Решение № 10333 от 24.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16328/2013 г.
ВАСV отделение24.07.2014 г.докладчик Еманоил Митев
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 929 от 07.10.2013 г., по административно дело № 775/2013 г. от Административен съд София-област и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав, при спазване на дадените указания. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 10333 от 24.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16328/2013 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Регионална дирекция "Гранична полиция" (РДГП) Драгоман срещу решение № 929 от 07.10.2013 г., по административно дело № 775/2013 г. от Административен съд София-област/АССО/, с което е отменена негова заповед рег. № 1613/21.06.2013 г. По наведени доводи за неправилност на решението, изразени в неправилно приложение на материалния закон и необоснованост се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата на Стоимен Павлов Петришки против заповедта бъде отхвърлена като неоснователна, като претендира и присъждане на разноски по делото. Ответникът по касационната жалба - Стоимен Павлов Петришки, чрез процесуален представител -адв. Йорданов оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на направените деловодни разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, но при допуснато нарушение на предвидените в закона административнопроизводствени правила и на изисквания за форма на акта. Решението е неправилно. Неправилен и необоснован е изводът на съда за незаконосъобразност на оспорената заповед поради допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в неизпълнение на императивното изискване по чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 АПК за мотивираност с излагане на фактическите и правни основания за издаването. От приложената към делото заповед, предмет на производството пред първоинстанционния съд се установява, че същата съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 246, ал. 1 ЗМВР - посочени са извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. В същата изрично е посочено, че при определянето на вида и размера на наказанието са взети предвид обстоятелствата по чл. 229, ал. 2 ЗМВР, а именно тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Освен това, в заповедта, дисциплинарно наказващият орган изрично се е позовал на справката за извършена проверка - рег. № 5011/13.06.2013 г., при което съгласно Тълкувателно решение № 16 от 1975 г. на ОСГК на ВС подробните мотиви на административния акт се съдържат именно в нея. Същата е съставена, след като в хода на тази проверка с допустими от закона средства - справки, протоколи и докладни записки дисциплинарно наказващия орган е приел, че е установено извършеното дисциплинарно нарушение. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, доколкото с обжалваното решение съдът не се е произнесъл по материалната законосъобразност на акт, обжалван пред него - нарушение по чл. 168 АПК. По направените искания за присъждане на деловодни разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд в съответствие с разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение