Решение № 10731 от 24.11.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началник отдел Оперативни дейности Бургас, в главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, чрез гл. юрк. Д. Илиева - Колева против решение 220/17.12.2021 г. на Административен съд - Ямбол, постановено по адм. дело 297/2021 г., с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-395-0052023/20.11.2020 г. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението по посочените в чл. 209, т. 3 АПК основания. Касаторът оспорва изводите на първоинстанционния съд, че оспорената заповед не е мотивирана и запечатването на търговския обект за срок от 14 дни е несъразмерна принудителна мярка. Излага съображения за неправилна преценка за спазване целите по чл. 22 ЗАНН. Искането е за отмяна на решението. Претендира присъждане на направените по делото разноски, в това число заплатена държавна такса за касационното производство и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът Е. 57 ООД, чрез адв. В. Иванов изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на решението. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Делото се гледа за втори път от касационната инстанция. С решение 11322/09.11.2021 г., постановено по адм. дело 3285/2021 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение е обезсилено предходно решение 20/02.02.2021 г. на Административен съд - Ямбол, постановено по адм. дело 326/2020 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд с участието на надлежния ответник и указания съдът да вземе предвид разрешенията в мотивите по т. 1 от Тълкувателно решение 4 от 22.04.2004 г. на Общото събрание на съдиите на Върховния административен съд, постановено по дело ТР-4/2002 г. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е била заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-395-0052023/20.11.2020 г. на началник отдел Оперативни дейности Бургас, в главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която е наложено запечатване на търговски обект бръснарски салон, находящ се в гр. Ямбол, [улица]за срок от 14 дни за нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС - неспазване на реда и начина за регистриране на продажбите в търговските обекти чрез издаване на фискална касова бележка за извършена продажба на масло за брада на стойност 34.00 лева и е забранен достъпа до обекта. За да отмени оспорения индивидуален административен акт, съдът е приел, че при наличието на правни и фактически основания за издаване на оспорения акт, преценени с оглед съразмерността на наложената административна мярка, административният орган в нарушение на чл. 6 АПК е разпоредил запечатването на търговския обект за 14 дни. В тази връзка съдът е посочил, че в акта не са изложени конкретни мотиви за определения срок на мярката, същите са изцяло бланкетни и не отчитат всички относими обстоятелства по случая. Според състава декларативно е посочено, че при определянето на продължителността на запечатване на обекта са взети предвид тежестта на нарушението, последиците от същото, вида и характера на търговската дейност, размерът на отчетения чрез ФУ оборот, сравнен с фактическата касова наличност, установената положителна касова разлика в размер на 100 лева, но липсва анализ как тези данни и констатации се отразяват на тежестта на установеното нарушение и обуславят срока, за който е наложена принудителната административна мярка. Не са установени и съответно липсват данни по делото и за други допуснати нарушения, представляващи неизпълнени от страна на търговеца задължения, регламентирани в Наредба Н-18/2006 г. на МФ. Според съда необосновано е и твърдяното трайно поведение на търговеца за незачитане на правилата за отчетността или изобщо нормите на данъчното законодателство. При констатирано нарушение за първи път, без други нарушения и при липса на констатации от него да са произлезли определени вредни последици за фиска, налагането на ПАМ за срок от 14 дни според първоинстанционния съд не би могло да се определи като съответстващо на предвидените в чл. 22 ЗАНН цели и на регламентирания в чл. 6 АПК принцип за съразмерност. С тези съображения, съдът е обосновал извод, че издадената заповед е незаконосъобразна и е постановил нейната отмяна. Решението е правилно постановено. Съгласно чл. 186, ал.1, т.1 б. "а" ЗДДС в приложимата по време редакция преди изменението с ДВ бр. 104/2020, г. в сила от 12.12.2020 г., принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В чл. 118, ал.1 от ЗДДС е предвидено задължение за всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагането на посочената принудителна мярка, се забранява и достъпът до обекта. По делото не е спорно, че Ети 57 ООД е задължено лице по чл. 3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. и не е изпълнило задължението си по чл.118 ,ал.1 ЗДДС за издаване на фискална касова бележка от работещото в търговския обект фискално устройство за контролна покупка на стока масло за брада на стойност 34.00 лева, осъществена на 18.11.2020 г. Спорът в настоящото касационно производство е относно определена от органа по приходите продължителност на мярката. При новото разглеждане на делото, първоинстанционният съд е спазил указанията на горната инстанция съгласно чл. 224 АПК и е извършил проверка за спазване на изискването за мотивиране на заповедта за налагане на принудителната административна мярка. Настоящият касационен състав споделя изводите му за липса на мотиви относно определения 14 - дневен срок за запечатване на търговския обект и забрана достъпа до него. Продължителността на мярката следва да е съобразена с тежестта на конкретното нарушение, както и с целите по чл. 22 ЗАНН. В настоящия случай 14 дневният срок е мотивиран с констатираното неотчитане на продажба в размер на 34.00 лева, установена положителна разлика в размер на 100.00 лева между разчетената касова наличност от ФУ и фактическата наличност и средно дневен оборот на стойност 43.35 лева. По делото не е спорно извършеното нарушение на задължението за издаване на касова бележка, но останалите обстоятелства, изложени от органа и обосновали налагането на процесната мярка за срок от 14 дни не се подкрепят от доказателствата по делото. По отношение на разликата в касовата наличност 100.00 лева фактическа наличност и отчетена касова наличност по ФУ от 10.00 лева, при налагането на мярката не са изяснени всички обстоятелства за формирането й, предвид възраженията на задълженото лице в хода на проверката, че констатираната налична сума включва лични парични средства. Не се подкрепя от доказателствата по делото и посоченият средно дневен оборот на обекта, в това число и от приложената по административната преписка справка за регистрираните данни от Z задачи за фискалното устройство за периода 01.01.2020 г. 19.11.2020 г. /л. 82 и сл. от делото/. С оглед изложеното се налага извод, че фактическите основания за прилагането на мярката за 14-дневен срок, посочени в мотивите на оспорената заповед са останали недоказани по делото. Съгласно чл. 170, ал.1 АПК доказателствената тежест за установяването им, е на органите по приходите. Горното, обсъдено в контекста на липсата на други факти, индивидуализиращи констатираното нарушение и организирането на дейността от търговеца, налагат извод, че определеният 14 дневен срок не е обоснован. Преценката на органа по приходите за тежестта на нарушението, целта, за която мярката се налага и принципа на съразмерност по чл. 6, ал. 2 АПК следва да се основава на конкретни факти и обстоятелства от дейността на задълженото лице и да е подкрепена с доказателства. Допуснатото нарушение на изискванията на чл. 186, ал. 3 ЗДДС засяга надлежното упражняване на оперативната самостоятелност по чл. 169 АПК, съответствието на наложената принудителна административна мярка с целите по чл. 22 ЗАНН и принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК и обосновава незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Обжалваното съдебно решение, с което оспорената принудителна административна мярка е отменена, е правилно постановено и следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,