Решение № 4951 от 19.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9828/2020 г.

Решение № 4951 от 19.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9828/2020 г., IV о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Е. Х., гражданка на Руската Федерация, против решение № 2514 от 14.05.2020 г., постановено по адм. д. № 7872/2019 г. по описа на Административен съд- София град, с което е отхвърлена нейната жалба против решение № 3323 от 31.05.2019 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), за постановен отказ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Релевирани са трите касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК с твърдения за незаконосъобразност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила. По изложените в касационната жалба съображения иска отмяна на обжалваното решение и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне. В откритото съдебно заседание пред ВАС Е. Х. лично поддържа касационната си жалба и моли съда, като прецени личната й житейска ситуация, да постанови да й бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут. Ответната страна - председателят на Държавната агенция за бежанците, чрез процесуалния си представител юрк. М., оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне и потвърждаване на съдебното решение като правилно и законосъобразно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия си състав, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. Административният съд е сезиран с жалба, подадена от Е. Х., гражданка на Руската Федерация, против решение № 3323/31.05.2020 г. на председателя на ДАБ, с което й е отказан статут на бежанец по чл. 8 ЗУБ и хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ. С молба от 18.10.2018 г. до ДАБ, Е. Х., гражданка на Руската Федерация, рускиня по народност, вероизповедание - [вероизповедание]; семейно положение – омъжена, е поискала международна закрила от Република България, като личните й данни са установени с руски национален паспорт. С оглед данните, установени от проведено интервю, чужденката е напуснала легално Руската Федерация, като за причини, поради които е напуснала страната си на произход е посочила заминаване за Сирия през 2005 г. със съпруга й А. Б., след брака с когото приела [религия]. В края на 2012 г., поради войната, напуснали Сирия, и влезли в Египет с руски паспорти. Съпругът й имал руски паспорт поради предишен брак с руска гражданка. След около 10 месеца заминали за ОАЕ- Шарджа, където пребивавали около 4 години, след което се завърнали в Русия, после отново отпътували за ОАЕ. През септември 2018 г. пристигнали в България с туристическа виза от Дубай. По време на проведеното интервю чужденката е споделила, че независимо, че семейството има руски паспорти, не могат да се завърнат в Руската федерация, защото докато били в Москва, съпругът й споделил със свои приятели сирийци, че не е съгласен с режима на А.. Според Х., тези сирийци били свързани с руските и сирийските служби и заради неговото мнение по повод режима, съпругът й бил заплашван по телефона и семейството се чувствало застрашено. Посочва, че било безпредметно да се обърнат към руските власти, тъй като нямало да им обърнат внимание. Административният орган е приел, че не са открити съществени противоречия в обясненията, но твърденията на чуждата гражданка са извън предмета на ЗУБ, предвид установеното, че чуждата гражданка не е била обект на преследване заради своята етническа принадлежност. Съобразно доказателствата, приети по производството, председателят на ДАБ е постановил оспореното решение, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 9 от ЗУБ отказал предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на чуждата гражданка и малолетното й дете- по съображения, че търсещата закрила не е била обект на преследване, липсват и предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут. Съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Приел, че производството е проведено в законоустановените срокове, при спазени процесуални права на чужденката и малолетното й дете. Счел за правилно, че е отказано предоставянето статут на бежанец на чуждата гражданка, тъй като спрямо нея не е било осъществено преследване по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Счел е, че спрямо Х. не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като липсвали и условията за предоставяне на закрила по чл. 9 от ЗУБ. Обосновал е извод, че в държавата й на произход не е налице ситуация на вътрешен въоръжен конфликт, който да е основание за предоставяне на хуманитарна закрила. Първоинстанционното решение е правилно. Постановено е без допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на правилно установена фактическа обстановка съдът е извел обосновани и съответстващи на приложимия закон изводи за законосъобразност на обжалваното решение на ДАБ. Неоснователни са касационните оплаквания за допуснати от АС- София град нарушения на материалния закон. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства и при съобразяване на бежанската история на чужденката, за която е прието, че не попада в приложното поле на ЗУБ. Направените изводи са подкрепени от събраните по делото доказателства и са в съответствие с материалния закон. Настоящият състав не споделя доводите в касационната жалба за неправилност на съдебното решение, аргументирани с наличие на материалноправните предпоставки по чл. 8, ал. 9 и по чл. 9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ. Съгласно разпоредбите на чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ за бежанци се смятат и хуманитарен статут се предоставя и на членовете на семейството на чужденец с предоставен статут на бежанец и с предоставен хуманитарен статут, при условие че семейните връзки предшестват влизането на чужденеца на територията на страната и доколкото това е съвместимо с личния им статус и не са налице обстоятелствата по чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от ЗУБ. Видно от представените доказателства по делото, за молителката липсват предпоставки за предоставяне на международна закрила по горецитираната норма. Настоящият съдебен състав счита, че правилно административният съд е приел, че не са налице материалноправните предпоставки по чл. 9, ал. 8 от ЗУБ. Верен е изводът на съда, че не се сочат обстоятелства, свързани с прояви на насилие спрямо чужденката във връзка с религиозната й принадлежност или основани на друга причина. В проведеното съдебно заседание пред настоящата инстанция Х. е посочила, че в България е похарчила всичките си спестявания, вследствие на което ситуацията в семейството е критична. Позовала се е на факта, че нейният статут дори не й позволява да си вземе СИМ- карта с нормална такса. Съдът преценява доводите като изцяло попадащи извън обхвата на преценката по чл. 8 ЗУБ. За да се приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ причините трябва да са от такова естество, че да разкриват реална опасност от посегателство върху личността на чужденката, както и невъзможност за достъп на закрила на държавата по произход, което видно от данните, в случая такава опасност не е налице. Правилно първоинстанционният съд е приел, че бежанската история на чужденката не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец поради основателни опасения от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение по смисъла на чл. 8, ал. 1 - 6 от ЗУБ. Видно от доказателствата по делото, Х. не е членувала в политически организации, в религиозни организации и общности. От заявеното в молбата за международна закрила и от събраните доказателства по време на интервюто, правилно административният съд е приел, че не може да се направи извод за реални и субективно осъзнати от кандидатката опасения за сигурността й по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Твърдението за заплахи на руски език по телефона не може да се свърже с рискове от преследване в страната й по произход, тъй като заплаха по телефона може да бъде отправена от всяка географска точка. Предположението, че поради своята религия няма да получи закрила от властите в Русия не се обосновава с конкретни факти и се опровергава от данните за актуалната обстановка в страната. С оглед горното, правилно административният съд приел, че Х. не е имала проблеми в страната по произход поради етническата си принадлежност. Следва да се посочи, че спрямо нея не е било осъществено и преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 ЗУБ причини. Обосновани са изводите на АС- София град и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на Х. за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Предвид данните по делото правилно съдът е приел, че липсват доказателства тя да е била изложена на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността им като граждански лица в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си на произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Административният орган, а впоследствие и съдът, правилно са установили, че в настоящия случай е неприложим и чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО. Визираните в последния стандарти не могат да бъдат приложени поради липса на данни за безогледно насилие при вътрешен въоръжен конфликт, с оглед личното положение на заявителя. Липсват и данни за груби нарушения на човешките права, както и за наличие на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилни лица, освен че не е налице въоръжен вътрешен или международен конфликт в Руската Федерация. В тази връзка следва да се посочи, че в Руската Федерация към настоящия момент няма основание да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в чл. 9 от ЗУБ и в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на член 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. Така и в решение № 13140 от 01.11.2017 г. по адм. д. № 4923/2017 г., ІІІ отд. на ВАС, в което е посочено, че в предходна справка относно актуалното положение в Русия, най - значимите проблеми за страната, според доклад на държавния департамент на САЩ, са ограничаването на политическото участие и свободата на изразяване, събрания и медии, дискриминация срещу етнически, религиозни и сексуални малцинства, правосъдие и правораздаване, но това не определя страната като несвободна, и преценката дали да се предостави закрила се отнася за всеки конкретен случай. В съответствие с информацията, съдържаща се в справки от 23.01.2019 г. /по адм. преписка/ и от 08.02.21 г. /пред касационната инстанция/ относно общото положение в страната и актуалната политическа и икономическа обстановка в Руската Федерация, не може да се направи извод за наличие на вътрешен или международен въоръжен конфликт в Русия, които да налага приложението на чл. 9 от ЗУБ. Твърденията на Х. пред настоящата инстанция за причините, поради които пребивава в страната заедно с членове от семейството си, за това, че децата й трета година ходят в българско училище и т. н. не са основание за закрила по смисъла на ЗУБ. Само по себе си пребиваването на територията на Република България за определен период от време може да обоснове искане за предоставяне на административен статут по Закона за чужденците в Република България, но не и за статут по ЗУБ. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното съдебно решение е съобразено с материалния и процесуалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение