Решение № 3906 от 2.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4676/2020 г.

Производството е по реда на чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Р. Симеонов от гр. София срещу Наредба 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 2007 г.; попр., ДВ, бр. 39 от 2007 г.; изм. и доп., ДВ, бр. 58 от 2007 г.; ДВ, бр. 45 от 2009 г.; ДВ, бр. 94 и ДВ, бр. 99 от 2013 г.; ДВ, бр. 42 от 2015 г.; отм. ДВ, бр. 25 от 20.03.2020 г.), издадена от министъра на енергетиката. Жалбоподателят оспорва и Наредба за изменение и допълнение на Наредба 16-334 от 2007 г. за топлоснабдяването (обн., ДВ, бр. 74 от 2019 г.), с мотиви, че поради твърдяната нищожност на цялата наредба, изменението на норми от нищожен акт няма валидно действие. С определение по хода на делото от 14.10.2021 г. С. Грозданов и А. Великов са присъединени към оспорването на Р. Симеонов срещу Наредба 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 2007 г.; попр., ДВ, бр. 39 от 2007 г.; изм. и доп., ДВ, бр. 58 от 2007 г.; ДВ, бр. 45 от 2009 г.; ДВ, бр. 94 и ДВ, бр. 99 от 2013 г.; ДВ, бр. 42 от 2015 г.; отм. ДВ, бр. 25 от 20.03.2020 г.), издадена от министъра на енергетиката. Със същото определение, към настоящото производство е присъединено производството по адм. дело 169/2021 г. на Върховния административен съд (ВАС), образувано по жалба на К. Байчева срещу Наредба 16-334 от 6 .04.2007 г. за топлоснабдяването (обн., ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г., попр., бр. 39 от 15.05.2007 г., изм. и доп., бр. 58 от 17.07.2007 г., бр. 45 от 16.06.2009 г., бр. 94 от 29.10.2013 г., в сила от 1.06.2014 г. - изм., бр. 99 от 15.11.2013 г., в сила от 15.11.2013 г., изм. и доп., бр. 42 от 9.06.2015 г., в сила от 9.06.2015 г., бр. 74 от 20.09.2019 г., в сила от 20.09.2019 г., отм., бр. 25 от 20.03.2020 г.), издадена от министъра на енергетиката. В подадената от Симеонов жалба се претендира нищожност, недопустимост и алтернативно незаконосъобразност на Наредба 16-334. Съображенията за нищожност в по-голямата си част са основани на твърденията, че оспорваната наредба е отменила и заменила предишна Наредба 2 от 28.05.2004 г. без да е имало основания за такава отмяна, вместо за изменения и допълнения, за каквито е издадена и съответна заповед. Сочи, че в Закона за енергетиката (ЗЕ) има поставени срокове, които в случая не са спазени при издаване на Наредба 2 от 28.05.2004 г., но с изтичането на тези срокове, според жалбоподателя отпада правото на административния орган да издаде нова наредба. Твърди липса на компетентност на органа за издаване на подзаконовия нормативен акт. В документи наименувани процесуални действия, в съдебно заседание и в допълнителна писмена защита от 20.02.2024 г., жалбоподателят Симеонов излага допълнителни аргументи за нищожност, алтернативно незаконосъобразност на Наредбата. Позовава се на решение на Съда на Европейския съюз по дело С-289/2021 г., както и на множество решения на Върховния административен съд (ВАС), цитати от които излага в подадените документи. Твърди нарушение на изискването за форма на акта и съществени нарушения на административнопроизводствените правила поради липса на мотиви за приемането на процесната наредба, като се позовава на приложимата, според него, редакция на чл. 28 от Закона за нормативните актове (ЗНА), ДВ, бр. 46 от 12.06.2007 г. Сочи, че липсва анализ на причините за приемане на процесния нормативен акт, обосновка на неговото съдържание и как ще се отрази върху обществото и заинтересованите лица неговото прилагане, не са отразени очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, не е направен анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. Според жалбоподателя, в случая, независимо че мотивите/докладът не отговарят на законовите изисквания, проектът за нормативен акт е приет от министъра на енергетиката, като в административната преписка отсъства актът на такова приемане, което е самостоятелно основание за незаконосъобразност на оспорената наредба. Счита, че е основание дори и за нищожност или алтернативно, недопустимост тъй като липсата на мотиви за необходимостта от издаване на Наредбата доказва, че министърът е излязъл извън пределите на делегираните му от чл. 125, ал. 3 ЗЕ правомощия. Позовава се на мотивите към невлязлото в сила решение по адм. дело 746/21 г. на ВАС, с което е отменена формулата за сградната инсталация по т. 611 от Методиката към новата наредба, отменила процесната. Твърди, че установеното от тричленния състав противоречие на методиката със ЗЕ е било налице още от момента на нейното издаване през 2007 г. Сочи, че министърът на енергетиката си е позволил да уточнява Закона за енергетиката, като е излязъл извън пределите на неговата власт. Обосновава противоречие с чл. 155, ал. 3 ЗЕ, съгласно който фактурирането на топлинната енергия трябва да се извършва на основата на реално извършено потребление. Прави искане оспореният нормативен административен акт да бъде обявен за нищожен, алтернативно обезсилен като недопустим или отменен като незаконосъобразен. Жалбоподателите С. Грозданов и А. Великов поддържат доводите на жалбоподателя Р. Симеонов. Жалбоподателят Байчева претендира нищожност, алтернативно незаконосъобразност на Наредбата. Сочи, че с приложената към нея Методиката за изчисляване на разпределението на топлинна енергия, са нарушени императивни норми от Европейското законодателство - чл. 9 от Директива 2012/27/ЕС и чл. 3 от Регламент 2006/2004/ЕО, чл. 101 и чл. 102 от от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), §1, т. 2 и всички споразумения. Твърди нищожност на чл. 139а, 139б и 139в ЗЕ, от там и на цялата Методика регламентирана в Наредбата, защото се базира на норма от ЗЕ, която поставя в неравноправно положение потребителя съгласно чл. 143 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП). В писмена защита от 05.02.2024 г., в съдебно заседание и в писмени бележки от 20.02.2024 г., Байчева излага допълнителни аргументи за нищожност, алтернативно незаконосъобразност на Наредбата. Твърди допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и несъответствие с глава 10 от Закона за енергетиката. Оспорва Наредбата за изменение на Наредба 16-334/2007 г. с ДВ бр.74 от 20.09.2019 г., като сочи, че същата е издадена при незавършено производство по дело 13721/ 2017 г. Прави искане съдът да сезира Конституционния съд на Република България за противоконституционност на чл. 192а АПК, или да не приложи чл. 192а АПК, изр. второ. В тази връзка сочи, че е недопустимо да се разделят на преценка в различно време компетентността на органа за издаване на подзаконовия нормативен акт и преценката за съответствието му с материалния закон, което е към момента на постановяване на съдебното решение. Твърди, че по този начин се нарушават чл. 1, ал. 2, чл. 4, чл. 57, ал. 1, чл. 117, ал. 1 и 2 от Конституцията на Република България (КРБ). Твърди, че Наредба 16-334/06.05.2007 г. е издадена в противоречие със ЗЕ, тъй като според Наредбата топлоносителят е топла /гореща вода, а не водна пара, както е регламентирано в закона. Според сочени параметри на водата като топлоносител, те не трябва да превишават 55 °C, а изчисленията за топлоносител водна пара включват висока температура от мин. 70°С. до 75 °C., поради което всички изчисления са неверни. По този начин, според жалбоподателя се прилагат нелоялни търговски практики, в нарушение на чл. 9 от Директива 2005/29/ЕС. Излага аргументи за нищожност, недопустимост и незаконосъобразност и на цялата нова Наредба за топлоснабдяването с Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. (ДВ бр.25 от 20.03.2020 г.). Претендира разноски по делото. Ответникът Министърът на енергетиката, изразява становище за неоснователност на подадените жалби. Твърди, че оспорената наредба е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Сочи, че въпросът за нищожността на отменената Наредба 16-334 вече е бил предмет на проверка от страна на ВАС, поради което същият не следва да бъде отново подлаган на разглеждане. Счита, че жалбоподателите не сочат конкретни доводи за незаконосъобразност на наредбата. Твърди, че позоваването на жалбоподателите Р. Симеонов и С. Грозданов на мотивите на съдебното решение и приетата експертиза по адм. дело 746/2021 г. по описа на ВАС, е неоснователно, тъй предмет на оспорване по адм. дело 746/2021 г. е Наредба Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването, което е друг нормативен акт и аргументите на съда, са за конкретната фактическа обстановка и не могат автоматично да се пришият към настоящото производство. По отношение на доводите, че с Наредба 16-334, вместо изменение и допълнение на Наредба 2 от 28.04.2004 г. за топлоснабдяването, е издадена нова наредба, сочи, че преценката, дали да бъде издаден изменителен нормативен акт или нов такъв, като старият бъде отменен, е на административния орган - издател на акта, като в нормотворческата практиката е възприето схващането, че когато са налице съществени и много на брой промени, се пристъпва към издаване на нов нормативен акт, а действащият се отменя. Прави искане жалбите да бъдат отхвърлени като неоснователни. Ответникът се представлява от юрк. Терзиева. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост на жалбите, тъй като оспорената Наредба не е част от действащото право поради нейната отмяна. По отношение на искането за обявяване на нищожността на оспорената Наредба счита, че същото е недопустимо, тъй като с влязло в сила решение вече е осъществен дължимият по чл. 168 , приложим на основание чл. 196 АПК контрол за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. С определение от 31.05.2023 г. по настоящото дело, е оставена без разглеждане жалбата на Р. Симеонов, С. Грозданов, А. Великов и К. Байчева срещу чл. 32, т. 2 и т. 4 , чл. 49, ал. 7, чл. 52, ал. 1, т. 1 изр. първо, ал. 2, чл. 61, ал. 1 и т. 6.1.1. от Методиката за дялово разпределение, чл. 62, чл. 63 от Наредба 16 - 334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването и § 2, ал. 1, т. 1 и ал. 2, § 4 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредба 16 - 334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването, (обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г., попр. ДВ, бр. 39 от 15.05.2007 г., изм. ДВ, бр. 58 от 17.07.2007 г.), издадена от министъра на енергетиката; оставена е без разглеждане жалбата на Р. Симеонов, С. Грозданов, А. Великов и К. Байчева срещу чл. 61, ал. 1 и чл. 63, ал. 2, т. 2, б "е" (ред. ДВ, бр. 94 от 2013 г., изм. ДВ, бр. 99 от 2013 г.) от Наредба 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването, издадена от министъра на енергетиката и е оставена без разглеждане жалбата на Р. Симеонов, С. Грозданов, А. Великов и К. Байчева срещу чл. 61, ал. 2, ал. 3 и ал. 4, чл. 63, ал. 2, т. 1, т. 2, б. а, б. б, б. в, б. г, б. д, б. ж и б. з, ал. 3, ал. 4, ал. 5, ал. 6 и ал. 7, чл. 64, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 и ал. 2, чл. 65, ал. 1, чл. 66, чл. 67, чл. 68, ал. 1, ал. 2, ал. 3, ал. 4, ал. 5, ал. 6 и ал. 7, чл. 69, ал. 1, ал. 2, ал. 4, ал. 5, ал. 6 и ал. 7, чл. 70, ал. 1, ал. 2, ал. 3, ал. 4, ал. 5, ал. 6, ал. 7 и ал. 8, чл. 71, ал. 2, ал. 3, ал. 4 и ал. 5, чл. 72, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4, чл. 73 и т. 6.1.3, т. 6.3, т. 6.4, т. 6.4.1, т. 6.4.7, т. 6.5, т. 6.6, т. 6. 7, т. 6.8 и т. 6.9 от Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна собственост, представляваща Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба 16-334 за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 2007 г.; попр., ДВ, бр. 39 от 2007 г.; изм. и доп., ДВ, бр. 58 от 2007 г.; ДВ, бр. 45 от 2009 г.; ДВ, бр. 94 и ДВ, бр. 99 от 2013 г.; ДВ, бр. 42 от 2015 г.), издадена от министъра на енергетиката, като е прекратено производството в тази му част. Определението от 31.05.2023 г., в прекратителната му част, е оставено в сила с Определение 9139 от 02.10.2023 г. по адм.д. 8164/2023 г. на ВАС, петчленен състав. Върховният административен съд, Седмо отделение, след като се запозна с доказателствата по делото, прецени доводите на страните и съобрази законосъобразността на оспорения подзаконов нормативен акт, намира жалбите за допустими, като подадени от надлежни страни, обосноваващи наличието си на правен интерес по смисъла на чл. 186, ал. 1 АПК. Съгласно чл. 187, ал. 1 АПК правото да се оспори нормативен административен акт не е обвързано с определен срок, поради което и жалбите следва да се считат за допустими и на това основание. Във връзка със становището на представителя на Върховната прокуратура за недопустимост на жалбите следва да се посочи следното: В случая следва да се съобрази решение на Съда на СЕС от 24 ноември 2022 година по дело С-289/21, ECLI: EU: C: 2022: 920. Независимо, че същото е постановено по преюдициално запитване по главно производство, в което основният акцент е отмяната на нормативния акт от неговия издател по време на висящ съдебен спор относно неговата законосъобразност, с което се възпрепятства осъществяване на съдебен контрол на акта, в цитираното решение принципно е постановено, че принципът на ефективност, закрепен в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска процесуално правило на държава членка, съгласно което - когато национална правна разпоредба, оспорена с жалба за отмяна по съдебен ред, тъй като противоречи на правото на Съюза, бъде отменена с последваща норма и поради това престане да поражда последици занапред - се приема, че е отпаднал предметът на оспорване и следователно липсва основание за произнасяне, без преди това страните да са имали възможност да изтъкнат евентуалния си интерес от продължаване на производството и без такъв интерес да е бил взет предвид. В случая във връзка с изричните указания на съда за установяване на правния интерес на жалбоподателите, последните са представили доказателства за правен интерес от оспорването доказателства за водени съдебни производства с Топлофикация София ЕАД касаещи релевантния период на действие на оспорвания нормативен акт, както и искове за вреди, които са причинени в резултат на оспорения нормативен акт. Разгледани по същество, жалбите са неоснователни по следните съображения: Искането на жалбоподателя К. Байчева за сезиране на Конституционния съд за обявяване на противоконституционност на чл. 192а АПК е неоснователно, поради наличие на произнасяне на съда по този въпрос с Решение 5/19.04.2019 г. по конституционно дело 12/2018 г. на Конституционния съд на Република България. По изложените съображения не се налага спиране на настоящото производство и отправяне на искане до Конституционния съд на Република България. По отношение доводите за нищожност на оспорената наредба: В съответствие с чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 196 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. При наличие на основание съдът съобразно чл. 168, ал. 2 АПК обявява нищожността на акта, дори да липсва такова искане. Съгласно чл. 193, ал. 2 АПК действието на съдебното решение в производство по оспорване на нормативен акт не се ограничава само до страните по делото, а се разпростира по отношение на всички. Видно от постановените от ВАС съдебни решения - Решение 11603 от 31.07.2019 г. по адм. дело 13721/2017 г. и Решение 8294 от 26.06.2020 г. по адм. дело 14350/2019 г., първоинстанционният съд и касационната инстанция са се произнесли по въпроса относно валидността на Наредба 16-334. В тази връзка доводите за нищожност на изменението от 2019 г., обосновани с доводите за нищожност на цялата наредба са неоснователни. По съответствието с административнопроизводствените правила: Предмет на оспорване в настоящото производство е Наредба 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 2007 г.; попр., ДВ, бр. 39 от 2007 г.; изм. и доп., ДВ, бр. 58 от 2007 г.; ДВ, бр. 45 от 2009 г.; ДВ, бр. 94 и ДВ, бр. 99 от 2013 г.; ДВ, бр. 42 от 2015 г.; отм. ДВ, бр. 25 от 20.03.2020 г.) и Наредба за изменение и допълнение на Наредба 16-334 от 2007 г. за топлоснабдяването (обн., ДВ, бр. 74 от 2019 г.), издадени от министъра на енергетиката. Съгласно чл. 75 ал. 2 АПК нормативните административни актове се издават по прилагане на закон или подзаконов нормативен акт от по-висока степен, като в конкретния случай, съгласно § 9 от Преходните и заключителни разпоредби на оспорената Наредба, същата е приета на основание чл. 125, ал. 3 ЗЕ. Съгласно посочената разпоредба в приложимата към момента на издаване на Наредбата редакция ДВ, бр. 107 от 2003 г., редът и техническите условия за топлоснабдяване, за оперативно управление на топлоснабдителната система, за присъединяване на производители и потребители към топлопреносната мрежа, за разпределение, прекратяване на топлоснабдяването и спиране на топлоподаването се определят с наредба на министъра на икономиката, енергетиката и туризма. Съгласно същата разпоредба в действащата редакция към момента на оспореното изменение, редът и техническите условия за топлоснабдяване, за оперативно управление на топлоснабдителната система, за присъединяване на производители и клиенти към топлопреносната мрежа, за разпределение, прекратяване на топлоснабдяването и спиране на топлоподаването се определят с наредба на министъра на енергетиката. Следователно оспорената Наредба и изменението ДВ, бр. 74 от 2019 г. са издадени от компетентен орган. На следващо място Наредба 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр. 34 от 2007 г. е издадена в съответната писмена форма и при спазване на административно производствените правила по издаването й. От представената по делото административна преписка се установява, че със Заповед РД-16-1026 от 27.09.2006 г. на министъра на икономиката и енергетиката е определен съставът на работна група, която да извърши произтичащите от изменението на Закона за енергетиката промени в Наредба 2 за топлоснабдяването. Съгласно т. II от заповедта, Наредбата следва да бъде предоставена за предварително съгласуване в срок до 20.10.2006 г. По преписката е приложено писмо на Българския институт по метрология до министъра на икономиката и енергетиката с вх. 33-00-11/17.01.2007 г., което съдържа предложение за изменение на Проектонаредба 2 за топлоснабдяването, съгласно чл. 125, ал. 3 ЗЕ. Приложено и прието по делото е и писмо на Асоциацията на дружествата за топлинно счетоводство до министъра на икономиката и енергетиката с вх. 92-00-01/11.01.2007 г. относно Наредба за топлоснабдяването. Процедурата по издаване на нормативни административни актове е уредена в глава Пета, раздел III от АПК. Освен правилата за издаването им в АПК се предвижда за неуредените въпроси да се прилагат разпоредбите на Закона за нормативните актове. Спазена е процедурата визирана в глава трета от него, "Изработване на проекти на нормативни актове" в редакцията преди изменението в ДВ, бр. 46 от 12 Юни 2007 г. Спазена е и разпоредбата на чл. 77 АПК, съгласно която компетентният орган издава нормативния административен акт, след като обсъди проекта заедно с представените становища, предложения и възражения. Неоснователни са доводите на жалбоподателите, че с Наредба 16-334 недопустимо вместо изменение и допълнение на Наредба 2 от 28.04.2004 г. за топлоснабдяването, е издадена нова наредба. Преценката, дали да бъде издаден изменителен нормативен акт или нов такъв, е на административния орган. Следователно, не са налице твърдените съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В тази връзка неоснователни са доводите на жалбоподателите за липса на мотиви за приемането на процесната наредба. Същите се позовават на чл. 28 ЗНА, в редакцията ДВ, бр. 46 от 12.06.2007 г., която не е действала към момента на приемане на процесната наредба в тази й редакция. Наредбата за изменение и допълнение на Наредба 16-334 от 2007 г. за топлоснабдяването (обн., ДВ, бр. 74 от 2019 г.) също е издадена при спазване на административнопроизводствените правила. Видно от представената административна преписка, в изпълнение на Заповед Е-РД-16-257 от 23.05.2018 г., изменена със Заповед Е-РД-16-434 от 02.08.2018 г. е изготвен проект на Наредба за изменение и допълнение (НИД) на Наредба 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Съгласно чл. 26, ал. 2, 3 и 4 ЗНА, в действащата към момента редакцията обн. ДВ, бр. 34 от 03.05.2016 г., в сила от 04.11.2016 г., проектът на НИД на Наредба 16-334, ведно с мотивите към него, е публикуван на интернет страницата на Министерството на енергетиката и на Портала за обществени консултации за обществено обсъждане на 20.05.2019 г. В рамките на проведеното обществено обсъждане в Министерство на енергетиката са постъпили становища и предложения от 34 заинтересовани лица. В изпълнение на чл. 26, ал. 5 ЗНА, след приключване на обществената консултация по ал. 3 и преди приемането на нормативния акт, на интернет страницата на Министерството на енергетиката и на Портала за обществени консултации за обществено обсъждане е публикувана справката за постъпилите предложения, ведно с обосновката за неприетите предложения. По спазването на материалния закон: Конкретно по доводите за материална незаконосъобразност следва да се посочи, че същите, имайки предвид разпределението на доказателствената тежест на страните, представляват общи теоретични постановки и общи немотивирани твърдения, които не оборват извода за законосъобразност на оспорения нормативен акт. По-голямата част от доводите касаят законосъобразността на Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна собственост Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредбата, като в тази връзка следва да се посочи, че същите са били предмет на разглеждане по адм. дело 13721/2017 г., адм. дело 14350/2019 г., адм. дело 10624/2010 г., адм. дело 13424/2011 г., както и адм. дело 7928/2016 г., поради което повторният им съдебен контрол е недопустим и в тази част съдебното производство по адм.д. 4676/2020 г. е прекратено с влязло в сила определение от 31.05.2023 г. Конкретни аргументи за незаконосъобразност на Наредба 16-334 не са посочени нито в подадените жалби, нито в съдебното заседание от 5.02.2024 г., нито в представените след приключване на устните състезания писмени бележки на жалбоподателите. По отношение на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба 16-334 от 2007 г. за топлоснабдяването (обн., ДВ, бр. 74 от 2019 г.) липсват каквито и да е доводи за материална незаконосъобразност. Единственото твърдение е, че същата е нищожна, недопустима и незаконосъобразна, като издадена при незавършено производство по дело 13721/2017 г. Тези доводи са неоснователни. Не съществува нормативна забрана за изменение на нормативен акт при висящо съдебно производство. Доводите на жалбоподателя К. Байчева касаещи Наредба Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. (ДВ бр.25 от 20.03.2020 г.) са неотносими към настоящото производство, което има за предмет законосъобразността на Наредба 16-334 от 6 .04.2007 г. за топлоснабдяването (обн., ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г., попр., бр. 39 от 15.05.2007 г., изм. и доп., бр. 58 от 17.07.2007 г., бр. 45 от 16.06.2009 г., бр. 94 от 29.10.2013 г., в сила от 1.06.2014 г. - изм., бр. 99 от 15.11.2013 г., в сила от 15.11.2013 г., изм. и доп., бр. 42 от 9.06.2015 г., в сила от 9.06.2015 г., бр. 74 от 20.09.2019 г., в сила от 20.09.2019 г., отм., бр. 25 от 20.03.2020 г.), издадена от министъра на енергетиката. Следва да се посочи, че във ВАС е образувано адм. дело 746/2021 г. по оспорване на разпоредби от Наредба Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. (ДВ бр.25 от 20.03.2020 г.). Доводите на жалбоподателя К. Байчева за нищожност на чл. 139а, 139б и 139в ЗЕ са неотносими към предмета на настоящия спор, а и разглеждането на такова искане е извън правораздавателната компетентност на Върховния административен съд. Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 2 КРБ единствено Конституционният съд разполага с правомощие да се произнася по искания за установяване на противоконституционност на законите, и то само в случаите, когато е сезиран за целта от някой от субектите, посочени в чл. 150, ал. 1 от Конституцията, сред които жалбоподателя не попада. По изложените съображения не са налице основанията по чл. 146, вр. чл. 196 АПК за отмяна на Наредба 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 2007 г.; попр., ДВ, бр. 39 от 2007 г.; изм. и доп., ДВ, бр. 58 от 2007 г.; ДВ, бр. 45 от 2009 г.; ДВ, бр. 94 и ДВ, бр. 99 от 2013 г.; ДВ, бр. 42 от 2015 г.; отм. ДВ, бр. 25 от 20.03.2020 г.), издадена от министъра на енергетиката и на Наредба за изменение и допълнение на Наредба 16-334 от 2007 г. за топлоснабдяването (обн., ДВ, бр. 74 от 2019 г.) в обжалваната част. Оспорването е изцяло неоснователно и следва да бъде отхвърлено в обжалваната част. Разноски от страна на ответника не са претендирани, поради което такива не следва да се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 193 АПК, Върховният административен съд