Решение № 3994 от 30.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12211/2020 г.

ВАСI отделение30.03.2021 г.докладчик Мария Радева

Диспозитив

ОТМЕНЯ Решение № 264/7.10.2020 г., постановено по адм. дело № 677/2019 г. на Административен съд Велико Търново, като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Образователен център Европа стандарт" ЕООД против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 10575 от 24.10.2019 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" – Велико Търново в дирекция "Оперативни дейности" при Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП. ОСЪЖДА "Образователен център Европа стандарт" ЕООД да заплати на Националната агенция за приходите, юрисконсултско възнаграждение и заплатена държавна такса общо в размер на 270 /двеста и седемдесет лева/ лв. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 3994 от 30.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12211/2020 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Началник отдел "Оперативни дейности" – Велико Търново в дирекция "Оперативни дейности" Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, срещу Решение № 264/7.10.2020 г., постановено по адм. дело № 677/2019 г. на Административен съд Велико Търново, с което по жалба на "Образователен център Европа стандарт" ЕООД е отменена негова заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 10575 от 24.10.2019 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" – Велико Търново в дирекция "Оперативни дейности" при Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП - запечатване на стопанисван от дружеството търговски обект - бензиностанция и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. От посоченото в касационната жалба може да се направи извод, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че неправилно са тълкувани разпоредбите на чл. 118 ЗДДС. Претендира отмяна на атакувания съдебен акт, отхвърляне на жалбата срещу заповедта и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и платената държавна такса. Ответникът по касационната жалба - "Образователен център Европа стандарт" ЕООД оспорва подадената касационна жалба като неоснователна в приложени по делото писмени бележки. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: За да достигне до извод за основателност на оспорването, първостепенният съд е приел, за установено следното: На 4.10.2019 г. е извършена проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – бензиностанция, находящ се в с. Козаревец, общ. Лясковец, ул. "Васил Левски" № 1, стопанисван и експлоатиран от "Образователен център Европа стандарт" ЕООД, за която е съставен протокол за извършена проверка сер. АА № 0013390/4.10.2019 г. Според съдържанието на протокола била извършена контролна покупка от проверяващия екип на един брой натурална минерална вода - 500 ml, за която не бил издаден фискален бон от монтирания в обекта ЕСФП и фискален принтер, нито касова бележка от кочан. При проверката е установено, че разчетената касова наличност от ФУ е 1877, 37 лв., а фактическата наличност е 1434 лв., поради което е налице разлика в размер на 443, 37 лв. При проверката са установени също така наличните в обекта резервоари за гориво, колонки, технически средства за контрол и регистрирани фискални устройства, без констатации за допуснати нарушения в тази насока. С протокола органите по приходите са изискали от жалбоподателя да представи до 10.10.2019 г. документи, удостоверяващи произхода и доставката на горивата за периода от 1.08.2019 г. до 3.10.2019 г. - фактури, акцизен данъчен документ, сертификат за съответствие и др. Съгласно протокол сер. АА № 004015/14.10.2019 г. след съпоставка в информационните масиви на НАП се установило, че задълженото лице не е подало данни за полученото гориво по надлежния ред за 4 доставки на горива, описани в протокола. При тази фактическа обстановка е издадена процесната ЗНПАМ № 10575 от 24.10.2019 г. от началник отдел "Оперативни дейности" - Велико Търново в дирекция "Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП. В същата са възпроизведени констатациите за липсата на издаден фискален бон за извършената покупка на минерална вода при извършената проверка, както и е добавено, че след представяне на изисканите документи за произхода и доставките на горива за периода от 1.08.2019 г. до 3.10.2019 г. и след справка в информационната система на НАП било установено, че дружеството не е подало по надлежния ред данни за получени горива, както следва: 1. доставка на 1636 кг. втечнен нефтен газ, получена на 3.08.2019 г. по фактура, издадена от "Газтрейд" АД; 2. доставка на 2484 л. бензин А95 Н, получена на 21.09.2019 г. по фактура, издадена от "Ромпетрол България" ЕАД; 3. доставка на 1635 кг. втечнен нефтен газ, получена на 30.09.2019 г. по фактура, издадена от "Газтрейд" АД; 4. доставка на 2448 л. бензин А95 Н, получена на 15.08.2019 г. по фактура, издадена от "Ромпетрол България" ЕАД. Горното е прието като нарушения на чл. 3, ал. 1 и ал. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства вр. чл. 118, ал. 1 и ал. 4 от ЗДДС и на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и б. "г" от ЗДДС е разпоредено прилагането на ПАМ – запечатване на търговския обект – бензиностанция в с. Козаревец, стопанисван и експлоатиран от "Образователен център Европа стандарт" ЕООД, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. За да отмени обжалваната ЗНПАМ, досежно посоченото основание по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" от ЗДДС съдът се е позовал на заключението на допуснатата съдебно-техническа експертиза, и на представените по делото доказателства, от които е видно, че за всяка от процесните доставки на съответната дата нивомерната система на жалбоподателя е отчела постъпилото количество гориво и е изпратила данните за това към НАП по дистанционната връзка. Вещото лице е посочило, че доставките са въведени документално и това е отразено в ЕСФП в обекта, като единствено за доставката на гориво от 15.08.2019 г. са подадени данни в НАП на 17.08.2019 г. В заключение е посочил, че при тези доказателства и при липсата на конкретно посочени нарушения констатацията на административния орган се явява необоснована и недоказана. По отношение на нарушението на б. "а" чл. 186, ал. 1 от ЗДДС следва да се посочи, че същото се доказва от приложения протокол № сер. АА № 0013390/4.10.2019 г., макар че нито в заповедта, нито в протокола е посочена стойността на закупената стока. Съдът е счел, че приложената ПАМ за срок от 14 дни е незаконосъобразна, поради факта, че срокът на мярката е определен към средата на предвидения в закона максимален срок. По отношение на нарушението, изразяващо се в неиздаване на документ за извършена продажба на 1 бутилка минерална вода е посочил, че същото има за предмет стока с явно незначителна стойност, а същевременно липсват данни за предходни нарушения на реда за отчитане на продажбите от страна на жалбоподателя. В заключение административен съд Велико Търново постановява, че е нарушен принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК при определянето на срока на ПАМ в този размер. Решението е частично неправилно Настоящия съдебен състав приема изложеното от първоинстанционния съд по отношение на извършеното нарушение с правно основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" от ЗДДС и се присъединява към изложените мотиви. Разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС предвижда налагане на принудителна административна мярка в случаите, когато не се подават данни от ЕСФП до НАП съгласно чл. 118 ЗДДС. Съгласно чл. 118, ал. 6 ЗДДС задължение на всеки търговец, който продава течни горива е длъжно да подава чрез дистанционна връзка до НАП данни за продадените количества горива и да може да се определи наличността на горивата в резервоарите, намиращи се в търговския обект. Правилно в обжалваното решение е налице позоваване на съдебно-техническата експертиза. Вещото лице е дало заключение, че за периода от 1.08.2019 г. до 2.10.2019 г. дружеството е използвало в бензиностанцията в с. Козаревец Електронна система с фискална памет /ЕСФП/, която е била надлежно въведена в експлоатация, одобрена, проверена и обслужена. ЕСФП е била дерегистрирана на 2.10.2019 г. и подменена с друга система, поради което вещото лице не е могло да направи справка за генерираните от системата данни за въпросния период. За този период е установено наличието на дистанционна връзка между ЕСФП и НАП чрез единия от националните мобилни оператори. Вещото лице е констатирало, че според информация от НАП, за периода от 1.08.2019 г. до 2.10.2019 г. в информационната система на НАП не е регистрирано прекъсване/възстановяване на връзката на ЕСФП към НАП. След проверка на предоставените от НАП регистрирани съобщения за доставка на гориво и наличните при жалбоподателя документи вещото лице е установило, че доставките на втечнен нефтен газ от 3.08.2019 г. и 30.09.2019 г., и на бензин А95 Н от 21.09.2019 г., са въведени документално, което е отразено в ЕСФП, а за доставката на бензин А95 Н от 15.08.2019 г. са подадени данни в НАП на 17.08.2019 г. Прието е и заключение на допълнителна съдебно-техническа експертиза, според която в Наредба № Н-18 липсва изискване при въведен чрез клавиатурата на ЕСФП документ за доставка на гориво, който не е изпратен от системата към сървъра на НАП, ЕСФП да прекъсва работа или да блокира. Установено е, че получените съобщения в информационната система на НАП за доставките на горива по документ съответстват на информацията в представените по делото справки и съобщенията са приети без грешка. Тази експертиза не е оспорена от процесуалния представител на ответника в първоинстанционното съдебно производство и правилно е ценена от съда. Не могат да бъдат споделени мотивите, относно извършеното нарушение на разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. С разпоредбата на чл. 186, ал. 1, б. "а" вр. с ал. 3 вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, законодателят е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед, която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки. Тези предпоставки, съгласно чл. 186, ал. 1, б. "а" са формулирани така: "Принудителна административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажби, издаден по установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство/фискален бон/ или чрез издаване на фискална касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност/системен бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начина за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба Н-18/2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен изрично посочени в закона случаи. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителна административиня мярка се забранява и достъпа до обекта. От цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административния орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ - "запечатване на обект и забрана за достъп до него". Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е при определяне продължителността на срока, органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до 30 дни". Неправилни са мотивите на съда, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон. Приложимия материален закон, в конкретния случай са посочените по-горе разпоредби, на които се е позовал и административния орган. Не се споделя изводът на решаващият състав на АС Велико Търново, че в заповедта липсват убедителни мотиви, които да обосноват основателността на ПАМ и продължителността на срока й. В настоящия случай нарушение на разпоредбата на чл. 118, ал. 1 във вр. с чл. 3 от Наредбата е установено от органите по приходите при извършена проверка, обстоятелствата от която са отразени в протокол сер. АА № 0013390/04.10.2019 г. Протоколът, съставен по установения ред и форма от органите по приходите в кръга на правомощията им, се ползва с материална доказателствена сила за извършените от органите по приходите действия и за установените факти и обстоятелства, съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК. Само по себе си установяването на нарушението е достатъчно условие органът по приходите да наложи ПАМ. При съобразяване на принципа на съразмерност и като е взел предвид тежестта на нарушението, административният орган е определил 14-дневен срок на мярката, при 30-дневен максимален срок. В случая, административният орган е действал целесъобразно при упражняване на предоставената му оперативна самостоятелност. В случая ПАМ е наложена за срок от 14 дни, който е съразмерен на извършеното и е съобразен с целената превенция за преустановяване на лошите практики в обекта, както и с необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността от търговеца. Съдът намира, че в процесния случай са налице достатъчно доказателства, че "Образователен център Европа стандарт" ЕООД е бил задължен субект да издава фискални касови бонове и неиздаването на такива на 4.10.2019 г. за заплатената контролна покупка, безспорно е основание за налагане на ПАМ. Предвид изхода на делото, искането на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и следва да бъде уважено, като му се определи възнаграждение за двете инстанции в размер общо на 200 лв. и платената държавна такса в размер на 70 лв. По изложените по-горе съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение

Цитирани разпоредби

1