Решение № 12338 от 18.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14526/2014 г.

Решение № 12338 от 18.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14526/2014 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от ЕТ "Снежана - Асан Донг" гр. Карлово, чрез процесуален представител адв. Гунчева, срещу Решение № 2049/06.10.2014 г. по адм. д. № 1964/2014 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на едноличния търговец срещу Заповед № 100484-F098038/04.04.2014 г., издадена от зам.-директора на ТД на НАП - Пловдив, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДДС е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - запечатване на обект - кафе-аперитив, находящ се в гр. Карлово, ул. "Република" /срещу № 24/ за срок от един месец, като на основание чл. 186, ал. 1 ЗДДС е забранен достъпа до него. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че нарушението е отстранено в период, който предхожда издаването на заповедта за налагане на ПАМ, а това изключва необходимостта от налагането на мярката. Намира, че определеният срок на действие на ПАМ не е обоснован с конкретни фактически обстоятелства, а това обуславя извод, че атакуваната заповед не е мотивирана. В подкрепа на тезите си излага подробни аргументи в жалбата и моли съда отмени обжалваното решение и вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което да отмени оспорената заповед. Ответникът по касационна жалба - Директорът на ТД на НАП - Пловдив не изразява становище по нейната основателност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените с нея отменителни касационни основания съобразно чл. 218, ал. 1 и чл. 220 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба, инициирала настоящото производство, е предявена срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, от активно процесуално легитимирано лице, при наличието на правен интерес и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, с оглед на което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. С обжалваното решение АС - Пловдив е отхвърлил жалбата срещу оспорената заповед, с която е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ по отношение на ЕТ"Снежана - Асан Донг" гр. Карлово - запечатване на обект - кафе-аперитив, находящ се в гр. Карлово, ул. "Република" /срещу № 24/ за срок от един месец, за нарушение на чл. 7, ал. 2, във вр. с ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. За да формира извод за неоснователност на жалбата първоинстанционният съд е приел, че оспорващият е извършил административно нарушение, изразяващо се в това, че фирмата като лице по чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ извършва продажби на стоки без функциониращо фискално устройство в обекта. При извършена контролна консумация на топли и безалкохолни напитки на стойност 1.10 лв., платени в брой от проверяващия екип на продавачката Красимира Аспарухова Атанасова, не е издадена касова бележка от фискално устройство, тъй като такова няма в обекта, нито ръчна касова бележка от кочан, заведен от фирмата. Това заключение от своя страна е мотивирало извод за същественост на хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДДС, с оглед на което решаващият състав е счел за установени материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ. Посочил е още, че наложената мярка е съответстваща на преследваната от закона цел, ориентирана към превенция на последващи нарушения. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДДС принудителната административна мярка "запечатване на обект за срок до един месец", независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за въвеждане в експлоатация или регистрация в Националната агенция за приходите на фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност), отпечатан и издаден по установения ред за доставка/продажба. В случая първоинстанционният съд правилно е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Касаторът не оспорва фактическата констатация, че е извършил контролирана продажба без регистрирано фискално устройство. Доводите му са свързани с целесъобразността на приложената административна мярка, както и съответствието й с тежестта на извършеното нарушение. В тази връзка следва да бъде посочено, че запрещението да не се извършва продажба на стоки и услуги от лицата по чл. 3 от Наредбата на МФ без функциониращо ФУ/ИАСУТД и приложението на разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДДС не са обвързани с установеността на реална вреда за бюджета, поради което с факта на извършване на деянието се осъществява хипотезата, обуславяща налагането на предвидената в цитираната норма ПАМ. В този контекст дори последващото издаване на фискален бон не отстранява вече осъщественото нарушение и не изключва необходимостта от налагането на ПАМ. Една от неговите цели по аргумент от чл. 22 от ЗАНН е превантивна и доколкото дружеството не е преустановило своята дейност, то следва да се приеме, че процесната мярка е в съответствие именно с този законодателен приоритет. Досежно твърдението в жалбата за настъпване на евентуални вреди от приложената ПАМ, следва да се има предвид, че тази преценка като основание за незаконосъобразност е дължима само, ако се обжалва допуснато предварително изпълнение в хипотезата на чл. 166 АПК, каквото разпореждане липсва в обжалваната ПАМ. Настоящият инстанция не споделя аргументите на касатора за необходимост от мотиви във връзка с продължителността на определения в заповедта срок на запечатване на обекта. Предвид защитата на обществения интерес при безспорно установено деяние, субсимиращо се в състава на законоустановено административно нарушение, следва да се приеме, че мотивите на административния орган относно фактическото установяване на нарушението са и мотиви, обуславящи продължителността на определения срок за налагане на ПАМ. Ето защо, обоснован е изводът на съда, че издадената заповед е мотивирана съобразно изискването на чл. 186, ал. 3 ЗДДС и чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, както и, че същата не страда от пороци, обуславящи нейната отмяна. Отхвърляйки предявената срещу нея жалба, първоинстанционният съд е постановил решение, което не страда от касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение