Решение № 96 от 15.02.2012 г. на ВКС по н. д. № 138/2012 г.

Решение № 96 от 15.02.2012 г. на ВКС по н. д. № 138/2012 г., III н. о., НК, докладчик съдията Саша Раданова Производството пред ВКС е образувано по искане на задочно осъдения Н. П. Д. за възобновяване на нохд № 798/2010 г. на Ловешкия районен съд. В искането си Д. твърди, че не е знаел за "делото" и е очаквал само да бъде глобен, тъй като са му казали, че "случаят е маловажен" при щета от 45 лв., която е и това възстановена. Намира, че наложеното му наказание от 11 месеца лишаване от свобода е "голяма ефективна присъда" и че "шест месеца...пак биха постигнали целите на чл. 36 НК. В съдебно заседание Д. и служебният му защитник поддържат искането, счетено за основателно и от представителя на ВКПр. ВКС установи: С присъда № 85 от 21.VII.2010 г. по нохд № 798/2010 г. на Ловешкия районен съд Н. П. Д. е признат за виновен в това, че на 12.VIII.2009 г. между селата Б. и Д., Ловешка област, действайки в съучастие като съизвършител с Б. С. А. и чрез използване на лек автомобил ВАЗ 2101 с рег. [рег. номер на МПС], собственост на Д. К., е откраднал дърва за огрев с обща стойност 45 лв., собственост на Ц. П. от [населено място], за което деяние, извършено от Д. при условията на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. "а" и "б" НК, и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден на 11 месеца лишаване от свобода, които да изтърпи в затвор при строг първоначален режим. Съдебното производство в първата инстанция е протекло в отсъствието на Д. като още в обвинителния акт е посочено, че от "месец октомври 2009 г. напуснал...РБългария и няма данни за завръщането му".В отсъствието на Д. е било проведено и досъдебното разследване, образувано на 12.Х.2009 г., два месеца след като деянието и извършителите са били установени, а откраднатите вещи-върнати на Ц.П..Д. не е знаел за образуваното наказателно производство и за привличането му като обвиняем с постановление от 19.III.2010 г., на която дата на Д. е бил назначен служебен защитник и в същия ден разследването му е било предявено, /съответно на л.1,76,74,82/. На 4.ХI.2011 г. Н. Д. е бил задържан и приведен в Ловешкия затвор за изтърпяване на наложеното с горната присъда наказание. Казаното налага извода първо, за допустимостта на искането по чл. 423, ал. 1 НПК, направено от осъдения в 6-месечния срок от узнаването за влязлата в сила присъда и, второ, за неговата основателност при постановена задочна присъда без да е била изпълнена "процедурата по чл. 254, ал. 4 " НПК. Слез възобновяването на делото и отмяната на присъдата, новото му разглеждане следва да е от стадия на досъдебното разследване, когато е започнало задочното производство /чл. 425, ал. 2 НПК/, а на Д. да се вземе мярка за неотклонение /чл. 423, ал. 4 НПК/ подписка, тъй като по-нататъшното му пребиваване в затвора не би било оправдано предвид тежестта на извършеното от него посегателство срещу собствеността. С оглед на дотук изложеното ВКС в състав от трето н. о.