Решение № 11762 от 20.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5299/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Иванов на длъжност Контрольор автомобилен транспорт, той и шофьор в "Център за градска мобилност" ЕАД (ЦГМ), подадена чрез пълномощник, против решение 2363 от 13.03.2025 г. по адм. д. 2323/2024 г. на Административния съд - Бургас, с което съдът е отменил принудителна административна мярка (ПАМ) "принудително задържане с техническо средство (скоба)", приложена от длъжностното лице на 08.10.2024 г., изразяваща се в принудително задържане с техническо средство тип "скоба" на лек автомобил, собственост на "Имидж Едвъртайзинг" ЕООД. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че са доказани материалноправните предпоставки за прилагане на принудителната административна мярка. Сочи, че отправен момент за законосъобразното прилагане на ПАМ е този на проверката за извършеното плащане, към който следва да е платена дължимата такса за паркиране. По подробно изложени съображения иска отмяна на съдебния акт и произнасяне по съществото на спора, с което подадената от дружеството жалба бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции по приложен списък. Ответникът Имидж Едвъртайзинг ЕООД, чрез пълномощник, оспорва жалбата като неоснователна. Иска присъждане на разноски по приложен списък. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Предмет на оспорване пред Административния съд - Бургас е приложена принудителна административна мярка по чл. 167, ал. 2, т. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) - принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата такса за паркиране по чл. 99, ал. 3 ЗДвП, до заплащане на таксата и на разходите по прилагане на техническото средство, приложена от контрольор автомобилен транспорт, той и шофьор в "Център за градска мобилност" ЕАД, по отношение на лек автомобил "Лексус" с рег. [рег. номер], управляван от А. Й., с вписан ползвател по договор за лизинг дружеството Имидж Едвъртайзинг ЕООД, извършено с техническо средство тип "скоба" на 08.10.2024 г. в гр. София. Установено е, че водачът на автомобила е изпратил кратко текстово съобщение към номер 1302 на 08.10.2024 г. в 15:04:43 ч. за заплатено паркиране в синя зона . При извършени поредни проверки от служител на ЦГМ за наличие на плащане преди поставяне на скобата в 14:58:03 ч., 15:03:38 ч. и в 15:04:39 ч. е установено, че за автомобила не е заплатена таксата за кратковременния престой, като автомобилът получил статут заскобен в 15:04:39 ч. Задържане на автомобила с техническо средство "тип скоба" на 08.10.2024 г. е отразено в протокол за блокирани автомобили на ЦГМ. По делото са приложени снимки на автомобила, включително с поставена скоба, видно от които същите са направени в часовете между 15:07:49 ч. и 15:08:19 ч. Съдът е приел за безспорни обстоятелствата, че улица "Позитано" в гр. София попада в обхвата на зона за платено паркиране, обозначена като "синя зона", и че ответникът е заплатил такса за кратковременен престой за паркиране чрез изпратено кратко текстово съобщение от мобилния му телефон към номер 1302 на 08.10.2024 г. в 15:04:43 часа. Мотивирал е незаконосъобразност на приложената мярка, тъй като от данните по делото не е установен по категоричен начин моментът на прилагане на мярката, а именно 15:04:39 ч., както е описано в протокола за блокирани автомобили от 08.10.2024 г. Обосновал е своя извод на превдставените по делото снимки с отразен най-ранен час, а именно 15:07:49 ч.,в който може да се приеме, че фактическите действия по прилагането на ПАМ са извършени. Към този момент вече е имало извършено плащане за почасово ползване на "синя зона" в гр. София от конкретното превозно средство. При така установените факти първоинстанционният съд е приел, че принудителната административна мярка е приложена от компетентен орган, при правилно приложение на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалноправните разпоредби, поради което я е отменил. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 1 ЗДвП в населените места собственикът или администрацията, управляваща пътя, може да определи райони, пътища или части от пътища за зони за платено и безплатно паркиране в определени часове на денонощието. Нормата на чл. 99, ал. 3 ЗДвП разпорежда общинският съвет да определя цената за паркиране на местата по ал. 1, както и условията и реда за плащането от водачите. Служби за контрол, определени от кметовете на общините, използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3, до заплащане на цената и на разходите по прилагане на техническото средство - чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП. В изпълнение на това законово правомощие Столичният общински съвет е приел Наредба за организация и движение на територията на Столична община. В Наредбата е посочено, че общинският съвет определя зони за платено и безплатно паркиране на МПС, с допустима максимална маса до 2.5 тона и на автобуси до 12 пътнически места, в определени дни от седмицата, часове на денонощието, на райони, пътища и части от пътища, публична общинска собственост, с граници на синя зона и зелена зона . Съгласно чл. 124 от Наредба за организация на движението на територията на Столична община, оперативната дейност по използването и прилагането на техническото средство тип "скоба", таксуването на собствениците или упълномощените от тях водачи, както и освобождаването на принудително задържаните ППС, се организира и осъществява от общинското дружество "Център за градска мобилност" ЕАД по ред и при условия, определени със заповед на кмета на Столична община, издадена на основание и в изпълнение на чл. 167 и сл. ЗДвП. Елементите на фактическия състав, при наличието на който се прилага принудителна административна мярка, изразяваща се в принудително задържане с техническо средство, тип "скоба" на ППС, са кумулативно предвидени в чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП: паркирано моторно превозно средство в зона, определена за платено паркиране; паркирането да е във време, за което е дължимо заплащане; това плащане да не е извършено към установения за валидността му момент. Спорно по делото е обстоятелството дали е допуснато нарушение, свързано с неплащане на дължимата на основание чл. 99, ал. 3 ЗДвП цена за паркиране към момента на принудителното задържане на автомобила. Касационната инстанция приема за правилен изводът на първоинстанционния съд, че с настоящия случай е заплатен престой за паркиране за участък синя зона . В случая е безспорно, че на 08.10.2024 г. в 15:04:43 ч. водачът А. Й. е заплатил такса за кратковременен престой за паркиране на лекия автомобил и е получил електронно потвърждение за извършеното плащане. Този факт е безспорно установен от представените от ответника екранни снимки на телефона, съдържащи информация за изпратените и получени кратки текстови съобщения от мобилния му телефон и не е оспорен. Със заповед СОА18-РД95-454 от 03.08.2018 г. на кмета на Столична община са одобрени ред и условия за принудително задържане чрез блокиране на колелото на неправилно паркирано ППС в зоните за почасово платено паркиране чрез използване на техническо средство тип скоба на основание чл. 124 НОДСО. Действията на контрольора след констатиране на престой на ППС без заплащане в зоните за платено почасово паркиране изискват са в определена поредност. В случая от направените снимки се установява времето на поставянето на скобата с точност до секундата, като същите са направени в периода между 15:07:49 ч. и 15:08:19 ч. Представеният протокол от 08.10.2024 г. нито отразява времево поредността на блокираните автомобили, нито в него е вписан времето с точност до секунди, което в случая е от съществено значение за изясняването на спора. При това положение, след като в 15:04:43 ч. ответникът е изпратил кратко текстово съобщение от мобилен телефон за заплащане на таксата за паркиране за процесния автомобил, следва да се приеме, че от този момент нататък не са били налице основания за принудително задържане на автомобила на жалбоподателя чрез поставяне на техническо средство и мярката е била приложена незаконосъобразно. Като е приел, че не са настъпили от фактическа страна материалноправните предпоставки за издаване на процесната ПАМ, първоинстанционният съд е постановил решението си в съответствие с материалния закон. По изложените съображения обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на настоящия спор и своевременно направеното от касационния ответник искане за разноски, в полза на Имидж Едвъртайзинг ЕООД се дължат съдебни разноски за настоящата инстанция. Видно от представените доказателства за заплащането им, дружеството е платило адвокатско възнаграждение за защита пред настоящата инстанция в размер на 1000 лв. Воден от горното, Върховният административен съд