Решение № 11317 от 26.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2534/2016 г.

Решение № 11317 от 26.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2534/2016 г., II о., докладчик председателят Ангел Калинов Производството е по чл. 208 и сл. АПК и е образувано по жалба на "К.-А." ООД против Решение № 7713/09.12.2015 г., постановено по адм. д. № 7551/2014 г. по описа на Административен съд С.-град, второ отделение, 29-и състав, като се иска да се приеме, че решението е недопустимо или да се отмени. Ответникът по касационната жалба не взема становище. Върховният административен съд - второ отделение приема, че касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С оспореното решение Административният съд С. - град е отхвърлил жалбата на касатора против решение № 44 от протокол № 32/10.12.2001 г. на Столичния общински съвет в частта му по т. 1, с която е одобрен кадастрален план на м. "Територии, прилежащи на пътен възел "Околовръстен път - бул. "С.", съгласно приложен проект, за имоти с планоснимачен № 1070 и № 1071. За да постанови решението си съдът е приел, че жалбоподателят в настоящото производство не успя да докаже наличието на основания в достатъчна степен съществени, че да съставляват порок на волята на административния орган, обезпечаващ извода за обявяване нищожността на постановения от него акт. Не се доказа, че административният акт е издаден при липса на материална компетентност, т. е. от ненадлежен орган или че страда от толкова тежък и нетърпим от закона порок, че да не може да породи правни последици - да съставлява "правно нищо". При това, че е изтекъл срокът за оспорване законосъобразността на решение № 44 от протокол № 32/10.12.2001 г. на Столичния общински съвет в частта му по т. 1, на преценка подлежат единствено евентуални пороци, толкова тежки до степен да направят невъзможно съществуването на акта като такъв. Релевираните основания за незаконосъобразност, изразяваща се в унищожаемост на акта, са неотносими към настоящия спор. Наведените доводи касаят евентуална незаконосъобразност на акта, и дори разгледани в тяхната съвкупност не могат да доведат до изискуемата "нетърпимост" на оспорения акт в правния мир, т. е. до нищожност. В този смисъл жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Решаването на съществуващите спорове за материално право е основание за последващо изменение на кадастъра, а не за преценяване на предходното му съдържание като недействително. Решението е правилно. По допустимостта на решението. С жалбата против административния акт се определя предмета на делото. В случая е налице и молба - уточнение, но при съпоставката им с решението на съда не се установява, че той не се произнесъл по така определения предмет. Ако има непроизнасяне по цялото оспорване е налице производството по чл. 176 АПК за допълване на решението, а не е основание за недопустимост на решение. Недопустимото решение се обезсилва - чл. 221, ал. 3 АПК, а не се отменя, както се иска с касационната жалба. По отмяната на решение. При бездействието на касатора да обжалва административните актове и влизането им в сила, за съда остава възможността да иследва и да се произнесе само по искането за нищожност и правилно е приел, че такава по делото не е установена, като е съобразил всички основания за нищожност на административен акт. Ето защо законосъобразното решение следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд - второ отделение