Решение № 7729 от 29.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1590/2021 г.

Решение № 7729 от 29.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1590/2021 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба на Агенция "Митници" (АМ), подадена чрез юрк. К., в качеството й на процесуален представител, насочена срещу Решение № 6228/10.11.2020 г. по адм. дело № 583/2020 г. на Административен съд - София-град (АССГ), с което същата е осъдена да заплати на Л. Т. сумата от 800 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди. Касационният жалбоподател- Агенция "Митници" твърди неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон- касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Л. Т., в съдебно заседание чрез адв. Ч. моли да се постанови решение, с което да остави без уважение депозираната касационна жалба, като неоснователна. Претендира присъждане на разноски пред касационната инстанция, съобразно представения списък. В депозираните по делото писмени бележки са развити подробни доводи за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът, като е потвърдил предявения иск с решението си, е приложил правилно материалния закон и решението следва да бъде потвърдено. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение Административен съд – София град е осъдил Агенция "Митници" да заплати на дружеството, обезщетение за имуществени вреди в общ размер на 800 лв., представляващи заплатеното адвокатско възнаграждeние по нах делата, следствие на незаконосъобразно наказателно постановление /НП/ № 338 от 04.10.2018 г., отменено с Решение № 519 по нахд № 220/2019 г. на Районен съд – Петрич, оставено в сила от АС- Благоевград, ведно със законната лихва от деня на предявяване на иска, както и да заплати разноските по делото в размер на 310 лв. За да стигне до този правен резултат, Адм. съд- София град, е установил, че с НП № 338 от 04.10.2018 г. на Началника на Митница Югозападна - Благоевград на Л. Т. за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от Закона за пътищата е била наложена глоба от 1200 лв. Това НП е било отменено с Решение № 519 по НАХД № 220/2019 г. на Районен съд – Петрич. По делото е депозирана жалба от адв. Т., като и същата е представила становище от 27.06.2019 г. за съдебното заседание, вкл. е представила Договор за правна помощ от 05.02.2019 г., видно от който е заплатено адвокатско възнаграждение от 400 лв. - изцяло и в брой. Това решение на РС е било потвърдено с Решение № 2683 от 29.11.2019 г. по КННА № 676 от 2019 г. на АС- Благоевград. Видно от приложеното НАХД е заплатено отново адвокатско възнаграждение от 400 лв. или общо 800 лв. пред двете инстанции. На база установената фактическа обстановка решаващият съд е приел, че има НП, което е отменено с влязъл в сила акт на 29.11.2019 г. и във връзка и по повод на същото са направени разноските за адвокатско възнаграждение, които не могат да се присъдят към посочения момент по НАХ делата. Към момента на депозиране на исковата претенция- ищецът е поискал прилагане на НАХ делата с цел да установи твърденията си, същите са приложени и от тях се установяват изплатени две адвокатски възнаграждения по 400 лв. пред всяка една инстанция или общо 800 лв. В резултат адм. съд е направил извод за основателност и по размер на исковата претенция. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил доказателствата, становищата на страните и приложимата материалноправна уредба, въз основа на което е формирал правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. Правилно административният съд е квалифицирал адвокатското възнаграждение за процесуална защита в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление, когато същото е заплатено, като имуществена вреда, намираща се в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото, като незаконосъобразно наказателно постановление. Видно от мотивите на Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. на ВАС, разходите по ангажиране на адвокатска защита в производството по обжалване на наказателно постановление във всичките му фази – пред районния съд по ЗАНН и пред касационната инстанция по реда на АПК, се явяват имуществена вреда за адресата на НП. Ответникът в настоящото производство, не би заплатил адвокатско възнаграждение и заплатената на това основание сума не би представлявала вреда за него, ако не беше издаденото и отменено впоследствие като незаконосъобразно наказателното постановление. Адвокатската защита при атакуване законосъобразността на наказателно постановление се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт- наказателното постановление. Това е така, тъй като намаляването на имуществото на лицето, вследствие заплатени суми за адвокатско възнаграждение е предизвикано от издаването на наказателното постановление, с което незаконосъобразно e наложена имуществена санкция. По горните съображения и съгласно Тълкувателно Решение № 1 от 15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. по описа на ВАС- при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица от отмененото наказателно постановление по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ. В случая са осъществени всички кумулативно изискуеми по закон предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Налице е отменено по съдебен ред като незаконосъобразно наказателно постановление, издадено от административен орган. От отмененото като незаконосъобразно НП реално са претърпени имуществени вреди във вид на заплатени за съдебното производство по обжалването му разноски за един адвокат. Платените суми за адвокатски хонорар са в пряка и непосредствена причинно- следствена връзка с отмененото НП. В настоящия случай е доказано от ищeца, чиято е доказателствената тежест по чл. 154 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, че е налице реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в съдебното производство, приключило с отмяна на акта. В производството, развило се пред РС– Петрич и АС– Благоевград е представен изискуемият се от чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата /ЗА/ договор между адвоката, осъществил правната защита и клиента. Той сочи възмездността на положения от адвоката труд и доказва реалното заплащане на договорените суми, подлежащи на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Договорните отношения между адвоката и клиента са имали за предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност – чл. 24, ал. 1 и чл. 36 ЗА. При тях адвокатът е получил възнаграждение за положения труд, а клиентът го е заплатил в уговорения размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа. Претендираните вреди, доказани по размер, са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт - чл. 4 ЗОДОВ. Неоснователни са твърденията на касатора, релевирани в подадената касационна жалба, че не били налице доказателства за настъпилата за дружеството имуществена вреда. Такива са налице, представени са своевременно още в съдебните производствата. Предвид установеното по делото, че плащанията по представените още в хода на производствата пред Районен съд– Петрич и Административен съд– Благоевград договори за правна защита и съдействие са осъществени по банков път, за което по двете дела са представени доказателства. В съответствие с приетото по т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на Общото събрание на съдиите на Гражданска колегия на Върховния касационен съд, постановено по тълкувателно дело № 3/2004 г. лихвата е дължима, считано от датата на влизане в сила на решението за отмяна на незаконосъобразния административен акт. В случая тя е присъдена така, както е претендирана, считано от датата на предявяване на исковата молба. При съобразяване на наложената глоба с отмененото наказателно постановление и приложимата редакция на чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения се установява, че заплатените адвокатски възнаграждения общо в размер за сумата от 800 лв. са договорени близко до регламентирания минимум. По изложените по-горе съображения касационната жалба се явява неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора, искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски в производството пред ВАС се явява основателно. По делото са представени договор за правна защита и съдействие (л. 23) и списък на разноските (л. 25) за сума в размер на 300 лв. заплатена изцяло в брой. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд