Решение № 14600 от 2.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6625/2009 г.

Решение № 14600 от 2.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6625/2009 г., I о., докладчик съдията Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С Решение № 78 от 9.03.2009 г., постановено по адм. д. № 715/08 г. Великотърновският административен съд, пети състав, е отхвърлил жалбата на "Ронда - 30" - ООД - гр. Габрово, представлявано от Красимир Димитров Христов, срещу ревизионен акт № 800178/10.07.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Габрово, в частта му потвърдена с Решение № 352/8.09.2008 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново, като е осъдил "Ронда - 30" - ООД да заплати на Д "ОУИ" - гр. В. Търново сумата 672,43 лв. разноски по делото. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "Ронда 30" - ООД - гр. Габрово, представлявано от управителя Красимир Димитров Христов, чрез пълномощника му адв. Юлия Миневска. В същата се прави оплакване, че решението на Великотърновския административен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба са развити подробни доводи в тази насока. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго такова, с което да уважи жалбата против РА. Претендира се присъждане на разноски. Ответният по жалбата директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново чрез своя процесуален представител взема становище, че касационната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Великотърновският административен съд е отхвърлил жалбата на "Ронда - 30" - ООД - гр. Габрово, представлявано от Красимир Димитров Христов, срещу ревизионен акт № 800178/10.07.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Габрово, в частта му потвърдена с Решение № 352/8.09.2008 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново. На отделен ред в диспозитива на решението са описани онези писмени доказателства, за които съдът е приел, че са неистински и следва да бъдат изключени от кръга на доказателствата по делото. По отношение на преобразуване на финансовия резултат на дружеството за 2005 г. и 2006 г. на осн. чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.) и определяне на допълнителни задължения за корпоративен данък ведно с лихви за забава административният съд е изложил мотиви, в които е описал подробно фактическата обстановка и основанията на органа по приходите, изразяващи се в това, че при ревизията е констатирано, че дружеството не притежава пътни листи за цялото количество гориво, с които да докаже, че превозите са извършени във връзка с основната му търговска дейност - търговия на едро с алкохолни и безалкохолни напитки. Съдът е описал подробно и събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства, в това число е обсъдил и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. Дадено е тълкуване на правните разпоредби относно осчетоводяването на подобни разходи, след което правната регламентация е отнесена към конкретните факти на спора. В тази насока са изградени изводи, че издаденият ревизионен акт е законосъобразен в тази си част, тъй като е установено в хода на ревизията, че дружеството е нарушило нормативния ред за отчитане на разходите за гориво и това обстоятелство не е опровергана със събраните в хода на процеса доказателства. Изложени са подробни мотиви защо съдът не възприема за достоверни представените от жалбоподателя писмени доказателства, до каква степен кредитира показанията на разпитаните свидетели, респективно заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. В подобен смисъл са и мотивите на административния съд за непризнатото право на данъчен кредит за онова количество гориво, закупено през 2005 и 2006год., за което не е установено документално, че е използвано за икономическата дейност на ревизираното лице. Решението на Великотърновския административен съд е правилно и законосъобразно. Оплакванията на касатора са за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и за необоснованост. Навеждат се доводи, че неправилно е интерпретирал събраните доказателства по делото, че без правно основание е поставил изисквания към т. н. "пътни книжки", без да бъде съобразено даденото тълкуване на този въпрос в практиката на ВАС. Твърди се още, че съдът е зачел твърдения на приходната администрация, които са изложени едва в писмената защита и не са били въведени в процеса с издадения РА, което нарушава правото на защита на страната. Излагат се и аргументи за допуснато нарушение на закона, в това число за механично пренасяне на изисквания на ЗКПО на плоскостта на ЗДДС и за неправомерно не признаване на право на данъчен кредит за определени количества горива, а не по отделни фактури. Направените оплаквания са неоснователни. Решението на Великотърновския административен съд е правилно и законосъобразно. Следва да бъде посочено, че същият е възприел правилно фактическата обстановка по спора и е дал вярно тълкуване на закона. Не може да бъде споделено оплакването, че съдът е разгледал едностранно едни доказателства, а други неправомерно е изключил от кръга на доказателствата, поставяйки към тях изисквания, които не намират подкрепа в закона. Цялото естество на спора е много добре описано в мотивите на решението на директора на Д "ОУИ" - гр. В. Търново - л. 7 и сл. от първоинстанционното дело, който се изразява в това дали при заприходяването и изписването на горивата през ревизирания период от страна на проверяваното дружество е ставало при спазване на принципа за документална обоснованост. Даденият отрицателен отговор на този въпрос от страна на органа по приходите, който е възприет и от първоинстанционния съд, е правилен и обоснован, тъй като намира подкрепа във фактите по делото и закона. На практика обстоятелството, че при заприходяването и отчитането на горивото е вършено в нарушение на счетоводните изисквания се потвърждава не само от показанията на разпитаните свидетели, които са ангажирани от жалбоподателя, а и от самото заключение на вещото лице и разпита на същото в съдебно заседание на 12.02.2009 г. - л. 105 от делото, където най-отдолу, на л. 3 от протокола експертът е заявил, че правилното отчитане на горивото е чрез завеждането по сметка 302 - материали, а разходът да се изписва и осчетоводява въз основа на пробега (изминати километри/ и разходната норма, която е определена за съответния автомобил, установен по пътни листи и пътни книжки. Нормалният начин на осчетоводяване е описан подробно в решението на решаващия орган и изводите в тази насока се споделят изцяло от настоящата инстанция. Не намират в подкрепа в закона оплакванията на касатора, че неправилно административният съд е изключил от кръга на доказателствата пътните книжки, които доказват реално изминатите документи, и въз основа на тях се установява реалното използване на горивото. Изложените в тази насока мотиви от страна на първоинстанционния съд са в съответствие със закона и фактите по делото. Твърдението в жалбата, че в случая неправилно е извършено позоваване на нормата на чл. 11 от отменения ЗСч., не отговаря на действителността. Разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от сега действащия ЗСч. (в сила от 01.01.2002 год.) също поставя изисквания за необходимия минимален обем информация, която следва да съдържа първичния счетоводен документ, който засяга дейността на предприятието, а нормата на ал. 3 (която не е в сила за процесните периоди, но на практика възпроизвежда тази съдебна практика, за която се твърди в жалбата) посочва, че е налице документална обоснованост и когато част от изискуемата информация липсва при условие, че е налице документи, които я удостоверяват. Всъщност всички усилия - и на ревизиращия орган, и на жалбоподателя и на съда - са били насочени да установят дали наличните други документи могат да заместят липсващата информация и да обосноват документално извършения разход. Даденият отрицателен отговор на този въпрос е правилен и в съответствие с фактите по делото. Налице са подробни мотиви в тази насока - липса на подпис на лицето, което е оформило документа и носи отговорност за неговата достоверност - чл. 11 от ЗСч., нередовно водене на пътните листове и пътните книжки, свидетелски показания, че в пътните книжки са вписани онези километри, за които има издадени пътни листове, обстоятелството, че пътните книжки са представени в много късен етап от ревизията, което противоречи на нормалната икономическа логика предвид значението, което отдава на същите дружеството и прочие. Неоснователно е и оплакването на касатора, че част от изложените обстоятелства за пръв път са изложени в писмената защита на представителя на администрацията и по този начин е било накърнено правото му на защита. Както бе вече посочено, всички факти и основания по спора са твърде подробно и систематично изложени в решението на органа по чл. 155, ал. 1 от ДОПК и жалбоподателят е имал възможност да организира защитата си. Обстоятелството, че решаващият съд е изключил някои от доказателства от кръга на процеса, както и не е възприел заключението на вещото лице, не представлява накърняване на правото на защита. В изпълнение на правомощията си да реши спора по същество, а и предвид направено оспорване на част от представените от жалбоподателя доказателства, съдът е извършил преценка за тяхната действителност и е приел, че оспорените документи са недостоверни, респективно не е възприел заключението на експерта. Тези си изводи първоинстанционният съд е подкрепил със съответни мотиви, които се споделят от настоящата инстанция не следва да бъдат преповтаряни. Чрез ангажираните доказателства жалбоподателят не е опровергал констатацията на органа по приходите, че не е налице документална обоснованост за част от закупеното гориво от дружеството през ревизирания период, което обуславя преобразуване на финансовия резултат на осн. чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.) и определяне на допълнителни задължения за корпоративен данък и лихви за забава, поради което правилно жалбата в тази му част е отхвърлена като неоснователна. Неоснователно е и оплакването на касатора за допуснато нарушение на закона относно непризнато право на данъчен кредит. В случая не става въпрос за механично пренасяне на изискванията на ЗКПО (отм.) на плоскостта на Закона за данък добавена стойност, тъй като в РА много точно е посочено основанието за непризнаване на правото на данъчен кредит - липсата на условие по чл. 64, ал. 1, т. 5 от ЗДДС (отм.) - че облагаемата доставка е използвана, използва се или ще бъде използвана за извършване на облагаеми доставки. Наведеният довод, че след като закупеното гориво не се оправдава от пътните листа, то няма пречка да се използва за в бъдеще, е лишен от елементарна логика, тъй като предполага наличност на горивото, което обстоятелство не е установено при ревизията. Няма и законова пречка да не бъде признато право на данъчен кредит за част от горивото, а не по отделни документи, каквото оплакване е развито в жалбата. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Великотърновския административен съд не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо а отделение,