Решение № 11605 от 30.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2330/2024 г.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) против решение 794 / 06.02.2024 г. по адм. дело 11204 / 2023 г. на Административен съд София град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба Диагностично консултативен център II София ЕООД, гр. София, чрез адвокат Тулилова изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. С решение 794 / 06.02.2024 г. по адм. дело 11204 / 2023 г. Административен съд София град е изменил по жалба на Диагностично консултативен център II София ЕООД, гр. София, заповед за налагане на санкции РД 25ЗС 481 / 26.10.2023 г. на управителя на Националната здравноосигурителна каса, в частта ѝ, с която се определя размера на санкциите по т.1, т.2, т.3, т.5, т.6, т.7, т.8, т.11 и т.12, като е намалил размера на всяка една от наложените в посочените точки от заповедта санкции до минималния установен от закона размер от 50,00 лева, както и общият размер на санкцията финансова неустойка от 1500,00 лева на 600,00 лева. Приел е, че редуцирането на процесните санкции е детерминирано от безспорната установеност на нарушенията и предвид липсата на мотиви, обосноваващи определения със заповедта на административния орган размер. Решението е правилно. По делото е установено, че Диагностично консултативен център II София ЕООД, гр. София има сключен договор с НЗОК 222398/17.02.2020 г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ. Със Заповед РД-25-576/11.08.2023 г. на управителя на НЗОК, издадена на основание чл. 72, ал. 2 и ал. 6 ЗЗО и чл. 9, ал. 1 от Инструкция РД-16-46/03.07.2023 г. за условията и реда за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 2-8 от ЗЗО във връзка с гл. 20 и 21 на НРД за МД за 2020-2022 г., е наредено да бъде извършена проверка на лечебното заведение със задача: "Контрол по изпълнение на договора на лечебното заведение за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ и проверка във връзка с жалби с вх. 19-03-570/14.07.2023 г. и вх. 19-03-570/17.07.2023 г. на НЗОК". За резултатите от проверката е съставен Протокол РД-25-576-1/18.08.2023 г., в който са обективирани констатации за нарушения. В законоустановения срок лечебното заведение не е подало до НЗОК писмено становище срещу констатациите на проверяващите. На основание чл. 74, ал. 5 ЗЗО и чл. 412, ал. 1, т. 1, чл. 412, ал. 2, чл. 413 и чл. 422, ал. 1 от НРД за МД за 2020-2022 г., управителят на НЗОК е издал Заповед за налагане на санкции РД-253С-481/26.10.2023 г., в която от т. 1 до т. 3 включително, от т. 5 до т. 8 включително, както и по т. 11 и т. 12, са посочени 9 нарушения, по отношение на които е оспорен размерът на наложените санкции. Касае се за нарушения на изискванията на чл. 158, ал. 1 от НРД за МД за 2020-2022 г. и приложение 13а към него и чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 ЗЗО (по т. 1, т. 2, т. 5, т. 6, т. 7 и т. 8 от заповедта), като на основание чл. 414, ал. 1 от НРД за МД за 2020-2022 г. е наложена максимална санкция финансова неустойка от 150 лева за всяко от тях; нарушение на изискванията на чл. 153, ал. 1 от НРД за МД за 2020-2022 г. и чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 ЗЗО (по т. 3 от заповедта), като на основание чл. 414, ал. 1 от НРД за МД за 2020-2022 г. е наложена максимална санкция финансова неустойка от 150 лева за това нарушение; нарушения на изискванията на чл. 217, чл. 218, ал. 2, IБ, т. 1 и чл. 219, ал. 1 от НРД за МД за 2020-2022 г. във вр. чл. 223 от НРД за МД за 2020-2022 г. и чл. 55, ал. 2, т. 5 ЗЗО (по т. 11 и т. 12 от заповедта), като на основание чл. 416, ал. 1 от НРД за МД за 2020-2022 г. е наложена максимална санкция финансова неустойка от 150 лева за всяко от тях. В заповедта за налагане на санкции са изложени мотиви по отношение на констатираните от проверяващите нарушения, но липсват мотиви относно размера на наложените санкции "финансова неустойка" по т. 1, т. 2, т. 3, т. 5, т. 6, т. 7, т. 8, т. 11 и т. 12. По делото не се оспорва приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка и констатациите за установените нарушения. Спорът се свежда до намаляването на санкциите за посочените нарушения до предвидения минимален размер. Правилно административният съд е преценил, че санкциите за процесните нарушения следва да бъдат намалени, тъй като в заповедта на управителя на НЗОК липсват мотиви относно налагането на финансови неустойки за всяка една от санкциите за нарушенията, предвидени от т.1, т.2, т.3, т.5, т.6, т.7, т.8, т.11 и т.12 в максимален размер. Според предвиденото в приложимата разпоредба на чл. 413 от НРД за МД за 2020 2022 г. правило, видът и размерът на санкцията следва да се определят от управителя на НЗОК, съответно директора на РЗОК, съобразно критериите в тази норма, а именно в зависимост от вида и тежестта на констатираното нарушение, както и броят на случаите по това нарушение, поредността на извършването му и от решението на арбитражната комисия в случаите, когато същата се е произнесла с такова. В настоящия случай административният орган не е извършил такава преценка. Бланкетното отразяване, че размерът на наложената санкция "финансова неустойка" по т.1, т.2, т.3, т.5, т.6, т.7, т.8, т.11 и т.12 е съобразен с тежестта на деянието, представляващо нарушение, което от своя страна обуславя и налагането на по-голяма санкция, не представлява мотиви за налагане на предвидените санкции в максимален размер. След като липсва преценката по чл. 413 от НРД за МД за 2020 2022 г., то наложените санкции в по-голям размер от минималния са необосновани. Липсата на мотиви в административния акт относно размера ограничава правото на защита на санкционираното лице и препятства съдебната преценка за неговата законосъобразност. Аргументите в касационната жалба, че съдът е направил погрешен извод за несъобразяване с усложнената епидемиологична обстановка в страната, защото по това време са отпускани допълнителни средства за възнаграждение за работа при неблагоприятни условия, са неотносими. Усложнената епидемиологична обстановка безспорно има своето значение при определяне на размера на санкцията с оглед конкретните извършители на нарушенията и финансовото състояние на съответното лечебно заведение. Неоснователни са доводите на касатора, че първоинстанционният съд не се е съобразил с изискванията на чл. 169 АПК, тъй като е следвало да се произнесе само дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност, както и че мотиви се съдържат и в документите от приложената административна преписка (виж ТР 16 / 31.03.1975 г. ОСГК на ВС). Видът и размерът на санкцията, която се определя, е в правомощията на управителя на НЗОК, но това не го освобождава от задължението му за нейното диференциране съгласно разписаните критерии и в необходимостта от обявяване на обема на своята дискреционна власт, в която възнамерява да реализира правомощията си по всеки конкретен случай. Съдът не е обсъждал съответствието на санкциите с оглед целта на налагането на всяка една от тях, както и принципа на съразмерност по чл. 6, ал.5 АПК. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение