Решение № 456 от 1.11.2013 г. на ВКС по н. д. № 1386/2013 г.

Решение № 456 от 1.11.2013 г. на ВКС по н. д. № 1386/2013 г., I н. о., НК, докладчик съдията Елена Величкова Производството е за възобновяване на нохд. № 912/2012 г. на Районен съд гр. Дупница и внохд. № 94/2013 г. на Окръжен съд гр. Кюстендил, образувано по искане на осъдения В. И. М. В съдебно заседание искането се поддържа лично от осъдения и защитник. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановените съдебни актове при спазване на процесуалните правила и закона, наказанието на осъдения справедливо и искането му за възобновяване изцяло неоснователно. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 13.05.2013 г. постановено по внохд. № 94/2013 г. на Окръжен съд гр. Кюстендил е изменена присъда по нохд. № 912/2012 г. на Районен съд гр. Дупница, като е определен първоначалния режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода от три месеца, наказание приведено по реда на чл. 68, ал. 1 НК - на строг, в останалата й част, с която М. е признат за виновен на 23.04.2012 г. в [населено място] да е извършил престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК - управлявал МПС след употреба на алкохол с концентрация от 2,22 %о, за което и при условията на чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от шест месеца, при строг първоначален режим на изтърпяване на наказанието присъдата е потвърдена. ПО ИСКАНЕТО за възобновяване на осъдения М.: С искането са ангажирани всички касационни основания - нарушение на закона, съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наказанието. Основното оплакване е за нарушени грубо разпоредбите на Наредба № 30/27.06.2001 г., за реда за установяване употреба на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС, тъй като не бил съставен протокол за медицинско освидетелстване на лицето и в химическата експертиза липсвали голяма част от данните съобразно чл. 18 от Наредбата. Съда не установил по надлежния ред управлението на МПС с концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия над 1,2 %о и неправилно е приложил закона. На досъдебното производство разпитите на св. С., Е. и П. били извършени от ненадлежно лице, на което не са възлагани тези действия от прокурор, следовател или дознател. Доводите са неоснователни. Инстанционните съдилища са събрали по предвидения в НПК процесуален ред необходимия и достатъчен обем доказателства и доказателствени средства. Последващия анализ, не сочи на превратно тълкуване или игнориране на доказателства, подчинен е на правилата на формалната логика. Обсъдени са всички доказателства и е посочено, кои обстоятелства от предмета на доказване се приемат за установени и на коя доказателствена основа. Освен претендираните нарушения на Наредба № 30/27.01.2001 г. по делото има достатъчно други доказателства - показанията на св. Ш., св. Г., св. Г., св. Е. и св. П. /последните двама служители на МВР повикани на местопроизшествието/, които установят, че подсъдимия е управлявал собствения на съпругата му лек автомобил на инкриминираната дата и място в пияно състояние /с концентрация на алкохол в кръвта установено с Алкотест от 1,78 %о/. Не без значение е и обстоятелството, че в съдебно заседание пред първоинстанционния съд на 14.11.2012 г. не е оспорено приемането, на атакуваната сега експертиза на в. л. И. Непълнотите в протокола за медицинска експертиза /където следва да се свали статуса на освидетелстваното лице/ очевидно се дължат на отразеното "по повод битов инцидент" - виж л. 40 от досъдебното производство. Неоснователно е и оплакването за съществено процесуално нарушение с разпита на досъдебното производство от "ненадлежен" орган. Тези свидетели са разпитани в съдебно заседание, а и твърдението, че разпиталия на 24.04.2012 г. в [населено място] свидетели - св. Е., св. С. и св. П. - полицейски орган Х. е ненадлежен е недоказано. При правилно и безпротиворечиво установени факти и закона е приложен правилно. На инкриминираната дата и място подсъдимия тогава М. е управлявал лек автомобил, след употреба на алкохол с концентрация на последния в кръвта му от 2,22%о и по този закон е осъден, т. е. приложен е закона който е следвало да бъде приложен. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. Инстанционните съдилища са взели предвид всички обстоятелства от значение за определяне вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на М. Наказанието е при превес на смекчаващите вината обстоятелства, близо до минимума предвиден в закона и не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5 НПК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановените присъда и решение законосъобразни и при спазване на процесуалните правила, а искането за възобновяване на осъдения М. изцяло неоснователно. Ето защо и на основание чл. 426 НПК вр. с чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение