Решение № 10849 от 27.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5609/2021 г.

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на М. Милев от град Варна против решение 36 от 26.02.2021 г. на Административен съд - Шумен по административно дело 463/2020 г. В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на съдебното решение поради несъответствието му с материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необосноваността му. Излагат се подробни и конкретни доводи във връзка с наличието на посочените касационни отменителни основания по смисъла на чл.209, т.3 от АПК. Поради това жалбоподателят моли за отмяната на атакуваното съдебно решение и за разрешаване на спора по същество с отмяната на издадената заповед за изземване на недвижим имот. Претендира присъждането на направените и в двете инстанции съдебни разноски. Ответникът по касационната жалба- кметът на община Шумен заявява становище за недопустимост, респ.неоснователност на касационната жалба. Моли атакуваното решение да бъде оставено в сила, а в полза на общината да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като прецени направените в жалбата оплаквания във връзка с доказателствата по делото, констатира следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу решение, което подлежи на касационно оспорване, в срока по чл.211, ал.1 от АПК и от надлежна страна с правен интерес, за която постановеното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Предмет на проверка за законосъобразност пред първоинстанционния съд е заповед РД-25-2341 от 20.11.2020г. на кмета на община Шумен, с която на основание чл.65, ал.1 от ЗОбС във връзка с чл.34, ал.4 от ЗСПЗЗ е наредено изземването на недвижим имот с идентификатор 10464.51.320, находящ се в земеделската територия на село Велино, Шуменска област с начин на трайно ползване нива и площ 1300 кв.м, трета категория, местност До селото, попадащ в обхвата на земите по чл.19 от ЗСПЗЗ от М. Милев от град Варна, който ползва имота без правно основание. Първоинстанционният съд е установил следните факти: Със заповед РД-25-1199 от 16.06.2020г. кметът на община Шумен е назначил комисия, която да извърши проверка относно използването на общински имоти, представляващи земеделски земи. Комисията е извършила проверка и е установила, че в имот с идентификатор 10464.51.320, който представлява общинска земя по смисъла на чл.19 от ЗСПЗЗ, се ползва като лозе и в момента на проверката в него има лозови насаждения. Поради това комисията е възложила на кметския наместник на село Велино да издири ползвателя на посочения недвижим имот. С писмо изх. 129/02.11.2020г. кметският наместник на село Велино е уведомил заместник- кмета на община Шумен, че ползвател на недвижимия имот е М. Милев от град Варна. ОСЗ-Шумен е предоставила на комисията информация, че за стопанските 2019/20 и 2020/21г. по отношение на посочения недвижим имот няма заявено намерение за ползване. М. Милев не е уведомен за започналото административно производство. Въз основа на събраните по преписката данни е издадена и оспорената заповед за изземване на процесния недвижим имот от М. Милев и му е разпоредено в седмодневен срок да внесе доброволно обезщетение за ползване на недвижимия имот без правно основание в размер на 214,50 лева. Първоинстанционният съд е приел, че издадената заповед е валидна и законосъобразна, тъй като е издадена от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при наличието на материалните предпоставки на чл.65, ал.1 от ЗОбС. В мотивите към постановеното решение е отбелязано, че действително е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила и по-конкретно нормата на чл.26, ал.1 от АПК, тъй като жалбоподателят не е бил уведомен за започналото административно производство, но това нарушение не е съществено, доколкото не е ограничило правото на защита на оспорващия, който в следствие на проведени три съдебни производства с неблагоприятни за него решения /включително пред настоящия съд по а. д. 26/2010 г. във връзка с действия по снабдяване с констативен нотариален акт и отказ на кмета/ е имал знанието, че ползва имот, който не е негова собственост.. Съдът е преценил, че оспорената заповед за изземване е издадена при наличието на материалноправните предпоставки за това, определени в чл.65, ал.1 от ЗОбС във връзка с чл.34, ал.4 от ЗСПЗЗ- имотът е общинска собственост и се владее от жалбоподателя без каквото и да е правно основание за това. За да прецени, че процесният земеделски имот е част от общинския поземлен фонд и представлява общинска собственост, въпреки липсата на съставен акт за общинска собственост, съдът се е позовал на нормата на чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ и протекла процедура по чл.45в от ППЗСПЗЗ, като е обсъдил издадените от комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ решения за определяне на имота като такъв по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ. За да приеме, че процесният имот е общинска собственост, съдът се е позовал и на доказателствената сила на мотивите на решение 30 от 11.01.2012 г. на Районен съд- гр. Шумен, което се ползва със силата на пресъдено нещо между страните и по настоящото дело и е задължително за всички съдилища по силата на чл. 297 от ГПК. Установяването на фактическата власт, упражнявана върху имота от М. Милев съдът е обосновал с протокол от 22.05.2014 г. и цитираното по-горе писмо на кметския наместник, които представляват официални свидетелстващи документи, ползващи се с материална доказателствена сила съобразно чл.179 от ГПК. При това съдът не е кредитирал събраните по делото гласни доказателства- показанията на свидетелката Ж. Милева, дъщеря на жалбоподателя, че от 2018 година процесният недвижим имот се владее от нея. Приел е, че тези показания са в противоречие с описаните по-горе официални документи. Решението на първоинстанционния съд е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът е основал съществена част от фактическите си констатации и правни изводи на доказателства, които не са събрани по установения ред. Към материалите по делото не е приложено адм.дело 26/2010г. или други съдебни дела, мотивирали съда да приеме, че не е налице нарушение на чл.26, ал.1 от АПК, тъй като жалбоподателят е имал знанието, че ползва имот, който не е негова собственост. Към доказателствата по делото не е приобщено по предвидения в чл.148 от ГПК ред и посоченото в мотивите съдебно решение 30/11.01.2012г. В материалите по делото се намира единствено незаверена разпечатка от информационната система на посоченото съдебно решение, при това със заличени лични данни на страните, която също не е приета като доказателство по съответния ред. Заверен препис от посоченото съдебно решение е приложен от ответната страна с молба от 19.02.2021г.- след приключване на устните състезания в съдебното заседание, проведено на 11.02.2021г. Установяването на факта на ползване на имота от страна на жалбоподателя съдът е обосновал с официален свидетелстващ документ- протокол от 22.05.2014г. Такова доказателство обаче нито е посочвано от страните, нито е допускано от съда, нито е прието като доказателство в проведеното единствено съдебно заседание на 11.02.2021г. (протокол от с.з. на л.89-94 от делото на АдмС- Шумен). При преценката на писмените доказателства във връзка с установяване на фактическата власт на жалбоподателя върху имота, съдът е допуснал и нарушение на чл.179 от ГПК, доколкото е приел, че писмо изх. 129/02.11.2020г. на кметския наместник на с.Велино, в което е посочен ползвателя на процесния имот, представлява официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред. Изложеното води до извода, че оспореното решение е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила относно допускане и събиране на доказателства, установени в ГПК, приложим съобразно препращащата норма на чл.144 от АПК. Това налага отмяната на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да разпредели доказателствената тежест относно относимите към спора факти между страните; да събере относимите към спора доказателства по предвидения за това процесуален ред; да извърши цялостна преценка на тези доказателства и въз основа на тази преценка да направи изводи дали оспорената заповед е засегната от някой от пороците по чл.146 от АПК. При новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 АПК съдът следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред настоящата инстанция. По тези съображения Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,