Решение № 9138 от 8.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13382/2008 г.

Решение № 9138 от 8.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13382/2008 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационната жалба на Никола Костадинов Караянев, Маргарита Костадинова Кунчева, Ваня Манева Караянева, Мирослав Атанасов Караянев, Верка Дикова Караянева, Катя Драгомирова Караянева, Людмил Янев Караянев, Розита Атанасова Караянева, Красимира Тодорова Маринова, Тодор Костадинов Караянев, Олга Костадинова Маркова, Маргарита Янева Караянева- Дивчева и Лъчезар Велков Илиев против решение № 304 от 08.05.2008 г., постановено по административно дело № 211 по описа за 1999 г. на Окръжен съд - Благоевград. Релевират оплакване за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Молят за отмяната му и решаване на спора по същество, чрез обезщетяване по преда на чл. 2 ал. 5 и чл. 2, ал. 1 т. 1 от ЗОСОИ. Ответникът по касационната жалба - областен управител на област Благоевград не изразява становище по нея. Заинтересованите страни - община Сандански, Министерство на образованието и науката и Земеделска професионална гимназия не изразяват становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. Производството пред Благоевградския окръжен съд с правно основание чл. 6, ал. 6 от ЗОСОИ, е било образувано по жалбата на наследниците на Костадин Янев Караянев, б. ж. на гр. Тетевен, против решение № 120 от 24.01.1999 г. на областен управител на област Благоевград, с което им е признато правото на обезщетение с компенсаторни записи за имота, посочен в точка 3 на решението - нива от 10 038 кв. м. в чертите на гр. Сандански, образуваща парцели I - VIII включително в кв. 82 и парцели ХV-ХIХ в кв. 83 по плана на гр. Сандански от 1930 г., за които е съставен Акт за държавна собственост № 124/ 15.05.1951 г. Имотът е бил конфискуван по силата на присъда от 26.03.1945 г., отменена с с решение № 425 от 21.02.1995 г. на Върховния съд на Република България. В заявлението за обезщетение е посочен предпочитан начин на обезщетение - съсобственост върху изградените върху имота сгради. Поддържа се искане и за отделяне е реално връщане на частите от него, които могат да се отделят и обособят като самостоятелни имоти съгласно действащото законодателство - чл. 2 ал. 5 от ЗОСОИ. С решението си благоевградският окръжен съд е отхвърлил жалбата против решението на областния управител в оспорваната част, приемайки, че определеният от административния орган начин на обезщетение съответства на закона, не са налице условия за реално възстановяване на части от процесния имот, както и условия за признаване правото на съсобственост върху изградените върху него сгради. Така постановеното решение е правилно. Същото почива на обстойно е задълбочено обсъждане на събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства и заключенията на вещите лице по приетите технически експертизи. Видно от същите, бившата нива е включена в строителните граници на гр. Сандански, като върху част от нея е отстъпено право на строеж, реализирано за изграждане на жилищни сгради, част от имота попада в изградената улична регулация. Спорни според касационните жалбоподатели са тези части от бившия имот, които попадат в площи, предназначени съгласно действия План за регулация и застрояване на града за озеленяване - 3140 кв. м от УПИ I. според заключението от 09.02.2007 г. и частта, попадаща в двора на Земеделска професионална гимназия - 110 кв. м, като част от УПИ - II, отреден за училище. Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд за липсата на законова възможност за отделяне и реално връщане на тези части от бившия имот. Видно от заключението на вещите лица, УПИ I по ПРЗ на гр. Сандански е с непроменено предназначение, отреден е за озеленяване. Предназначението на имота, като част от озеленената система на гр. Сандански, по силата на разпоредбата на чл. 61, ал. 4 от Закона за устройството на територията го определя като имот - публична общинска собственост, което не позволява реалното му връщане по реда на чл. 2, ал. 5 от ЗОСОИ. По предназначението си и тази част от имота, която попада в УПИ II - за училище е публична общинска собственост и не подлежи на реално възстановяване. Налице е хипотезата на чл. 2, ал. 4 от ЗОСОИ, както правилно и обосновано е приел и първоинстанционния съд, при която касационните жалбоподатели не разполагат с възможност за избор на обезщетение, а единственият законосъобразен начин на обезщетяването им е чрез компенсаторни записи. По изложените съображения решението на Окръжен съд - Благоевград следва да се остави в сила. водим от изложеното, върховният административен съд, трето отделение