Решение № 8038 от 1.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10361/2010 г.

Решение № 8038 от 1.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10361/2010 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на "ЕВН България Електроснабдяване" АД (ЕВН), със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, чрез процесуален представител адв. Тодоров, срещу Решение № ТЕ-019/25.06.2010 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) в частта по т. 7 и т. 8, с които ДКЕВР определя, считано от 01.07.2009 г. количествата електрическа енергия, които общественият доставчик е длъжен да осигури за покриване на потреблението на крайните снабдители по отношение на ЕВН, както следва: за второто полугодие на 2010 г. - 3 237 770 MWh и за първото полугодие на 2011 г. - 3 404 881 MWh и излага следните съображения: Решението на ДКЕВР е издадено при липса на компетентност, тъй като с издадения акт административния орган не съгласува количествата за електрическа енергия, необходима за покриване на битови и стопански разходи, предложени от ЕВН, а определя сам тези количества, респ. счита, че решение в частта му, с която се утвърждават количества на електроенергия, различни от предложените от ЕВН, е административен акт, издаден при липсата на компетентност на ДКЕВР. Изложени са съображение за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на административния акт: Административният орган не е изцяло мотивиран, административният орган не е спазил процедурата по определяне на количеството електрическа енергия, в съответствие с чл. 13 на Методика за определяне на разполагаемостта за производство на електрическа енергия, в съответствие с която всеки производител е длъжен да сключва сделки по регулирани цени (Методиката). Не е спазено изискването на чл. 19б, ал. 2 от Правилата за търговия с електрическа енергия. Изложени са съображения за противоречие на административния акт с материалноправните разпоредби: Решението на Комисията в обжалваните части противоречи на разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 1-4 от Закона за енергетиката (ЗЕ) в редакцията му с изм., ДВ, бр. 103/29.12.2009 г., цитиран и надолу). Решението не е съобразено с целта на ЗЕ и Наредбата за регулиране на цените на електрическа енергия (Наредбата) да се създаде механизъм и процедура за диалог между енергийните дружества и регулаторния орган при ясно разграничение на функциите и правомощията им, като определянето на количествата енергия бъде правомощие на енергийните дружества, а регулирането на количествата чрез давана на задължителни указания - правомощие на ДКЕВР. Иска се отмяна на административния акт в оспорените части и връщане на преписката на административния орган със задължителни указания за разглеждане на заявлението на ЕВН и утвърждаване на предложените от ЕВН прогнозни количества електроенергия и изрично произнасяне с решение по същество, с което ДКЕВР да утвърди количествата електрическа енергия, предложени от ЕВН, относно определяне на квотите на производителите по чл. 21, ал. 1, т. 17а от ЗЕ. Претендират се разноски. Ответникът - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) - чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Излагат се съображения, че административният акт е издаден от компетентен орган в съответствие с правомощията на ДКЕВР по чл. 21, ал. 1, т. 17а от ЗЕ. ДКЕВР няма задължение да приеме безусловно заявените от дружеството-жалбоподател прогнозни количества електрическа енергия за покриване на потреблението за предстоящия ценови период. Не са основателни твърденията за допуснати противоречия с материалния закон. ДКЕВР е спазила изискванията на ЗЕ и Методиката. С издадения административен акт са осъществени целите на ЗЕ, предвидени с чл. 2, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 на ЗЕ относно качествено и сигурно задоволяване на потребностите от електроенергия; енергийно развитие при ефективно използване на енергията и създаване на конкурентен и финансово стабилен ефективен пазар. Иска се отхвърляне на оспорването. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - пето отделение, приема от фактическа страна следното: Процедурата за определяне на количествата на електрическата енергия за ценови период от 01.07.2010 г., съгл. чл. 14, ал. 1 от Методиката е стартирана с изпращане на писмо с изх. № 1389-1/20.04.2010 г., с което ЕВН е предоставило на ДКЕВР информация относно определянето на квотите на производителите по чл. 21, ал. 1, т. 17 от ЗЕ, по които ЕВН снабдява с електрическа енергия крайните клиенти за ценовия период 01.07.2010 г. - 01.07.2011 г. На 25.06.2010 г. на закрито заседание, след проведено обсъждане със заинтересованите страни и разглеждане на доклад с вх. № Е-ДК-267/25.06.2010 г. относно определяне на разполагаемостта за производство на електрическа енергия, в съответствие с която всеки производител е задължен да сключва сделки с крайните снабдители и/или обществения доставчик за периода 01.07.2010 г. - 01.07.2011 г. ДКЕВР вземе решение с № ТЕ-019/25.06.2010 г. като в т. 7 и т. 8 с които ДКЕВР определя количествата електрическа енергия, които общественият доставчик е длъжен да осигури за покриване на потреблението на крайните снабдители по отношение на ЕВН, както следва: за второто полугодие на 2010 г. - 3 237 770 MWh и за първото полугодие на 2011 г. - 3 404 881 MWh. По делото е изслушана и приета съдебно-икономическа експертиза по формулирани от страните въпроси, чието заключение съдът кредитира като пълно и компетентно дадено. Според заключението на вещото лице при определянето с Решение № ТЕ-019/25.06.2010 г. на количеството електрическа енергия, което общественият доставчик е длъжен да осигури за покриването на потреблението на крайния снабдител "ЕВН България Електроснабдяване" АД за третия ценови период не се констатират отклонения от нормативната база в изчисленията, като за база е взета информация от заявлението на дружеството за утвърждаване на цени, по причина, че предоставената с писмо с изх. № ЕС-29-1/20.04.2010 г. прогноза не е отговаряла на изискването на чл. 15 от Методиката за определяне на разполагаемостта за производство на електрическа енергия, в съответствие с която всеки производител е длъжен да сключва сделки по регулирани цени. От правна страна съдът приема следното: Решението е постановено от компетентен орган-ДКЕВР в рамките на правомощието и по чл. 21, ал. 1, т. 17а от Закона за енергетиката - да определя разполагаемостта за производство на електрическа енергия, в съответствие с която всеки производител е задължен да сключва сделки с крайните снабдители и/или обществения доставчик с оглед изпълнението на принципите по чл. 24, ал. 1, при изпълнена процедура по приемане на решението и правилно приложени материални правни норми. Административният акт е съобразен и с целта на закона - да бъдат гарантирани количествата електрическа енергия, които общественият доставчик е длъжен да осигури за покриване на потреблението на крайните снабдители. Неоснователно е възражението на жалбоподателя за издаване на оспореното решение при липса на компетентност от страна на ДКЕВР да се произнася по въпроси свързани с определянето на количествата енергия, необходима за покриване на битови и стопански разходи, без да съгласува и да одобри количествата с тези предложени от дружеството. Правомощията и функциите на ДКЕВР в качеството и на държавен регулатор, регламентирани в ЗЕ - чл. 30, чл. 32 и чл. 21, ал. 1, т. 17а включват правото и да може да определя разполагаемостта за производство на ел. енергия, по която всеки производител е длъжен да сключва сделки с крайния снабдител на базата на анализ и оценка на предоставената релевантна информация и данни, според изискванията на Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия, Методиката за определяне на разполагаемостта за производство на електрическа енергия, в съответствие с която всеки производител е длъжен да сключва сделки по регулирани цени (Методиката), които са различни от предложените от енергийното предприятие, като осигури баланс на интересите на всички участници по веригата - разпределение, снабдител и потребители. Неоснователно е и възражението на жалбоподателя за нарушение на административнопроизводствените правила при произнасяне на решението поради неспазена процедура по определяне на количеството ел. енергия, необходимо на дружеството за покриване на потреблението за определения в акта ценови период, уредена в Методиката. Действително определените с оспорените части на решението на ДКЕВР т. 7 и т. 8 количества енергия, които общественият доставчик е длъжен да осигури за покриване на потреблението на крайните снабдители, включително за жалбоподателя за периодите второ полугодие на 2010 г. и първо полугодие на 2011 г. не съответстват на предложените от дружеството прогнозни количества. Но както е посочено по-горе в мотивите, според заключението на вещото лице при определянето на тези количества с решение № ТЕ-019/25.06.2010 г. не се констатират отклонения при изчисленията, тъй като за база е взета информация от заявлението на дружеството за утвърждаване на цени, поради обстоятелството, че предоставената с писмо с изх. № № ЕС-29-1/20.04.2010 г. прогноза не е отговаряла на изискванията на чл. 15 от Методиката. От друга страна предоставената от дружеството информация за прогнозните количества ел. енергия, необходими за покриване на потреблението не съответства на информацията, приложена към заявлението на дружеството за утвърждаване на цени на ел. енергия за третия ценови период. В резултат на тези различия държавният регулатор при спазване на изискванията на Методиката-квотите да се определят въз основа на информация, предоставяна от крайните снабдители, електроразпределителните дружества, обществения доставчик и електроенергийния оператор, като предоставяната от крайните снабдители информация и от електроразпределителните дружества следва да съответства на информацията, съдържаща се в предложенията им за цени, и съобразявайки се с обсъдените по-горе различия в предоставената информация от страна на жалбоподателя, постановява оспореното по т. 7 и т. 8 решение. Решението на ДКЕВР съответства и на материалния закон. Оплакването на жалбоподателя, че решението в обжалваните части не осигурява справедливо разпределение на икономическите последици от либерализирането на пазара между всички страни по сделките с електрическа енергия и не осигурява равни възможности за сключване на сделки при свободно договорени цени не намира опора в закона. Според нормативната регламентация, предвидена в разпоредбите на чл. 97, ал. 1, т. 9 ЗЕ и чл. 2, т. 4 от НРЦЕЕ по регулирани от ДКЕВР цени се сключват сделките с електрическа енергия между обществения доставчик и крайните снабдители за електрическата енергия, определена от комисията в рамките на разполагаемостта по чл. 21, ал. 1, т. 17а ЗЕ. Следователно сключване на сделки при свободно договаряне за този вид сделки е изключено от закона. На последно място, ирелевантно за преценката на законосъобразността на атакувания частично административен акт е обстоятелството, че с влязло в сила решение № 10927/27.07.2011 г. по адм. д. № 10298/2010 г. на ВАС - тричленен състав на пето отделение е отменено протоколно решение № 94/25.06.2010 г. на ДКЕВР в частта по т. 8 от решението, с която се изменя т. 38 от Указания на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране за образуване на цените за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи при регулиране чрез метода "горна граница на приходи" за втория регулаторен период. Решението е влязло в сила на 16.07.2012 г. след потвърждаването му от петчленен състав на ВАС по адм. д. № 1245/2012 г. и действието на отмяната е напред, поради което последиците на решението не могат да бъдат взети предвид при преценката за законосъобразността на оспореното в настоящото производство решение на регулаторния орган. По изложените съображения жалбата на "ЕВН България Електроснабдяване" АД (ЕВН), срещу решението на ДКЕВР, понастоящем Комисия за енергийно и водно регулиране в частта му по т. 7 и т. 8 като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Предвид изхода на съдебния спор на Комисията за енергийно и водно регулиране следва да бъдат присъдени разноски по делото в размер на 200 (двеста) лева юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното, ВАС, Пето отделение