Решение № 9499 от 2.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5758/2012 г.

Решение № 9499 от 2.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5758/2012 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Нина Вълкова Нейкова, Албена Ивайлова Маринова, Ивайло Иванов Иванов, тримата жив. в гр. София, чрез процесуален представител, срещу решение № 1113/23.01.2012 г. по адм. дело № 8608/2011 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отхвърлена жалбата им срещу решение № 1202/19.05.2011 г. на Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/. Касаторите поддържат в касационната жалба и в съдебно заседание, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, искат отмяната му и връщане на тричленен състав на ВАС за ново разглеждане. Ответникът по касационна жалба - КЗЛД, не взима становище. Заинтересованата страна - "Вивека" ЕООД, гр. София, не взима становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, петчленен състав на втора колегия, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, съобразно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежни страни, разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, тричленният състав на ВАС е приел, че обжалваното пред него решение на КЗЛД, с което е прекратено производството по жалба на тримата касатори - бивши служители на заинтересованата страна от 17.03.2011 г. срещу "Вивека" ЕООД, е издадено от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административно производствените правила и в съответствие с нормите на материалното право и целта на закона. По отношение изразеното несъгласие с публикуването на снимка на жалбоподателите на публичния личен профил в Интернет на управителя на дружеството, КЗЛД правилно е преценила, че не е спазен едногодишния преклузивен срок за сезиране на комисията по чл. 38, ал. 1 от ЗЗЛД, тъй като жалбоподателите са били информирани за тези действия на 26.06.2009 г. Жалбата им до КЗЛД е преценена правилно от комисията като недопустима и в частта и, с която се иска закриване на служебните имейли, ползвани от тях по време на работата им за заинтересованата страна и съдържащи по две техни имена. За жалбоподателите липсва правен интерес от това искане, тъй като видно от писмените доказателства - извадки - тест за изпращане на съобщения до служебните имейли на жалбоподателите е генерирано съобщение, че посочените адреси вече не съществуват. Съдът е изложил и доводи, че използването на имена за създаване на имейл адреси, без наличието на друга идентифицираща информация, която се явява задължителен елемент, за да бъде изпълнено условието на чл. 2, ал. 1 от ЗЗЛД по отношение на съдържанието на понятието лични данни, не може да се приема за действие, с което се нарушават разпоредбите на ЗЗЛД и електронните адреси на жалбоподателите по естеството си не представляват лични данни. Касаторите не доказват твърдението си, че имейл - адресите са активни, докато по делото са приети и правилно са кредитирани от съда писмените доказателства за несъществуване на имейл - адресите към 6.04.2011 г., поради което правилно КЗЛД и първоинстанционният съд са преценили, че липсва правен интерес от жалбата в частта и относно имейл адресите. Развитите доводи за възможност за идентифициране на лицата по тези имейл адреси би следвало да бъдат обсъдени в случай на допустими жалби до КЗЛД, каквито липсват. Същите не доказват и твърдението си, че снимката е направена през м. 12.2009 г., поради което съдът обосновано е приел, че са уведомени с имейла от управителя на дружеството от 26 юли 2009 г. /а не както е прието от КЗЛД и тричленния състав от 26.06.2009 г./, приложен по делото, с линк към снимките в личния профил /л. 58/. Независимо от допусната неточност в датата на имейла, правилна е преценката, че считано от датата на уведомяването с имейла до подаването на жалбата пред КЗЛД е бил изтекъл едногодишният преклузивен срок. Съдът правилно е разпределил тежестта на доказване и предвид наличието на доказателства в подкрепа на посочените от КЗЛД фактически и правни основания в обжалваното решение и непредставянето на доказателства от тримата жалбоподатели за твърдените от тях факти, е направил обосновани и законосъобразни изводи за правилността на атакуваното пред него решение. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК петчленен състав на Върховния административен съд, втора колегия,