Решение № 402 от 21.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 1983/2011 г.

Решение № 402 от 21.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 1983/2011 г., II н. о., НК, докладчик съдията Биляна Чочева Производство пред ВКС е по реда на чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на защитника на осъдените А. Д. П. и Л. Д. П. за възобновяване на ВНОХД № 429/2011 г. на Пловдивския окръжен съд и отмяна на постановеното по него въззивно решение № 148/19.05.2011 г., с което е била потвърдена присъда № 538/1.12.2010 г. по НОХД № 6324/2009 г. на Пловдивския районен съд в осъдителната й част. С тази част на присъдата двамата подсъдими са били признати за виновни в извършването на престъпление по чл. 216, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК за това, че на 21.01.2009 г., в [населено място], в съучастие като съизвършители помежду си и с неизвестен извършител, противозаконно повредили чужда движима вещ - лек автомобил "Форд Мондео" с рег. [рег. номер на МПС], собственост на Д. К., като стойността на имуществените вреди е 649 лв., поради което и във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" от НК всеки един от тях е бил осъден на пробация за срок от 7 месеца, включваща пробационните мерки задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване и подписване при пробационен служител два пъти седмично, както и задължителни периодични срещи с пробационен служител. Подсъдимите са били осъдени да заплатят солидарно на гражданския ищец К. обезщетение за имуществени вреди в размер на 620 лв., както и в тяхна тежест е присъдено заплащане на разноските по делото. В искането се изтъкват доводи, съотносими към основанията за възобновяване съгласно чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3 от НПК. Претендира се отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимите или алтернативно - намаляване на наложеното на всеки един от тях наказание. Подсъдимите и техния защитник, както и гражданският ищец и неговия повереник, редовно призовани, не се явяват в с. з. пред ВКС. Прокурорът от ВКП намира искането за възобновяване за неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Искането за възобновяване е било депозирано в изискуемия по чл. 421, ал. 3 от НПК 6-месечен срок, считано от влизане в сила на въззивното решение, което не е подлежало на проверка по касационен ред. Поради това то е допустимо, но разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО, предвид следните съображения: Доводите за допуснати нарушения на процесуалните правила, свързани с неправилен анализ и оценка на опровергаващи авторството доказателства, посочени от защитата и непълнота на въззивните мотиви съобразно изискването по чл. 339, ал. 2 от НПК, са неоснователни. Централният спорен момент относно авторството на деянието и конкретно присъствието на двамата подсъдими в [населено място] около 10.30 ч. на 21.01.2009 г., където е бил повреден автомобилът на св. К. чрез удари с бухалка и ритане, е бил правилно изяснен и разрешен. Версията, че братята А. и Л. П. всъщност не са се намирали на мястото на произшествието, а са извършвали автобусни превози по конкретни дестинации въз основа на представени по делото пътни листове и справки, е намерила подробно изследване в мотивите на въззивната, а и на първата инстанция. В мотивите си окръжният съд подробно е обсъдил поради какви причини не се доверява изцяло на тези документи или не им придава определящо значение за изводите за авторството, като съответно отдава тежест и значение на възприятията на св. К. и св. Л., които поставя и в основата на осъдителните си заключения. Това е извършено след внимателна съпоставка на информацията, отразена в пътните листове, показанията на св. К. и справките от автогара "Юг" - Пловдив, съответно и данните, съобщени от св. К. и Л. Посочено е изрично и в кои части непосредствените възприятия на тези свидетели са били ценени (след констатиране на противоречия с тези, дадени на досъдебното производство) и кои са аргументите за това. Мотивите на въззивния съд по спорните въпроси за участието на подсъдимите в извършване на деянието са подробни и изчерпателни (вж. л. 4 - 7), поради което и ВКС не намира за нужно да ги преповтаря. При това положение, след като е бил извършен анализ на противоречивите доказателства, като съответно са изложени причините за възприетите за доказани факти, ВКС няма основание да се намесва в тази типична за инстанциите по същество дейност по оценка на доказателствата. Всъщност, видно е от съдържанието на писменото искане, че изтъкването на процесуалните нарушения е само формален предтекст за атакуване на въззивното решение, като в действителност се изразява несъгласие с резултата от извършената съдебна проверка, респ. с обосноваността на съдебния акт, което не е касационно основание, а поради това не е такова и за възобновяване. При установените в съгласие с процесуалните правила факти, материалният закон е бил приложен правилно с осъждане на подсъдимите за извършено престъпление по чл. 216, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. В тази връзка не се излагат никакви възражения, които да изискват отговор от ВКС. Неоснователни са доводите за явна несправедливост на наказанието по вид и размер - пробация, включваща задължителните пробационни мерки по чл. 42а ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК за срок от 7 месеца. То е било определено при наличие на условията по чл. 55, ал. ал. 1, т. 2, б. "б" от НК (с оглед липсата на предвиден минимум по чл. 216, ал. 1 от НК), като са съобразени в пълен обем всички смекчаващи обстоятелства и продължителността на пробационните мерки е отмерена с един месец над минимално допустимата от 6 месеца. Предвид изложените съображения ВКС намира, че не са налице сочените основания за възобновяване и направеното по този повод искане следва да бъде оставено без уважение. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение