Решение № 12720 от 16.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 499/2012 г.

Решение № 12720 от 16.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 499/2012 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и чл. 127, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Авис" ЕООД, с. Йоглав, Община Ловеч, чрез процесуален пълномощник, срещу Решение № 478/1.12.2011 г., постановено по адм. дело № 325/2010 г. по описа на Административен съд - гр. Велико Търново, с коeто е отхвърлено оспорването на Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № 1000087/8.02.2010 г., издаден от оран по приходите в ТД на НАП - гр. Велико Търново, с който е отказано възстановяването на сумата от сума от общо 216 570, 57 лв., претендирана като корпоративен данък, подлежащ на преотстъпване както следва: за 2003 г. - 5629,28 лв., за 2004 г. -196 053,54 лв. и за 2005 г. - 14 887.75 лв. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Навежда довода, че съдът е тълкувал стеснително нормата на § 1, т. 18 от ДР на ЗКПО (отм.), която не обвързва правото на преотстъпване на корпоративен данък с начина, по който е определен неговият размер. Независимо дали това е сторено с годишната данъчна декларация или с ревизионен акт, счита, че правото може да бъде винаги упражнено след като са налице законовоустановените предпоставки за това. Сочи, че решаващият състав неправилно е приложил разпоредбата на § 1, т. 31 от ДР на ЗКПО (отм.), като е приел, че в нейния обхват не се включват процесните първични продукти, тъй като в резултат на тяхната технологична обработка настъпват физико-химични промени в състава на продуктите. В тези насоки излага подробни съображения в жалбата и моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него да постанови друго, по съществото на спора, с което да отмени актът за прихващане или възстановяване, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, с писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли съда да остави в сила първоинстанционното решение, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14 - дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на обжалване пред Административен съд - В. Търново е Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № 1000087/8.02.2010 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Велико Търново и потвърден с Решение № 166/9.04.2010 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново, с който е отказано възстановяването на 216 570.57 лв., претендирани като подлежащ на преотстъпване корпоративен данък за 2003 г. в размер на 5629,28 лв., за 2004 г. - 196 053,54 лв. и за 2005 г. - 14 887.75 лв. За да се произнесе по законосъобразността на оспорения АПВ, административният съд е приел, че особеното производство по глава ХVI, раздел I е образувано по депозирано на 29.12.2009 г. от дружеството искане за прихващане и възстановяване на недължимо платени и събрани суми за данъци в горепосочените размери, претендирани като подлежащ на преотстъпване корпоративен данък на основание чл. 61а от ЗКПО (отм.). След извършването на проверка, органът по приходите е издал обжалвания АПВ, с който е отказал възстановяването, тъй като за 2003 г., 2004 г. и 2005 г. дружеството не е декларирало ползвано право на преотстъпване на данъка и за същите периоди размерът на задълженията за корпоративен данък е установен с необжалвани и влезли в сила ревизионни актове. За 2003 г. и 2004 г. с РА № 11-00-600/19.07.2006 г. не са установени допълнителни задължения извън декларираните, а за 2005 г. с РА № 11-00-291/24.07.2007 г. от определения при ревизията данък в размер на 24 812,92 лв. е прихванат декларираният и внесен корпоративен данък в размер на 20 248,50 лв. В хода на съдебното производство е проведена ССЕ, заключението по която е кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено в частта, установяваща размерите на преотстъпения данък при спазване изискванията на чл. 25а от ЗКПО (отм.) както следва: за 2003 г. - 137,02 лева, за 2004 г. - 19 177,88 лв. и за 2005 г. - 12 427,08 лв. При тази фактическа установеност, съдът е приел, че стабилитетът на издадените ревизионни актове за процесните периоди препятства възможността да се изменят определените с тях задължения чрез искане за възстановяване на подлежащите на преотстъпване суми. Посочено е, че след като дружеството не е декларирало в годишните данъчни декларации по чл. 51 от ЗКПО (отм.) за 2003 г., 2004 г. и 2005 г. преотстъпване на корпоративен данък и не е оспорило по административен и съдебен ред издадените ревизионни актове, то същото следва да се съобрази с техния стабилитет. Изложени са аргументи, че разпоредбата на чл. 61а от ЗКПО (отм.) е неприложима спрямо жалбоподателя, тъй като дейността по огушване на патици, клане и добиване на продукцията - дроб, субпродукти, перушина, воденички и магре представлява реализация на преработена животинска продукция, чиято технологична преработка води до промяна на физико - химичния състав на патиците. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено след обсъждане на събраните по делото доказателства съобразно доказателствената им сила и при правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса, в резултат на което са формирани обосновани и логически издържани фактически и правни изводи. Легалната дефиниция на правото на преотстъпването на корпоративен данък се съдържа в разпоредбата на § 1, т. 18 от ДР на ЗКПО /ДВ 115/1997 г., отм./, определяща го като право на данъчно задълженото лице да не внася в бюджета определените по реда на този закон и начислени суми за данъка, които остават в неговия патримониум или се разходват за цели, посочени със закон. Така конкретизираното съдържание на правото на преотстъпване разкрива спецификата му на потестативно субективно право, което носителят му може да упражни с едностранно волеизявление под формата на искане. Основателен е доводът на касатора, че правото на преотстъпване може да се заяви както по отношение на вече деклариран с годишна данъчна декларация данък, така и спрямо данъчни задължения, които са определени с акт на данъчните органи, но само при условие, че този акт не е влязъл в сила. С настъпването на неговия стабилитет се преклудира процесуалното потестативно правомощие да се предяви искане за преотстъпване, респективно - чрез едностранно изявление на ревизираното лице да се предизвика промяна в чужда правна сфера чрез редуциране на определените данъчни задължения. Те вече са установени по основание и размер с влязъл в сила ревизионен акт, поради което изменението им е допустимо само по предвидения в чл. 133 и чл. 134 от ДОПК особен ред и на основанията по чл. 133, ал. 2 от ДОПК. В случая, към момента на депозиране на искането за прихващане или възстановяване, необжалваните по съдебен ред ревизионни актове за процесните периоди са влезли в сила и установените с тях задължения по ЗКПО (отм.) са изцяло погасени. Те обаче не са недължимо платени по смисъла на чл. 128, ал. 1 от АПК, поради което и не подлежат на възстановяване, а предвид изтичането на тримесечния срок по чл. 134, ал. 3 от ДОПК, установените данъчни задължения не подлежат и на изменение. В тази връзка настоящият състав не споделя тезата на касатора, че основателността на искането за възстановяване на подлежащите на преотстъпване по закон суми зависи само от установяването на законоустановените юридически факти за възникването на твърдяното правото и упражняването му не цели изменение на определените с ревизионните актове данъчни задължения. Всяко субективно право е признато от закона средство за задоволяване на определен интерес на носителя му и е част от съдържанието на конкретно единно правоотношение, в което се включва и съответстващото правно задължение на насрещната страна. Реализацията на правото на преотстъпване цели и се състои именно в настъпването на следващата се промяна в насрещната правна сфера, поради което тази правна последица трябва да е допустима и осъществяването й да не се препятства от стабилитета на ревизионен акт. Аргумент за обратното не следва и от мотивите на цитираните от касатора решения на Върховния административен съд, тъй като те се отнасят до различни фактически състави и са постановени в производства по обжалване на ревизионни актове, с които не е признато претендираното право за преотстъпване на корпоративен данък. Независимо, че зачитането на стабилитета на издадените ревизионни актове е достатъчно основание да се приеме, че обжалваният АПВ, с който е отказано възстановяване на претендираните суми е законосъобразен, за пълнота на изложението следва да се посочи, че изводът административния съд, че в резултат на дейността на жалбоподателя се реализира преработена животинска продукция е неправилен. Огушването на патици, клането и разфасовката им водят до анатомични промени, но не и до физико-химични, поради което тази дейност следва да се определи като производство на непреработена животинска продукция, по отношение на която е приложима преференцията по чл. 61а от ЗКПО (отм.) за преотстъпване на 60 % от корпоративния данък. Тъй като искането за ползването й не е заявено до настъпването на стабилитета на цитираните ревизионни актове, то издаденият АПВ, с който е отказано възстановяването на данъка е материално законосъобразен по гореизложените съображения. Като е достигнал до същия краен правен извод, административният съд е постановил решение, което не страда от наведените касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и направеното искане, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, в полза на ответника следва да се присъдят осъществените в настоящото производство разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 2390.70 лв. / две хиляди триста и деветдесет лв. 0.70 ст./. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение