Решение № 7 от 21.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1776/2019 г.

Решение № 7 от 21.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1776/2019 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Майя Русева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. И. Б. и Н. А. Б. срещу решение № 168/21.01.19 по г. д. № 3646/18 на Апелативен съд София, 7 с. - с което е потвърдено решение № 3496/1.06.18 по г. д. № 15473/15 на СГС, І-16 с., за отхвърляне на предявения от касаторите иск с правно основание чл. 135 ЗЗД. Ответните страни П. В. Г. и П. П. Г., К. Т. Г. и П. И. Г. оспорват жалбата; претендират разноски. С определение № 695/23.10.19 е допуснато касационно обжалване поради съществуваща вероятност решението да е недопустимо. С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявения иск с правно основание чл. 135 ЗЗД за неоснователен и е потвърдил първоинстанционното решение за отхвърлянето му. За да достигне до този извод е приел, че предпоставките на чл. 135 ЗЗД за обявяване на недействителност на атакуваната сделка не са налице, тъй като, дори да се приеме, че ищците притежават качеството кредитор /доколкото имат вземане за извършени от тях подобрения (под формата на вложени средства в строителство и довършителни работи) преди развалянето на договор за суперфиция в собствения на ответника П. Г. имот/, не е доказано знание за увреждането от страна на приобретателя. Посочил е, че действително същият е племенник на прехвърлителя, но тази родствена връзка не попада сред категориите лица по чл. 135, ал. 2 ЗЗД, за които знанието за увреждане се презумира. Установяването му е в доказателствена тежест на ищците, а от събраните доказателства, в това число показанията на всички свидетели, такова знание не се установява по несъмнен начин. Настоящият състав намира, че така постановеното решение е недопустимо. В т. 2 от тълкувателно решение /ТР/ 2/17 от 09.07.19 на ОСГТК на ВКС е прието, че е налице връзка на преюдициалност по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК между производството по предявен от кредитора иск за вземането му и предявен иск по чл. 135 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на извършени от длъжника действия, увреждащи кредитора, а в т. 1 ТР 1/17 от 9.07.19 на ОСГТК на ВКС – че въззивно решение, постановено при наличие на основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е недопустимо. Доколкото делото е висящо пред настоящата касационна инстанция, тя следва да съобрази горепосочените тълкувателни решения независимо от факта, че са постановени след приключване на въззивното производство /позоваването на ТР 7/17 на ОСГТК на ВКС е неотносимо, доколкото същото касае отмяна на влязло в сила съдебно решение-докато в разглежданата хипотеза не е налице влязъл в сила съдебен акт (а невлязло в сила въззивно решение) и производството е за касационна проверка по реда на чл. 280 и сл. ГПК, а не за такава по извънредния способ на чл. 303 и сл. ГПК/. В случая е безспорно, че към момента на постановяване на въззивното решение /както и понастоящем/ между същите страни е бил налице висящ процес - с предмет вземането на ищците, с което обосновават качеството си на кредитори по иска с правно основание чл. 135 ЗЗД /по г. д. № 10125/15 на СГС, І-12 с. /. Този спор е преюдициален по отношение на настоящия по чл. 135 ЗЗД. Доколкото въззивното решение по иска по чл. 135 ЗЗД е било постановено без делото да бъде спряно и изхода на преюдициалното производство да бъде съобразен, то съставлява порочен съдебен акт. Решение, постановено при наличие на основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е недопустимо и подлежащо на обезсилване като постановено при наличие на отрицателна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск по обусловеното дело – висящ преюдициален спор, от значение за правилното решаване на обусловения спор. Предвид изложеното атакуваното пред ВКС решение на АС София следва да бъде обезсилено и делото-върнато на апелативната инстанция за ново гледане при съобразяване на изхода по обуславящото дело /т. 1 ТР 1/17 ОСГТК на ВКС/. С оглед разпоредбата на чл. 294, ал. 2 ГПК, настоящият съдебен състав не следва да се произнася по искания за присъждане на разноски. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,