Решение № 7684 от 24.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 809/2016 г.

Решение № 7684 от 24.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 809/2016 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Д. Г., чрез неговия пълномощник адв. Надка Игнатова, против решение № 2254/29 октомври 2015 г., постановено по адм. д. № 2778/2015 г. по описа на Административен съд Варна. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - началникът на Регионалната дирекция за национален строителен контрол-Североизточен район (РДНСК-СИР), чрез процесуалния си представител юрк. Камелия Александрова, в писмено становище оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск по чл. 292 от АПК от Г. Д. Г. за признаване за установено, че издадената от началника на РДНСК-СИР заповед № ДК-09-12/28 май 2009 г., с която е забранено ползването на невъведен в експлоатация по законоустановения ред строеж "Жилищна сграда, магазин, гаражи - 10 бр. ", находящи се в УПИ I-1570, кв. 137 по плана на 29-ти м. р. гр. Варна не подлежи на изпълнение поради настъпили нови факти и обстоятелства. Също така се е позовал на изтекла давност за изпълнение на заповедта и нищожност на същата. С обжалваното решение съдът е отхвърлил предявения от Г. Д. Г. иск като неоснователен и го е осъдил да заплати разноските по делото. Решение е правилно. Чрез разпоредбата на чл. 292 АПК законодателят е предвидил възможността задължението, предмет на изпълнение, да се оспори чрез иск само въз основа на факти, настъпили след издаването на изпълнителното основание, относими към неговата законосъобразност, които не са могли да бъдат приобщени и ценени в производството по издаването или оспорването му. В разглеждания случай, както пред първата съдебна инстанция, така и пред настоящата, задълженото по изпълнението лице не се позовава на факти, настъпили след приключване на устните състезания в производството по оспорване законосъобразността на заповед № ДК-09-12/28 май 2009 г. на началника на РДНСК-СИР. Правилно първоинстанционният съд е приел, че факта на издаване на удостоверение за търпимост на процесния строеж по реда на § 127 от ПЗР на Закона за устройство на територията (ЗУТ) не обуславя основателност на иска по чл. 292 от АПК, тъй като това не е факт, сочещ безусловно на неизискуемост на изпълнението, какъвто е например изтеклата давност по чл. 285, ал. 1 АПК. В този смисъл удостоверението за търпимост може да бъде документ от значение за упражняване на права - осъществяване на прехвърлителна сделка. Значението му за забраната за ползването на един строеж може да бъде установявано само във висящо административно или съдебно производство по издаване или обжалване на заповед по реда на чл. 178, ал. 5 от ЗУТ поради забраната да се забрани ползването на строежи, имащи характеристиката на търпими. Такова значение и смисъл не може да бъде придадено на новоиздадено удостоверение за търпимост за незаконен строеж, спрямо който има влязла в сила заповед за забрана на ползването. Законосъобразен е извода на административния съд, че в случая не е изтекла петгодишната давност от влизане на изпълнителното основание - заповед № ДК-09-12/28 май 2009 г. на началника на РДНСК-СИР. Погасителната давност като юридически факт представлява период от време, с изтичането на който настъпват определени правни последици - погасяване на вземането и преклудиране на възможността за изпълнението. Заповедта, представляваща изпълнително основание за забрана на ползването на строежа, е влязла в законна сила на 27 септември 2010 г. При това положение петгодишният давностен срок по чл. 285 от АПК изтича на 27 септември 2015 г. Течението на този срок обаче е било многократно прекъсвано, както обосновано е приел административния съд. Поради това правилно е отчетено, че давностния срок не е изтекъл. Обоснован е и извода на административния съд за неоснователност на възраженията за нищожност на заповед № ДК-09-12/28 2май 2009 г. на началника на РДНСК-СИР. В тази насока съдът е изложил подробни мотиви, които настоящата инстанция напълно споделя, поради което не се налага повторното им излагане. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба пороци на решението, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,