Решение № 310 от 1.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 249/2010 г.

Решение № 310 от 1.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 249/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия М срещу решение на Апелативен съд-Варна от 25.02.2010 г., постановено по ВНОХД№ 17/2010 г., с което е потвърдена присъда № 34 от 9.12.2009 г. на Добрички окръжен съд, по НОХД № 515/2009 г. В касационната жалба на подсъдимото лице се релевират оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения при анализа и оценката на доказателствата, довели до неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. При условията на алтернативност се предлага атакуваният съдебен акт да бъде отменен и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Варненски апелативен съд, съответно същият да бъде изменен чрез преквалификация на инкриминираното деяние по чл. 116, ал. 1, т. 6, вр. чл. 115 от НК, предмет на настоящото дело в по-леко наказуемо престъпление по чл. 118 НК или чрез намаляване на определената наказателна санкция към предвидения в особената правна норма минимум, редуциран съгласно изискванията на чл. 63, ал. 2, т. 1 от НК. В съдебно заседание на 20.05.2010 г. пред касационната инстанция, подсъдимият М неговият з. поддържат жалбата по изложените в нея съображения и пледират за правоприлагане на чл. 354, ал. 1, т. 3 или т. 4 от НПК. Частните обвинители и гражданските ищци Г. Г. и А. Я., и техният п., редовно уведомени не участвуват в съдебното производство пред ВКС и не вземат становище по касационните основания в депозираната жалба. Представителят на ВКП дава заключение, че въззивното решение е правилно и законосъобразно, и следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, съобразявайки становищата на страните и материалите по делото, в пределите на инстанционната проверка по чл. 347 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 34 от 9.12.2009 г., постановена по НОХД № 515/2009 г., Добрички окръжен съд е признал М. М. М. за виновен в това, че на 5.06.2009 г., в с. О. умишлено умъртвил Сибел Г. Н., като деянието е извършено по особено мъчителен начин за убитата, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2, вр. чл. 115 , вр. чл. 63, ал. 2, т. 1 чл. 54 НК ангажирал наказателната му отговорност и наложил на подсъдимото лице, наказание - ОСЕМ ГОДИНИ лишаване от свобода, при първоначален СТРОГ режим на изтърпяване. Със същия съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл. 45 от ЗЗД, първостепенният съд е осъдил подсъдимия М да заплати на гражданските ищци - А. Я. и Г. Г. сумите от по 50 000 /петдесет хиляди/ лева, съставляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 5.06.2009 г. до окончателното им изплащане, и държавна такса, съобразно размера на уважените гражданскоправни претенции. С обжалваното въззивно решение № 35 от 25.02.2010 г. Варненски апелативен съд в производство, инициирано по жалба на подсъдимото лице е потвърдил постановената първоинстанционна присъда. Касационната жалба на подсъдимия М. е НЕОСНОВАТЕЛНА. При реализирания съдебен контрол ВКС не установи визираното дерогиране на процесуалната норма на чл. 14 НПК, предписваща задължение за формиране на вътрешното убеждение на решаващия орган след обективно, всестранно и пълно изследване на значимите по делото обстоятелства, довело до погрешни констатации по основния факт в наказателния процес - извършване на инкриминираното престъпление с индивидуализиращите го характеристики и неговото авторство. Несъблюдаваща действуващата уредба и константната съдебна практика е и лансираната позиция на защитата, че в резултат на допуснатите процесуални нарушения в доказателствената дейност на въззивната инстанция неправилно е приложен материалният закон, като при пренебрегване на фактическите данни за наличен физиологичен афект при осъществяване на неправомерното посегателство, е ангажирана наказателната отговорност на М. М. по повдигнатото срещу него обвинение за престъпно деяние по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2, вр. чл. 115 НК. При спазване на императивните процесуални правила, очертани в чл. 13,14 и 107 от НПК и след задълбочен анализ на приобщените по делото обяснения на подсъдимия, свидетелски показания и изслушани експертни заключения, Апелативен съд-Варна е приел доказателствена обезпеченост на описаната в първоинстанционната присъда фактология на инкриминирания акт. Конкретиката от факти, включени в обсега на предмета на доказване по чл. 102 от НПК сочи на извършено на 5.06.2009 г., в с. О. убийство от непълнолетния М., чрез нанасяне с кухненски нож на шест прободно-порезни наранявания в областта на гръдния кош, коремната стена и крайниците на 15-годишната Сибел Н., с която живеел на съпружески начала. В коментирания смисъл несъстоятелни са доводите в касационната жалба, че контролираният съдебен състав е пресъздал релевантната за престъпната съставомерност на осъщественото от М. М. фактическа обстановка, при игнориране на разказа на подсъдимото лице и на базата на повърхностна интерпретация на изготвената съдебно-психиатрична експертиза. Акцентираните от защитата твърдения на М. М. за отправени му тежки обиди от пострадалата Н., предизвикали силното му раздразнение и предпоставили физическата разправа, причинила смъртта на жертвата, са обсъдени с демонстриран юридически усет и ценени в аспекта на особеното процесуално положение на подсъдимия, съобразно формата и съдържанието на заявеното и във взаимовръзка с инкорпорираната доказателствена съвкупност. Убедително въззивният съд е аргументирал, че обясненията на подсъдимото лице освен източник на доказателства са и средство за реализиране на защитната му теза. Извършител на престъпното деяние и конституиран като обвиняем /подсъдим/-особен правен статус в наказателното производство, предпоставящ угроза от предстояща отговорност, М. М. е заинтересован от изхода на делото и тенденциозно ориентиран, което неминуемо се отразява на истинността на депозираното от него. Обосновани са и изложените в атакувания съдебен акт съображения, мотивиращи липса на необходимост от кредитиране изявленията на М. М., в съдебно заседание на 9.12.2009 г., пред ОС-Добрич, поради тяхната нелогичност, фрагментарност и вътрешна противоречивост, и при очевидната несъответност на останалия доказателствен материал. Разказът на подсъдимия М за поведението на Сибел Н. на инкриминираната дата е житейски абсурден. Необяснимо е твърдяната от него внезапност на взетото от младата жена решение да го напусне завинаги, при изразеното съгласие на майка й А. Я. и уговорката с нея от предишната вечер и двамата да се преместят да живеят и работят в с. В., при родителите на Н. Недоумение буди и заявеното за направеното от М. и прието от пострадалата при създалата се драматична ситуация предложение за сексуален контакт, последван от неоправдана словесна агресия на Сибел Н. спрямо интимния й партньор. Неправдиво звучат очертаните подробности, свързани с отправените от непълнолетното момиче обиди спрямо подсъдимия, изразяващи се в подигравки с неговата "полова немощ", в псувни на турски, в предупреждения и заплахи, че си има сериозен приятел, с който предстои да се свърже в законен брак. Последното, анализирано в контекста на категорично установеното по делото за характера на пострадалата Н., нейният начин на живот и за създадените взаимоотношения в семейството на М.; и преценено при съблюдаване на невъзможността за точното възпроизвеждане на изреченото от жертвата и свеждането му до собствена личностна интерпретация на "казаните думи", обосновава недостоверност на депозираното от подсъдимия и индицира на преднамереност при изграждането на типична защитна версия. Същата претърпява развитие и удобно прераства в декларираната пълна липса на спомен за "провокираните" от поведенческите прояви на Н. инкриминирани неправомерни действия на М. М., целенасочено преследвайки оневиняване на подсъдимото лице за случилото се или смекчаване на неговата отговорност за извършеното при симулиран физиологичен афект. Несъотносими с тези обяснения на М. М. са и показанията на разпитаните в качеството на свидетели роднини на жертвата и подсъдимия -, Г. Г., Н. Г., М. М., С. М. и Г. М., и техни съседи Шефидун Х., А. А. и В. С. Внимателният им преглед внушава, че Сибел Н. била добра, отзивчива и неконфликтна; смирено се занимавала с повереното й домакинство; подчинявала се безропотно на исканията на деспотичните родители на М.; изпълнявала забраните им да не напуска жилището и да не контактува с други хора; като болезнено преживявала непрекъснатия психически тормоз и малтретирането на младите във фамилията. Принудително наложените порядки и атмосферата в новия дом, мотивирали непълнолетната да търси помощ и съдействие от своите майка и баща, включително в навечерието на инкриминираното престъпление, и да се прибира няколко пъти при тях в с. В., но отново била връщана при семейството на М., поради заканите за убийство и упражняваното от подсъдимия физическо насилие, или по настояване на неговите родители. Сериозни съмнения в депозираното от подсъдимото лице внася и разказът на брата на М. М. - Айдуан, пребивавал в съседната стая в деня на осъщественото срещу Сибел Н. престъпно посегателство. Същият не съдържа данни за разгърнал се скандал с твърдяното активно участие на жертвата, и индицира на адекватност в реакциите на автора на престъплението след причинените от него телесни травми на пострадалата и самонаранявания. Свидетелят е убедителен в заявеното, че не е възприел отправени от Н. обидни думи и псувни "... Нищо не чух от нея. Категоричен съм, че само брат ми викаше...", като допълва че след това се приближил до прозореца на стаята на М., видял го и разменил кратки реплики с него, като последният му казал - "Айдуан, бързо ела". Интерпретацията на приобщената чрез гласните доказателствени средства доказателствена маса безусловно обуславя изводи за защитния характер на лансираната от М. М. позиция и мотивира неоснователност на релевираните оплаквания за тенденциозно пренебрегване на волеизявленията на подсъдимото лице./Р 156/7.06.1995 г., по н. д. № 562/94 г. на I н. о. на ВС на РБ/ Професионално обоснована и юридически издържана е и реализираната от въззивния съд преценка на обективираните в съдебно-психиатричната експертиза научни мнения и изведените въз основа на тях заключения, относими към предпоставящата наказателна отговорност вменяемост на М. М. и психическото състояние на дееца към момента на инкриминираното деяние, което не очертава изискуемия се от разпоредбата на чл. 118 НК физиологичен афект. Вещото лице М. Новоселска е категорична, че подсъдимият не страда от душевно заболяване и е с нормален /граничен/ интелект, но в неговата личностова структура се маркират известни особености, касаещи емоционалната му реактивност и начините на реагиране в обичайни и екстремни ситуации, индициращи на личностова акцентуация, без да се стига до степен на изразеност, характерна за личностовата патология. Експертът-психиатър приема, че в механизма на инкриминираното деяние основно място заема затруднението в пълноценното овладяване на състоянието и възникването на афект, отключен от повод или причини, свързани със значими за освидетелствания обстоятелства и обекти в ценностовата му система, като при дадените в открито заседание на 27.11.2009 г. пред първостепенния съд разяснения уточнява, че не става дума за психическо състояние, предизвикано от конкретните моментни индивидуални параметри, а за наличен "кумулиран афект" - наслагване на предходни думи, действия, емоции и ситуации в по-дълъг период от време, обусловили силното отреагиране на извършителя на престъплението. Логическа последица от предложената аргументация по отношение на предявените в жалбата съществени нарушения на процесуалните правила при установяване на значимите фактически положения, в рамките на осъществената от съда оценъчна дейност на приобщената доказателствена съвкупност и на съдебно-психиатричната експертиза, са изводите на касационния състав за необоснованост на възраженията на подсъдимия М на неговия упълномощен адвокат за несъблюдаване на материалния закон при определяне на правната квалификация на инкриминираното деяние по по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2, вр. чл. 115 от НК, и за неоснователност на исканията за приложение на чл. 118 от НК. Правилно въззивната инстанция е мотивирала заключение, че описаната и доказателствено обезпечена фактология не се субсумира от престъпния състав на чл. 118 НК, криминализиращ извършено убийство при силно раздразнение, предизвикано от пострадалите лица с насилие, с тежка обида и клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови близки. Изследваното психическо състояние на подсъдимия М, проявяващо се във формите на поведение, предхождащи, съпътствуващи и последващи инкриминирания престъпен акт, обективиран в нанасяне на удари с нож, в областта на тялото на Сибел Н. не сочи на измеренията на физиологичен афект по смисъла на чл. 118 от НК и не предпоставя правоприлагане на претендираната от защитата особена норма при кумулативната даденост на визираните в нея условия. Съдържанието на вложената законодателна воля в използваната терминология - силно раздразнение очертава внезапно настъпващо и бурно, стремително протичащо интензивно чувство, носещо характеристиките на мощно емоционално избухване, възникнало под въздействие на външни фактори и заемащо господствуващо положение в съзнанието на дееца. Посоченото състояние представлява краткотрайна /късосъединителна/ реакция на фона на афективното стеснение на съзнателната деятелност, придружена от вегетативни прояви, задължително съпътстващи самите емоции и последващата астения, то не може да възникне при натрупване на фактори, определящи облика на установения от конкретиката по настоящото дело "кумулиран афект", не се развива протрахирано и не може да има степени, обективирани в процеса на проявление. Не е налице и доказано по безспорен начин неправомерно поведение на жертвата на престъпление в изискуемите от закона форми - императивна предпоставка за престъпната съставомерност по чл. 118 НК./ Р 721/73 на II н. о., Р 858/73 на II н. о., Р 419/76 на I н. о., Р 133/1995 г. на I н. о. на ВС на РБ/ Коментираните обстоятелства изключват възможността подсъдимият М. да се ползува от привилегията на материалноправната разпоредба на чл. 118 НК и убедително обосновават реализирана от него престъпна дейност, консумираща състава на чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2, вр. чл. 115 от НК. В обсега на инстанционната проверка ВКС не констатира и релевираното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, налагащо упражняване на очертаните в чл. 354, ал. 1, т. 3, вр. ал. 2, т. 1 от НПК правомощия и ревизия на атакуваното съдебно решение в санкционната му част. Правилно, при съобразяване тежестта на инкриминираното престъпление и личната опасност на извършителя, след преценка на отегчаващите и смекчаващи вината обстоятелства, и в съответствие с предвидените в чл. 36 НК цели на наказанието, АС - Варна е диференцирал наказателната отговорност на подсъдимия. При индивидуализация на наложената на М. М. по чл. 116, ал. 1, т. 6, вр. чл. 63, ал. 2, т. 1 и чл. 54 от НК наказателна санкция - ОСЕМ ГОДИНИ лишаване от свобода въззивният състав е отчел високата степен на обществена опасност на престъпното посегателство в аспекта на лимитиращите го обективни и субективни характеристики, и квалифициращи признаци; като след подробно обсъждане на механизма на деянието и демонстрираната жестокост към младата жена /използваното средство, броя на нанесените с ярост удари, причинените телесни увреждания/; с поставен акцент на възрастта на пострадалата; и при подчертано внимание на социалния отзвук на престъпленията против най-ценното човешко благо - живота, е аргументирал необходимост подсъдимото лице да бъде поставено в изолация от обществото, за по-продължителен период от време. Определеното наказание е отмерено и при съблюдаване на фактическите данни за личността на дееца - младежката му възраст, чистото съдебно минало, добрите характеристични данни и процесуалното му поведение в хода на наказателното разследване, обективирано в направените частични самопризнания, които интерпретирани в корелативна връзка с предхождащото инкриминирания акт отношение на М. М. към поставената в зависимост и подложена на физически и психически натиск жертва на престъплението, и анализирани на плоскостта на изявите му при осъществяване на престъпното деяние, отразяващи неговите обществени, психологически и индивидуални качества, не мотивират корекция на санкционните последици в претендираната от касатора посока. По изложените съображения касационната инстанция счита, че в пределите на възложената й компетентност, и с оглед предоставените й процесуални възможности в настоящото съдебно производство, следва да остави в сила обжалваното съдебно решение, с което е потвърдена присъда № 34 от 9.12.2009 г. на Окръжен съд-Добрич, по НОХД № 515/2009 г. Воден от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение