Решение № 1491 от 18.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3713/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Ж. Д., от гр. Сливен, чрез пълномощника си адвокат Конарев срещу Решение 334 от 05.03.2024 г., постановено по адм. дело 218/2023 г. по описа на Административен съд Ямбол с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което се уважат предявените искове, както и присъждане на направените разноски за всички инстанции. Ответната страна Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Ямбол в писмен отговор, взема подробно становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Прави възражение за прекомерност. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд Ямбол се е развило по предявените от Д. Ж. Д. против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Ямбол обективно съединени искове за обезщетяване на претърпени имуществени и неимуществени вреди, претърпени в резултат на фактическото му задържане и лишаването му от право да управлява МПС, ведно със законната лихва върху претендираните суми, считано от 18.06.2022 г. до окончателното им изплащане. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. С решението си по делото административният съд е отхвърлил като неоснователни предявените искове, приемайки, че не е установено по делото наличието на предпоставките на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е твърдяното в касационната жалба, че решението е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие на страната в процеса не е препятствано по никакъв начин, обжалваното решение е надлежно мотивирано. Доводите на касационният жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение също са неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил въведените от ищеца обстоятелства, на които се основават предявените искове въз основа на събраните по делото доказателства. Към установените по делото фактически положения, релевантни за спора, е извършена правилна преценка относно приложението на закона. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава необоснованост на обжалваното решение. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за неоснователност на предявените искове. Правилно е прието в обжалваното решение, че в случая не са налице отменени като незаконосъобразни административни актове заповед за задържане на лице и заповед за прилагане на принудителна административна мярка и не са установени незаконосъобразни действия на служителите на ответника. Предявеният иск за обезщетяване на причинени имуществени вреди се основава на незаконосъобразни действия на полицейските служители, изразяващи се в невярно отчитане на наличие наркотични вещества в кръвта му при извършената му проверка като водач на МПС, в следствие на които бил принуден да заплати медицинското изследване. При извършването на проверката са спазени разпоредбите на Наредба 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози е използван съответния тест и след отчитане на положителния резултат при съставянето на акта за установяване на административно нарушение е попълнен и талон за изследване по образец. Ищецът не е приел показанията на теста и е избрал да докаже твърденията си чрез медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, за което му е издаден талон. Всички посочени действия се явяват законосъобразни, доколкото не са извършени в отклонение от законовите разпоредби. В разпоредбата на чл. 172а, ал. 1 ЗДвП изрично е предвидено, че разходите за извършване на медицинско изследване, за вземане на биологични проби и за извършване на химическо изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или химико-токсикологично изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози са за сметка на лицето, за което с техническо средство е установена концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или с тест е установена употреба на наркотични вещества или техни аналози или което е отказало извършването на проверка с техническо средство или тест. Правилно е прието от административния съд, че по исковете за присъждане на неимуществени вреди, претърпени в следствие на незаконосъобразно фактическо задържане и фактическо отнемане на свидетелството за управление на МПС, също не се установява да е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на ответника за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. От събраните по делото доказателства не се установява при фактическото задържане на ищеца да са осъществени сочените в исковата молба незаконосъобразни действия на служители на ответника използване на белезници. В дадените обяснения от служителите осъществили задържането никъде не се споменава за използването на помощни средства и не са изготвяни задължителните доклади съобразно чл. 5, ал. 1 от Наредба 8121з-418 от 14 март 2017 г. за реда за употреба на физическа сила и помощни средства от служителите на министерството на вътрешните работи в случаите на употреба на физическа сила и помощни средства, който регламентира изготвянето на писмен доклад от служителя, който ги е използвал, и/или от ръководителя, разпоредил използването им. Използването им не се установява и от събраните гласни доказателства, предвид факта, че свидетелят не е бил пряк очевидец на задържането и не става ясно дори и да са използвани, в кой момент се е случило. Отделно от посочено следва да бъде отбелязано, че разпоредбата на чл. 72 от ЗМВР изрично въвежда правомощие на полицейските служители да извършват фактически действия по задържане на лица, за които са налице данни, че са извършили престъпление, като съгласно чл. 74 от същия закон заповед за задържане се издава след осъществяването им. При преценка на ангажираните по делото доказателства следва извода, че не са доказани от страна на ищеца твърдените в исковата молба обстоятелства, на които се основава предявения иск, а именно посочените за извършени от полицейски служители действия в нарушение на изведените от закона техни правомощия. Неоснователно е и твърдяното незаконосъобразно фактическо отнемане на свидетелството за управление на МПС. Отнемането се извършва чрез издаване на заповед за прилагане на принудителна административна мярка, каквато в случая е издадена. Връчена е лично на ищеца същият ден срещу подпис и не е обжалвана по съдебен ред. В случая се касае за правни действия, обективирани в издадения административен акт, а не за фактически такива. С оглед изложеното, съдът намира, че в случая обосновано съдът от първата инстанция е приел, че не е доказана по делото първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, на която се основава предявената искова молба, а именно незаконосъобразни действия на служители на ответника, при което същата се явява неоснователна. При така изложените съображения решението на съда, като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответника по делото за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. С оглед изхода на делото на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Ямбол следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение