Решение № 5484 от 26.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13992/2017 г.

Решение № 5484 от 26.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13992/2017 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и § 5, т. 38 и т. 80 от ЗУТ. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "Общински строителен контрол" на Столична община (ДОСК на СО), чрез процесуалния му представител, срещу решение № 6021 от 25.10.2017 г. по адм. дело № 5000/2017 г. на Административен съд С. - град, 30 състав, с което е отменена Заповед № РА - 30 - 82 от 24.03.2017 г. на Директора на Дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община (ДОСК при СО), с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 и чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е наредено на ЕТ "К. Г. - Кариста" да премахне незаконен строеж "Заведение за бърза закуска", находящ се в ПИ № 1067, к. л. "Г - 12 - 6 - Г", в. з. "Кокалянски ханчета", с. К., крайната спирка на автобус № 1, гр. С. от СО - район П.. С жалбата жалбоподателят твърди незаконосъобразност на оспореното решение, като постановено в противоречие с материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди неправилност на извода на съда, че спорният обект не представлява строеж. Посочва, че същият е разглеждан като преместваем обект във всички издавани и представени документи от периода 1999 - 2000 г., но в действителност същият представлява не преместваем обект по т. 80 от § 5 на ДР на ЗУТ, а строеж по понятието в т. 38 от § 5, тъй като не може да бъде преместван в пространството без да загуби индивидуализацията си. Иска оспореното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което се оставя в сила заповедта. Претендира разноски. Ответникът ЕТ "К. Г. - Кариста" с представен писмен отговор и чрез процесуалния си представител в открито съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна - адресат на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред АССГ е образувано по жалба на ЕТ "К. Г. - Кариста" против Заповед № РА - 30 - 82 от 24.03.2017 г. на Директора на Дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община (ДОСК при СО), с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 и чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е наредено на ЕТ "К. Г. - Кариста" да премахне незаконен строеж "Заведение за бърза закуска", находящ се в ПИ № 1067, к. л. "Г - 12 - 6 - Г", в. з. "Кокалянски ханчета", с. К., крайната спирка на автобус № 1, гр. С. от СО - район П., като изграден без строителни книжа. Жалбата е уважена и оспорената пред АССГ заповед е отменена, като по делото са представени разрешение за монтаж № 010 от 6.12.2000 г. на павилион 6 кв. м. за алкохол, цигари на колелото на автобус № 1 - Кокалянско ханче и схема на главния архитект на С. за поставяне на 6 бр. павилиони, виза от главния архитект на СО - район "П.", договор за наем на имота, в който е поставен павилиона, а и впоследствие нотариален акт от 2003 г. за закупуване на ПИ № 1067 с площ от 145 кв. м., к. л. № Г - 12 - 6 - Г по плана на гр. С.. За да постанови оспореното решение, съдът е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като при издаването й са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Приел е и че това е така, тъй като констатациите в констативния акт, с който е установен строежът са опровергани от събраните в съдебното производство доказателства. Приел е, че от събраните доказателства, включително приетата СТЕ се е установило, че спорният обект представлява такъв по чл. 56 от ЗУТ, за който е било издадено разрешение за монтаж на павилион - преместваем обект, схема по чл. 197 от ЗТСУ (отм.) за поставянето му, а не представлява сграда в имота и не представлява строеж. Посочил е, че от СТЕ е установено, че в конкретния случай не може павилионът да бъде монтиран без изграждането на стоманобетонна основа, поради стръмния терен, като същата представлява подпорна стена за укрепване на ската със стълби. Приел е, че изложените несъответствия между установяванията в административното производство и събраните в съдебното производство доказателства са се отразили на правилността на крайния извод в оспорената заповед, че се касае за строеж. Приел е и материална незаконосъобразност на оспорената заповед, тъй като спорният павилион не представлява строеж по смисъла на закона, а преместваем обект и редът за премахването му не е редът по премахване на незаконни строежи. Решението е правилно. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че е неправилен извода на АССГ, че спорният обект - павилион не представлява стоеж, а е преместваем обект. Разпоредбата на чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗУТ и § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, посочват кои обекти са преместваеми, като чл. 56 и 57 от ЗУТ разграничават преместваемите обекти с оглед тяхното предназначение, а § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ с оглед на техните конструктивни особености. В тази връзка на първо място спорният обект - павилион - изпълнява понятието за преместваем обект с оглед на неговото предназначение и е сред видовете обекти, изброени в посочените разпоредби, тъй като е преместваем обект за търговски и други обслужващи дейности. На второ място законосъобразно АССГ е приел, че се касае за преместваем обект и с оглед разпоредбата на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ. Настоящият състав намира, че от доказателствата се установява липсата на трайна конструктивна свързаност на обекта със земята и е налице възможност същият да бъде демонтиран без нарушаване на неговата цялост, т. е. той представлява преместваем обект и в конструктивно отношение, тъй като е възможно преместването му без нарушаване на конструктивната му цялост. От СТЕ се установява, че същият е монтиран върху бетонна плоча, която изпълнява функции на укрепване на ската, на който се намира павилиона. Следва да се посочи, че извода за това, че се касае за преместваем обект се подкрепя и от представените доказателства за монтирането на павилиона, а именно същия в качеството му на преместваем обект е поставен въз основа на издадено валидно разрешение за монтаж и одобрена схема от главния архитект за поставянето му. Във връзка с изложеното по вид и предназначение павилионът не представлява строеж по смисъла § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, както и законосъобразно е приел АССГ в съответствие със събраните доказателства и на закона. След като от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че спорният павилион е преместваем обект, а не строеж и след като оспорената пред АССГ заповед е издадена за премахване на незаконен строеж, а такъв не е налице, то е законосъобразен извода за материална незаконосъобразност на оспорената пред него заповед, както и за издаването й при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Във връзка с гореизложеното оспореното решение на АССГ е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на жалбоподателя за присъждане на разноски, а искането на ответника в тази връзка като основателно следва да бъде уважено. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,