Решение № 3837 от 26.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8328/2017 г.

Решение № 3837 от 26.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8328/2017 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - гр. П., подадена чрез юрк. Б. Р. против решение № 898 от 26.05.2017 г. на Административен съд - гр. П., постановено по адм. дело № 688/2017 г. С решението е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка № ЗО-0244028/14.02.2017 г., издадена от директора на дирекция "Контрол" при ТД на НАП - гр. П., с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС на "Б. К." ООД е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект: склад, находящ се в гр. С., ул. "Т." №..., както и забрана на достъпа до него за срок от 7 календарни дни, за нарушение на чл. 25, ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министерство на финансите, във вр. с чл. 118, ал. 1 ЗДДС. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът счита, че административният акт е издаден при наличие на всички изискуеми от ЗДДС предпоставки. Искането е за отмяна на решението и вместо него да се постанови друго по съществото на спора. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - "Б. К." ООД, чрез адв. Л. Н. оспорва касационната жалба, като моли да се остави без уважение, по съображения подробно изложени в представен по делото отговор. В писмено становище от 22.01.2018 г. адв. Ненкова прилага решение № 557/7.11.2017 г. по анд № 474/2017 г. на Районен съд - С. и решение № 172/13.11.2017 г. по анд № 156/2017 г. - на Районен съд - Ч.. Претендира разноски съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение от страна на касатора. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна, поради следното: Предмет на оспорване пред административния съд е била заповед № ЗО-0244028/14.02.2017 г., издадена от директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - гр. П., с която на "Б. К." ООД гр. С. Загора е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект: склад, находящ се в гр. С., ул. "Т." №..., както и забрана на достъпа до него за срок от 7 календарни дни, за нарушение на чл. 25, ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министерство на финансите, във вр. с чл. 118, ал. 1 ЗДДС . С обжалваното решение, първоинстанционният съд е отменил оспорения индивидуален административен акт. За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е постановена в нарушение на материалния закон и не е съобразена с целта на закона, като излага мотиви, че изводите на административния орган по отношение на административно нарушение, изразяващо се в неиздаване на фискален бон, са неправилни и несъответстващи на установената фактическа обстановка. Според съда заповедта за налагане на ПАМ не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като не съдържа конкретни фактически основания за налагането на мярката. АС - П. приема, че към датата на издаване на обжалваната заповед твърдяното административно нарушение вече е отстранено и е обосновал извод за незаконосъобразност на процесната заповед. Решението е неправилно. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, принудителната административна мярка "запечатване на обект за срок до един месец", се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба Нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС в редакцията й от ДВ бр. 54/2012 г. в сила от 17.07.2012 г., предвижда, че всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице, е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ. Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС мярката се налага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. В конкретния случай, принудителната административна мярка е наложена за нарушение на чл. 25, ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, състоящо се в задължение на търговеца при разносна търговия да издава фискална касова бележка и да я предава на разносвача, който от своя страна я предоставя на купувача при плащането. Неправилно съдът е приел, че това нарушение не е установено. По смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Наредба Н-18/13.12.2006 г. "разносната търговия" представлява продажба на стоки или услуги извън търговския обект по предварителна заявка. При този вид дейност, на основание чл. 25, ал. 2 от Наредбата, фискалната касова бележка се издава от продавача и се предава на разносвача, който от своя страна следва да я предаде на купувача при получаване на плащането. Това е редът за издаване на фискална касова бележка когато се касае за разносна търговия т. е. фискалният бон се издава преди предаването на стоката и плащането й от купувача. В случая не е било спорно, че Б. К. ООД е извършило доставка на стоки на ЕТ "М. - 83 - М. Ш.", гр. Ч. при условията на разносна търговия. От приложения по делото търговски документ за продажба на стоки (л. 121 от делото) на стойност 56.35 лева, се установява, че стоката е доставена, получена и платена от купувача на 7.02.2017 г., без за продажбата да е издадена фискална касова бележка. Неизпълнявайки това свое задължение, "Б. К." ООД е извършил административно нарушение по чл. 25, ал. 2 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, за което на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС законосъобразно е наложена принудителната административна мярка. Неправилно съдът е обсъждал липсата на констатации за продажби в търговския обект и липсата на плащане пред административните органи към момента на извършване на проверката. В случая се касае за доставка извън търговския обект, осъществяването на която е установено от събраните по делото писмени доказателства и писмени обяснения на М. Н. Б. и не се оспорва от Б. К. ООД. Действително дружеството е издало на ЕТ "М. - 83 - М. Ш." фактура с фискален бон за сумата 56.35 лева на 8.02.2017 г., но това обстоятелство не променя изводите относно неспазването на реда за издаване на фискална касова бележка в случаите на разносна търговия. При този вид продажби издаването на фискалната касова бележка предхожда предаването на стоката и плащането на цената. От това следва, че за дружеството, като доставчик на стоки при разносна търговия, е съществувало задължение едновременно с оформяне на търговския документ да издаде и фискалната касова бележка на посочената стойност. По - късното й издаване е от значение за тежестта на нарушението по чл. 25, ал. 2 Наредба Н-18/13.12.2006 г., но не води до извод, че такова не е било налице към момента на издаване на оспорения акт. С оглед и на това обстоятелство, законосъобразно е определен и срокът на принудителната административна мярка към предвидения от закона минимум. Пред касационната инстанция е представено решение № 172/13.11.2017 г. по анд № 156/2017 г. на РС - Ч., от което е видно, че наложената на дружеството имуществена санкция на основание чл. 185, ал. 1 ЗДДС за същото нарушение е отменена, не променя горните изводи. По делото не са представени доказателства, че това съдебно решение е влязло в сила. Освен това районният съд е мотивирал отмяната на наказателното постановление с допуснати съществени процесуални нарушения от административнонаказващия орган, но в мотивите си изрично е посочил, че нарушението на чл. 25, ал. 2 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ е установено. Като е достигнал до други правни изводи и е отменил оспорения акт, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и спорът да се реши същество, като се отхвърли жалбата на Б. К. ООД против заповед налагане на принудителна административна мярка № ЗО-0244028/14.02.2017 г., издадена от директора на дирекция "Контрол" при ТД на НАП - гр. П.. При този изход на спора основателна е претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Съгласно чл. 186, ал. 4 ЗДДС обжалването на акта за налагане на принудителна административна мярка е по реда на АПК, поради което разноските се определят на основание чл. 143, ал. 1 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ДОПК в размер на 100 лева съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,