 1.12. на протокол № 35 от заседанието на Висшия съдебен съвет, проведено на 24.07.2014 г. Касаторът поддържа в касационната жалба, в съдебно заседание и в писмени бележки чрез процесуален представител, че оспореното решение е неправилно, като навежда доводи за необоснованост и материалноправна незаконосъобразност, иска отмяната му, отмяна на оспорените решения. Ответникът по касационна жалба - Висшият съдебен съвет, чрез процесуален представител в писмен отговор, иска оставяне на решението в сила. Ответникът - Антон Николаев Урумов, чрез процесуален представител в съдебно заседание и в писмени бележки, поддържа, че касационната жалба е нередовна поради липса на касационни основания в нея и алтернативно иска оставяне на решението в сила. Ответникът - Руси Викторов Алексиев, в писмен отговор и в съдебно заседание, иска оставяне на касационната жалба без разглеждане и алтернативно - оставяне на решението в сила. Останалите ответници по касационна жалба - Снежина Колева Георгиева, Петър Иванов Гунчев, Величка Велева Маринкова, Даниела Велинова Борисова - Райчинова, Николай Стоименов Николов, Веселина Йорданова Ставрева, не взимат становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на II колегия, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна и срещу първоинстанционно решение, за което няма изрична законова разпоредба за необжалваемост в настоящата редакция на Закона за съдебната власт. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение, тричленният състав на ВАС, е приел за установено, че Тони Гетов като участник в конкурс за повишаване в длъжност и преместване има правен интерес да оспорва изброените решения на ВСС, с които се преместват и повишават класираните кандидати в конкурса за заемане на длъжността "съдия" в Окръжен съд, наказателна колегия на длъжност "съдия" в Софийски градски съд, наказателна колегия и поради попълване на местата е прекратено гласуването за останалите кандидати, между които и жалбоподателят. Тричленният състав на ВАС е посочил, че оплакването за нарушение на чл. 192, ал. 1 от ЗСВ, изразяващо се в невземане предвид на атестацията на Гетов, приета с решение на ВСС по протокол № 18/26.04.2012 г., е неоснователно, тъй като се касае за атестация за несменяемост, която няма характер на периодична атестация по смисъла на чл. 192, ал. 1 от ЗСВ. Решението е правилно. Основният спорен въпрос между страните пред първоинстанционния съд е бил дали при определяне резултата от конкурса, в който е участвал касаторът, е следвало да се отчете оценката му от атестацията по решение на ВСС по протокол № 36/06.10. 2010 г. "добра", както е процедирано в случая и дали не е следвало да се отчете оценката от последващата атестация по протокол № 18/26.04.2012 г. "много добра". Атестацията от 2010 г. е по чл. 196, т. 3 от ЗСВ - за повишаване в ранг. По силата на § 129, ал. 3 от ЗИДЗСВ, в сила от 04.01.2011 г. проведените процедури по атестиране по досегашния чл. 196, т. 1 - 5 ЗСВ до влизане в сила на този закон се считат за периодично атестиране. Тоест атестацията от 2010 г. е приравнена с изрична законова разпоредба на периодична. Цитираната атестация от 2012 г. е след измененията на чл. 196 ЗСВ, в сила от 04.01.2011 г., като новата редакция предвижда вече само два вида атестиране - за несменяемост и периодично. Целите на двата вида атестиране са различни /чл. 197/ и различен е органът, изготвящ атестацията - при периодичното - помощна - атестационна комисия /чл. 204 ЗСВ/, а при това за несменяемост - от Комисията по предложенията и атестирането / чл. 209 ЗСВ/. Атестацията от 2012 г. е за несменяемост и няма характер на периодична атестация. Съгласно чл. 192, ал. 1 от ЗСВ при определяне на конкурсния резултат се взема предвид резултата от проведените периодични атестирания - тоест правилно е отчетена единствената атестация, приравнена на периодична, тъй като тази от 2012 г. няма такъв характер. Цитираната от касатора съдебна практика е неотносима към казуса, тъй като в нея е обсъждано дали само последната периодична атестация следва да бъде отчитана или повече периодични атестации, но няма връзка с атестациите за несменяемост. Неоснователно е и оплакването за неправилна преценка на съда относно наличието или липсата на доказателства за изпълнение изискванията на чл. 189, ал. 4 и 8, чл. 192, ал. 1, 2 и 4 и чл. 193, ал. 2 от ЗСВ.