Решение № 1669 от 22.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7427/2021 г.

Решение № 1669 от 22.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7427/2021 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба на Националната агенция за приходите, подадена чрез юрисконсулт Х. Колева, против решение № 196/15.06.2021 г., постановено по адм. дело № 191/2021 г. по описа на Административен съд – Велико Търново. Излага доводи за недопустимост на обжалваното решение, алтернативно за неправилност и необоснованост на същото, като постановено в нарушение на материалния закон. Оспорва извода на съда, че са налице предпоставките по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Ответната страна – П. С., чрез адвокат М. Балджиева, с писмено становище оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне като неоснователна и немотивирана. Направено е искане за присъждане на сторените разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Налице са предпоставките за присъждане на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Правилно съдът е уважил иска за присъждане на имуществени вреди. Оспореното решение е законосъобразно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Производството пред АС – В. Търново е образувано по предявен от П. С. иск против Националната агенция за приходите, с който се претендира обезщетение в размер на 500 лв. за претърпени имуществени вреди, представляващи направени от ищеца разноски във връзка с обжалването по административен ред на Разпореждане с изх. № С210004-137-0000564/26.01.2021 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново по реда на чл. 266, ал. 1 ДОПК пред директора на компетентната ТД на НАП – Велико Търново в частта, в която не е уважено възражението за изтекла погасителна давност по отношение на задълженията за осигурителни вноски към фондовете на ДОО, вноски за здравно осигурявани и УПФ, определени с подадени от лицето декларации обр. 6, с № 040020916174987/30.04.2010 г., 040021002212631/29.04.2011 г. и 040021202394211/23.04.2012 г. По подадената от адвоката на С. жалба административният орган е постановил решение, с което е отменил разпореждането на публичния изпълнител в обжалваната му част и е върнал преписката за предприемане на съответните действия по реда на чл. 173 от ДОПК. С обжалваното решение АС – Велико Търново е осъдил Националната агенция за приходите да заплати на П. С. сума в размер на 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разноски във връзка с обжалването по административен ред на горепосоченото разпореждане, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Установено е от първоинстанционния съд, че П. С. е сключила Договор с адвокат Балджиева с предмет изготвяне и депозиране на жалба срещу Разпореждане с изх. № С210004-137-0000564/26.01.2021 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново и процесуално представителство и защита пред ТД на НАП – Велико Търново, като в договора е отбелязано, че договореното адвокатско възнаграждение от 500 лв. и е заплатено на 02.02.2021 г. При така установеното, съдът е приел от правна страна, че искът за обезщетение с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е основателен, тъй като са налице всички предпоставки за това, а именно: налице е незаконосъобразен акт – отменено по съответния ред разпореждане в обжалваната му част, настъпването на вреда - за защитата си срещу така издаденото разпореждане лицето е ангажирало адвокат, за което е заплатило съответното възнаграждение; налице е и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат за ищеца, доколкото ангажирането на адвокатската защита е във връзка с установяване незаконосъобразността на разпореждането. Решението е правилно. Предявеният иск за заплащане на обезщетение за вреди във връзка с отмененото Разпореждане с изх. № С210004-137-0000564/26.01.2021 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ включва отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Доколкото е установено от първоинстанционния съд, наличието на отменено Разпореждане с изх. № С210004-137-0000564/26.01.2021 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново, правилно е прието, че е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Настоящият съдебен състав на ВАС смята за обоснован изводът на съда, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно: незаконосъобразен акт, отменен по съответния ред - налице е Разпореждане с изх. № С210004-137-0000564/26.01.2021 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново, което е оспорено от адвоката на П. С. по реда на чл. 266, ал. 1 ДОПК пред директора на компетентната ТД на НАП – Велико Търново в частта, в която не е уважено възражението за изтекла погасителна давност по отношение на задълженията за осигурителни вноски към фондовете на ДОО, вноски за здравно осигурявани и УПФ, определени с подадени от лицето декларации обр. 6, с № 040020916174987/30.04.2010 г., 040021002212631/29.04.2011 г. и 040021202394211/23.04.2012 г., който акт е отменен по предвидения в закона административен ред от горестоящия орган; вреда от такъв административен акт в размер на платеното адвокатско възнаграждение във връзка с оспорването на акта по административен ред и причинна връзка между отменения незаконосъобразен ревизионен акт и настъпилия вредоносен резултат. Процесуалното представителство е реално осъществено и е доказано заплащане на адвокатския хонорар. Административният съд правилно и обосновано е формирал извод, че предявеният иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ се явява основателен и доказан в размер от 500 лв. Заплатените от ищеца разноски за ползваната правна помощ от адвокат се явяват имуществена вреда за него в причинна връзка с частично отмененото Разпореждане с изх. № С210004-137-0000564/26.01.2021 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново. Правото на адвокатска защита е конституционно закрепено в чл. 56 от КРБ, както и се упражнява по силата на Закона за адвокатурата, поради което за упражняването му следва да се регламентират гаранции, а не да се въвеждат рестрикции. Субективната преценка относно необходимостта от ангажиране на адвокат не е обстоятелство, изключващо отговорността на държавата за обезщетяване на имуществените вреди, представляващи заплатени разноски за адвокатско възнаграждение в производство по обжалване и отмяна на незаконосъобразен административен акт. Договорните отношения между адвоката и клиента имат за предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност - чл. 24, ал. 1 и чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). При тях адвокатът следва да получи възнаграждение за положения труд, а клиентът да го заплати в размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа. Правилно съдът е присъдил и претендираната лихва, така, както е поискана – от датата на подаване на исковата молба. По изложените съображения обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, разноски на касационния жалбоподател не се дължат. Ще следва на ответника да се присъдят сторените разноски за касационното производство, които, съгласно приложен по делото Договор за правна помощ и съдействие, са в размер на 300 лв., представляващи заплатен адвокатски хонорар в брой. Това е минималния размер на адвокатското възнаграждение съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за изготвения от процесуалния представител на П. С. отговор по касационната жалба, поради и което възражението на НАП за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар не следва да се уважава. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 196/15.06.2021 г., постановено по адм. дело № 191/2021 г. по описа на Административен съд – Велико Търново. ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на П. С., ЕГН [ЕГН], сумата от 300 лв. /триста лева/ разноски за адвокат за касационната инстанция. Решението е окончателно.