Решение № 4326 от 5.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1459/2021 г.

Решение № 4326 от 5.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1459/2021 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. И., подадена чрез процесуален представител срещу решение № 2163 от 27.11.2020 г., постановено по адм. дело № 1895/2020 г. по описа на Административен съд - Пловдив (АС), с което отхвърлена жалбата на касаторката против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020 г. за кампания 2017 г., с изх. № 021-080-6500/683 от 14.02.2019 г., издадено от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Поддържа се, че първоинстанционното съдебно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и на процесното уведомително писмо и изпращане на преписката на ДФЗ за ново разглеждане. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА. Ответникът - заместник-изпълнителният директор на ДФЗ, чрез процесуален представител моли да се остави в сила решението на АС по съображения, изложени в писмена защита. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за потвърждаване на решението. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна по делото. Посочени са касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Правилно и обосновано е решението на първоинстанционния съд. Постановено е при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон. Неоснователно е възражението на касатора за допуснати процесуални нарушения от съда, а именно, че не е указано на оспорващата, че носи доказателствената тежест за установяване нередовността на връчване на процесното уведомително писмо. Съдът е разпределил доказателствената тежест - жалбоподателката трябва да установи твърденията си за допустимост на оспорването, а едно от твърденията е именно нередовност на връчването на уведомителното писмо. Съдът няма задължение при всяко възражение на оспорващия да му указва, че носи доказателствена тежест. От друга страна, правилно съдът е приел, че доказателствата по делото обосновават извод за редовно съобщаване на административния акт по реда на чл. 61, ал. 3 от АПК на 18.04.2019 г. чрез поставяне на съобщението на таблото за обявления на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" - Добрич, като срокът за обжалване по чл. 149, ал. 1 от АПК е изтекъл на 2.05.2019 година. Подадената на 1.07.2020 г. жалба е просрочена и като такава е недопустима за разглеждане по отношение законосъобразността на административия акт. Обосновано е прието, че не е налично и обстоятелството, което да обосновава възстановяване на срока за обжалване. При тези доказателства АС е разгледал жалбата единствено относно твърдяната нищожност на оспорения административен акт и обосновано е приел, че същият е валиден като издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му, и в изискуемата се писмена форма. Предвид изложеното, не са налице касационни основания за отмяна решението на Административен съд - Пловдив и същото следва да се остави в сила като законосъобразно и обосновано. С оглед изхода на делото касаторката И. следва да се осъди да заплати на ДФЗ сумата 100 лева юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,