Решение № 7032 от 27.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12768/2013 г.

Решение № 7032 от 27.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12768/2013 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП против решение № 2067/23.07.2013 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. д. № 2873/2012 г., с което е обявен за нищожен Ревизионен акт /РА/ № 031103333/09.03.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, ИРМ - Русе, потвърден с решение № 341/09.07.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора решението е постановено при несъобразяване на разпоредбите на чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 1, т. 3 ДОПК. Според чл. 7, ал. 1 ДОПК актовете по този кодекс се издават от орган по приходите, съответно от публичен изпълнител, от компетентната териториална дирекция. Според чл. 8, ал. 1, т. 3 ДОПК компетентната дирекция за местните юридически лица се определя по седалището им. Доколкото седалището на ревизираното дружество е в гр. Варна, то компетентен да издаде РА е орган по приходите от ТД на НАП - Варна. Съгласно решение на Управителния съвет на НАП № РМФ - 286/19.12.09 г. организационната структура на ТД на НАП Варна включва и шест ИРМ /Добрич, Разград, Русе, Силистра, Търговище, Шумен/, които не притежават статут на териториални дирекции на НАП със самостоятелен териториален обхват. Поради това, неправилен е изводът на съда, че ревизията на дружество със седалище в гр. Варна може да бъде възложена само от Донка Великова Иванова, Милена Стефанова Георгиева и Анелия Цветозарова Бонева и не може да бъде възложена от Богомил Симеонов Стойков - началник сектор "Ревизии" в ИРМ Русе. Претендира се обезсилване, евентуално отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Зърноизкупуване" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ж. к. "Трошево", бл. 10, ет. 4, ап. 20 не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, е допустима, а разгледана по същество - основателна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Варненския административен съд е бил РА № 031103333/09.03.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, ИРМ - Русе, потвърден с решение № 341/09.07.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП, с който са определени на ревизираното дружество "Зърноизкупуване" ЕООД задължения по ЗДДС за данъчните периоди м. февруари - м. октомври 2010 г. в общ размер 1 230 673.86 лв. и са начислени лихви в общ размер 200 183.03 лв. Първоинстанционният съд е приел, че РА е обременен с най-тежкия порок - нищожност, тъй като ревизионното производство е възложено от некомпетентен орган и РА също е издаден от некомпетентен орган. Ревизията е възложена със ЗВР № 1103333/18.08.2011 г., издадена от Богомил Симеонов Стойков - началник сектор "Ревизии", Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - Варна, ИРМ - Русе. РА е издаден от Росен Иванов Димитров - гл. инспектор по приходите при ТД на НАП - Варна, ИРМ - Русе, определен със ЗОКО № К 1103333/29.12.2011 г. също издадена от Богомил Симеонов Стойков. Правомощията на Богомил Симеонов Стойков да издава ЗВР и ЗОКО са възложени със заповед № Д-10 и Д-9 от 03.01.2011 г. на директора на ТД на НАП - Варна. От цитираните заповеди не се установява Богомил Симеонов Стойков да има правомощието да издава ЗВР и ЗОКО по отношение на данъчни субекти със седалище в гр. Варна, каквото е "Зърноизкупуване" ЕООД, доколкото ревизиите на тези субекти според същите заповеди се възлагат от други органи - Донка Великова Иванова, Милена Стефанова Георгиева и Анелия Цветозарова Бонева. За всяка една от останалите териториални области в обхвата на ТД на НАП - Варна - ИРМ Добрич, ИРМ Разград, ИРМ Русе, ИРМ Силистра, ИРМ Търговище и ИРМ Шумен са определени отделни компетентни органи да възлагат ревизии. Правомощията за определяне на компетентен орган, който да възлага ревизионни производства и да издава ЗОКО, който да издаде РА, се упражняват от директора на ТД на НАП по аргумент на чл. 112, ал. 1 и ал. 2 ДОПК. Упражняването на това правомощие включва и възможност за разпределение на компетентността на териториален принцип - съобразно регистрацията на ревизираните субекти. В случая тези правомощия не са предоставени в пълен обем, а частично - по отношение територията на работното място. Настоящата касационна инстанция намира за незаконосъобразни изводите на първоинстанционния съд. Същите са изведени в противоречие с разпоредбите на чл. 7, ал. 1 ДОПК, според който актовете по този кодекс се издават от орган по приходите, съответно от публичен изпълнител, от компетентната териториална дирекция и чл. 8, ал. 1, т. 3 ДОПК, според който компетентната дирекция за местните юридически лица се определя по седалището им, каквито са доводите на касатора. С решение на Управителния съвет на НАП № РМФ - 286/19.12.09 г. се одобрява организационно-управленска структура на ЦУ на НАП. Съгласно т. 3.4. от същата ТД на НАП Варна със седалище в гр. Варна има териториален обхват и обхват на дейност, съвпадащ с териториалния обхват и обхват на дейност на досегашните ТД на НАП - Варна, ТД на НАП - Русе, ТД на НАП - Шумен, ТД на НАП - Разград, ТД на НАП - Добрич, ТД на НАП-Силистра и ТД на НАП - Търговище. Следователно, с тази заповед се закриват ТД на НАП - Русе, Шумен, Разград, Добрич, Силистра, Търговище и териториалният обхват и обхватът на дейност на ТД на НАП - Варна включва и този на бившите шест ТД на НАП, които са изброени. Независимо от обстоятелството, че органите по приходите на ТД на НАП - Варна имат работни места в различни населени места /Варна, Русе, Шумен, Разград, Добрич, Силистра, Търговище/ безспорно е, че те са органи по приходите в ТД на НАП - Варна с компетентност по отношение на всички данъчно задължени лица попадащи според постоянния им адрес, ако са физически лица или ЕТ, според адреса на управление, ако са неперсонифицирани дружества и осигурителни каси, според седалището им, ако са местни юридически лица /клон на ЮЛ/, според адреса им, ако са търговски представителства, според място на извършване на дейността, ако са чуждестранни лица, в териториалния обхват и обхвата на дейност на ТД на НАП - Варна, така, както е определен с решение на Управителния съвет на НАП № РМФ - 286/19.12.09 г. ИРМ не са регламентирани в ДОПК и ЗНАП и не разполагат със самостоятелна компетентност и самостоятелен териториален обхват и обхват на дейност, различен от този на ТД на НАП - Варна. Следователно, всеки един орган по приходите в ТД на НАП - Варна според чл. 7 и чл. 8 ДОПК може да извършва ревизии и да издава РА на ДЗЛ, попадащи в обхвата на дейност на ТД на НАП - Варна, независимо от това, че има месторабота в Русе, Добрич, Силистра и пр., вкл. и на ДЗЛ със седалище във Варна. Компетентността на органите по приходите по териториален признак е определена в ДОПК и директорът на ТД на НАП не може да я ограничава на териториален принцип. Това той определено не е направил с издадените заповеди № Д-10 и Д-9 от 03.01.2011 г. От тях по никакъв начин не следва, че се определят органи, компетентни да издават ЗВР и ЗОКО само по отношение на ДЗЛ, намиращи се територията на ИРМ. Показателно е посоченото в заповедите "за дирекция "Контрол" при ТД на НАП - Варна компетентни органи да издават заповеди за възлагане на ревизии и заповеди за определяне на компетентен орган за издаване на РА са Донка Великова Иванова, началник отдел "Ревизии", Милена Стефанова Георгиева, началник сектор "Ревизии", Анелия Цветозарова Бонева, началник сектор "Ревизии"; за ИРМ - Русе - Богомил Симеонов Стойков - началник сектор "Ревизии" в същата Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - Варна и т. н. за останалите ИРМ, изброени по-горе. Следователно заповедта следва да се разбира в смисъл, че когато ревизията се осъществява от данъчни органи с месторабота във Варна, компетентни са посочените органи по приходите, които също работят във Варна, а когато ревизиите се провеждат от органи по приходите с работно място в Русе - компетентен орган по приходите да издава ЗВР и ЗОКО е Богомил Симеонов Стойков, който има месторабота в Русе и това е напълно логично. В случая ревизията е проведена от органи по приходите към Дирекция "Контрол" на ТД на НАП - Варна, ИРМ - Русе и именно в изпълнение на заповедите с номера Д-10 и Д-9 от 03.01.2011 г. на директора на ТД на НАП ревизията е възложена и е определен орган по приходите, който да издаде РА, от посоченото лице - Богомил Симеонов Стойков. Няма законова пречка органите по приходите, работещи в ИРМ Русе, които същевременно са органи по приходите в Дирекция "Контрол" на ТД на НАП - Варна, да ревизират и да издадат РА на дружество със седалище във Варна. От изложеното следва, че ЗВР и ЗОКО са издадени от компетентен орган, надлежно оправомощен от директора на ТД на НАП. Решението на Варненския административен съд като неправилно следва да се отмени. Тъй като спорът не е разгледан по същество и в решението липсват мотиви относно законосъобразността на РА, делото следва да се върне на същия първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. По исканията на страните за разноски следва да се произнесе съставът, който ще разгледа повторно делото. С оглед на изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, първо отделение