Решение № 3173 от 7.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10232/2010 г.

Решение № 3173 от 7.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10232/2010 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от АПК. Образувано е по касационни жалби на адв. Шилев, като пълномощник на ЕТ "Оскар - Кирил Николов" с адрес в гр. Пловдив и Директора на дирекция "ОУИ" гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, срещу решение № 13/26.05.2010 г., постановено по адм. д. № 902/06 г. по описа на Окръжен съд гр. Пловдив. В жалбата на търговеца се излагат бланкетни доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон, отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено решението в обжалваната част. В жалбата на директора на дирекция "ОУИ" гр. Пловдив при ЦУ на НАП се излагат подробни доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в противоречие с материалния, отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че неправилно съдът е кредитирал заключението на вещите лица по приетите ССЕ и съдебно агротехническа експертизи и въз основа на тях е приел наличие на пазарни цели, както и технологичен брак. Моли да бъде отменено решението в обжалваната част, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационните жалби за процесуално допустими като подадена в срока по чл. 211 от АПК, поради което следва да бъдат разгледани по същество. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд бил Ревизионен акт (РА) № 1600907/5.04.2006 г., издаден от Фани Костадинова Трендафилова на длъжност старши инспектор по приходите при Териториална дирекция гр. Пловдив, изменен с Решение № 499 от 26.05.2006 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта с която на жалбоподателя Кирил Владимиров Николов в качеството му на ЕТ "Кирил Николов" са определени задължения по ЗДДС в размер на 210465,06 лева и прилежащи лихви в размер на 46716,86 лева, както и в частта с която е отказано право на данъчен кредит по подробно индивидуализирани доставки за данъчни периоди 1.01.2004 - 31.01.2004 г., 1.05.2004 г. - 31.05.2004 г. и от 1.01.2005 г. до 31.09.2005 г. Съдът е приел, че ревизията по ЗДДС (отм.) за периода 1.01.2004 г. до 30.09.2005 г. е въз основа на надлежно възлагане и в хода на извършването й не са допуснати нарушения на процесуалните правила визирани в ДОПК. За процесуална икономия посочените в мотивите разпоредби на ЗДДС, се отнасят за действащия до 1.01.2007 г. закон, приложим за процесните данъчни периоди. От фактическа страна съдът е приел, че основната дейност на ревизираното лице е животновъдство, фуражно производство и търговия. Обсъдил е констатациите в хода на ревизията, от които е приел за установено, че за процесните периоди 1.01.2004 г. - 31.12.2004 г. и от м. 01. до м. 03 вкл. на 2005 г. жалбоподателят е продал живи свине, за периода 1.01.2004 г. - 31.12.2004 г., месеците от януари до м. април включително на 2005 г. е продал свинско "белено" месо, и за периода месец януари до месец август включително е продал свинско "драно" месо при констатирана загуба от продажба под себестойност в съответни размери, върху които на основание чл. 29, ал. 5 от ЗДДС е начислен за внасяне допълнителен ДДС в процесния размер за всеки от ревизираните данъчни периоди. На следващо място в хода на ревизията е установено, че данъчнозадълженото лице е продавало свине живи от група "подрастващи" и "за угояване" по цени, по-ниски от себестойността им, поради което за данъчни периоди месец февруари, март и април 2004 г. органът по приходите е начислил допълнителен ДДС в размер на 44649,72 лева на основание чл. 82, ал. 1 от ЗДДС. Относно размера на пазарна цена, определена съобразно методите, посочени в § 1, т. 10, б. "а" и б. "б" от ДОПК, респективно наличието на хипотезата на чл. 29, ал. 6, т. 1 от ЗДДС, съдът е обсъдил приетите по делото единична, тройна и допълнителна тройна ССЕ, като не е кредитирал първоначалната ССЕ, тъй като вещото лице е извършило проверка в счетоводството на един единствен търговец, поради което не не отговаря на методът, посочен в § 1, т. 10, б. "а" от ДОПК. Съдът е кредитирал заключението на тройната съдебно-счетоводна експертиза, в частта на установените пазарни цени на продадената от жалбоподателя стока, съответно в частта относно установените цени, на които последния е реализирал продажба на стоката и размера на ДДС, който следва да се начисли, съобразно допустимите норми на технически и технологичен брак при свиневъдството При определяне пазарните цени на реализираната от жалбоподателя продукция - свине живи, свинско драно и свинско белено месо вещите лица са използвали метода на сравнимите неконтролирани цени, предвиден в § 1, т. 10, б. "а" от ДОПК. Извършили са проверка на приложените по делото документи, издадени фактури от независими търговци "БЕСТ" ЕООД гр. Пещера, "Кармес" ЕООД гр. Пловдив, ЕТ "Вет - 33" гр. Асеновград, "Асеко" ООД гр. Пловдив за продажба на свинско драно месо, свинско белено месо и на свине живи за процесния период, взети са предвид данни от САПИ ООД гр. София - изкупни цени на прасета угоени и свине майки, цени на едро на свинско драно и белено месо, както и данни от НСИ - ТСБ - Пловдив. Приел е, че заключението е съобразено с разпоредбите на Наредба № 5 (отм.) за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарни цени, като е използван метода на сравнимите неконтролирани цени, като пазарната цена е определена след извършване на сравнение и анализ на цените и условията на сделките по данни, предоставени от независими търговци. При така установеното съдът е приел, за установено, че за периода 1.01.2004 г. до 31.12.2004 г. и от 1.01.2005 г. до 31.03.2005 г. пазарната цена на реализираната от жалбоподателя продукция - живи свине е по-ниска от отчетната стойност, установена в обжалвания ДРА или себестойността на продукцията и следователно са налице обективни пазарни предпоставки, обосноваващи продажбата по цени, по-ниски от тяхната производствена себестойност. Жалбоподателят е извършвал продажба на прасетата по цена за килограм, която в процентно съотношение се различава (по-ниска е) от установената от вещите лице пазарна цена за същата продукция в ревизирания период, което разминаване варира в проценти от 1,4 % до 14,59 % за отделните месеци. Това отклонение съдът е приел, че след систематичното тълкуване на разпоредбите на ЗДДС и чл. 13 и чл. 14 от Наредба № 5 от 26.02.1999 г. за реда и начините за прилагане на метода за определяне на пазарните цени (отм.) е несъществено и същото не променя извода за установено наличие на предпоставките на чл. 29, ал. 6, т. 1 от ЗДДС. При така установеното е приел, че ДРА е незаконосъобразен в частта относно допълнително начислен ДДС за периода 1.01.2004 г. - 31.12.2004 г., в размер на 59078,99 лева и за данъчни периоди месеците януари, февруари и март 2005 г., в размер на 2934,91 лева. Относно продажбата на свинско белено месо, съдът е приел, че от заключението на тройната ССЕ е установено, че за периода от м. 01.2004 г. до м. 08.2004 г. (включително) цените на които жалбоподателят е продавал свинско белено месо са по-високи от установените пазарни цени на тази стока. Подробно съдът е обсъдил приложимите норми на чл. 29, ал. 5 и изключенията, визирани в ал. 6 на същата разпоредба от ЗДДС и е достигнал до извода, че жалбоподателят е доказал наличието на обективни пазарни предпоставки, обуславящи продажба на стоките по пазарни цени, определени . съобразно метода на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци, поради което незаконосъобразно от органа по приходите е начислен допълнително ДДС в общ размер на 51280,55 лева, по реда на чл. 29, ал. 5 от ЗДДС Относно продажбата на свинско драно месо, съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 29, ал. 6, т. 1 от ЗДДС за данъчни периоди м. януари 2004 г. и август 2004 г., поради което незаконосъобразно е начислен допълнително ДДС за разликата между себестойността на биологичните активи и продукти и получените приходи от продажбата им в общ размер на 4605,95 лева. До този извод съдът е достигнал като се е позовал на заключението на тройната съдебно-счетоводна експертиза от която се установява, че през месец януари месец август 2004 г. не се установява жалбоподателят да е продавал произведената от него продукция свинско драно месо по цени за килограм по- ниски с повече от 25 % от установените от експертизата пазарни цени на същата продукция за килограм, които пазарни цени са по-ниски от отчетната стойност на продукцията по ДРА. В частта досежно извършена продажба на същата стока - свинско драно месо, за периода м. 02.2004 г. - до м. 07.2004 г. (вкл.) съдът се е позовал на заключението на ССЕ и е приел, че цената се отличава (по-ниска е) с повече от 25% от установената пазарна цена. Не е установено наличието на обективни пазарни предпоставки, обуславящи продажба на стоката по цени под нейната себестойност. В процентно съотношение продадената продукция, съгласно заключението е от 25,14 % до 34,58 %. от установените пазарни цени, поради което съдът е приел, че не са установени предпоставките на чл. 29, ал. 6, т. 1 от ЗДДС След като не се установи жалбоподателят да е продавал през визирания период произведената от него продукция свинско драно месо по цени, определени съобразно методите посочени в § 1, т. 10, б. "а" и б. "б" от ДОПК и при отчитане на безспорно установения факт, че жалбоподателят е продавал тази продукция по цени, по-ниски от тяхната себестойност, съдът е приел, че правилно с обжалвания ДРА е приложена разпоредбата на чл. 29, ал. 5 от ЗДДС и правилно е начислен допълнително ДДС на разликата между себестойността на биологичните активи и продуктите от тях и получените приходи от продажбата им в общ размер 24649,76 лева за периода 1.01.2004 г. - 31.07.2004 г., ведно със съответните лихви. В частта относно допълнително начисления ДДС по реда на чл. 29, ал. 5, във връзка с чл. 82 от ЗДДС, съдът е приел, че в хода на ревизията е установено, че жалбоподателят е продавал свине живи от група "подрастващи" и "за угояване" по цени, по-ниски от себестойността им, поради което за данъчни периоди месец февруари, март и април 2004 г. органът по приходите е начислил допълнителен ДДС в размер на 44649,72 лева на основание чл. 82, ал. 1 от ЗДДС. От жалбоподателя е представена Заповед № 61/5.12.2003 г. на собственика на ЕТ "Оскар - Кирил Николов" в сила от 1.01.2004 г., с която са определени норми за технически и технологичен брак по групи животни, както следва: "подрастващи" - 12 %, "за угояване" - 12 %. Със Заповед № 2 от 19.01.2004 г. е определена комисия, която да извърши цялостен преглед на прасетата за физиологичното и здравословното им състояние. В изпълнение на цитираната заповед са съставени и приложени по делото 3 броя протоколи за установени бройки болни и негодни животни във фермите на собственика. Така представените доказателства не са възприети от органа по приходите за установяване наличието на технологичен брак, поради което данъчнозадълженото лице не може да се ползва от облекчението на чл. 82, ал. 3, т. 3 от ЗДДС да не начислява данък. В Решението на решаващия орган е прието, че не се касае за бракувани стоки, а е налице продажба на продукция под себестойност и правилно разликата между прихода от продажбата, за който е начислен данъка от регистрираното лице и себестойността е установен в размер на 223248,62 лева и съответно законосъобразно е начислен допълнителен ДДС за внасяне в размер на 44649,72 лева, но правното основание е разпоредбата на чл. 29, ал. 5, а не чл. 82, ал. 1 от ЗДДС. При така установеното съдът е приел, че на основание чл. 29, ал. 6, т. 4 от ЗДДС изискванията на чл. 29, ал. 5 от закона за минимален размер на данъчната основа не се прилагат при продажба на бракувани стоки, за които е приложена разпоредбата на чл. 82 от ЗДДС. В случая съдът е приел, че е установено изключения от това правило предвидено в чл. 82, ал. 3, т. 3 от закона. За да достигне до този извод съдът е обсъдил заключението на приетата без оспорване агротехническа експертиза, от което е приел за установено, че допустимият процент на технически и технологичен брак при прасета за угояване и подрастващи е 5 %, продължителността на производствените цикли е 73 дни при подрастващите прасета и 115 при прасета за угояване. Вещото лице се е позовало на държавен нормативен документ за служебно ползване "Технологични норми за проектиране на животновъдни и птицевъдни комплекси и ферми", София, 1982, утвърдени от ИК на НАПС. В част Свиневъдство, точка 13.11. и точка 13.12., стр. 78 са посочени максимално допустимите стойности на икономически брак при отглеждане на прасета в периодите на подрастване и угояване, които са в размер на до пет процента икономически брак през периода на подрастване и до пет процента икономически брак, през периода на угояване. От приложените по делото протоколи за налични животни към 31.12.2003 г. за установено съдът е приел, че наличните животни са както следва: подрастващи - 9677 броя с тегло 142030 кг, за угояване - 11419 броя с общо тегло 791025 кг, поради което и предвид заключението на тройната съдебно - счетоводна експертиза досежно максималният допустим размер на технически и технологичен брак при прасета за угояване и подрастващи при норма 5 % е приел, че броят на продадените като негодни (бракувани) прасета е по-голям от максималният допустим размер на технически и технологичен брак при прасета за угояване и подрастващи, като с размера на допустимия брак следва да бъдат намалени продадените, като брак прасета на цени, по-ниски от себестойността им. Съдът е възприел заключението на тройната ССЕ, съгласно която вещите лица са отчели този размер на допустимия брак и са дали заключение за бройки прасета, продадени под себестойност, със съответните стойност и дължим ДДС и е приел, че на основание чл. 83, ал. 3, т. 3 от ЗДДС с установения размер на допустимия брак следва да бъдат намалени продадените от жалбоподателя, като брак прасета на цени, по-ниски от себестойността им. При така установеното съдът е приел, че обжалвания РА следва да се отмени в частта, с която на жалбоподателя е начислен допълнителен ДДС за продажба през месеците 02.2004 г., 03.2004 г. и 04.2004 г. на живи прасета за разликата над сумата от 31816,42 лева, ведно със съответните лихви до пълния размер от 44649,72 лева, ведно със съответните лихви, а в останалата част поради липса на доказателства за наличието на обективни пазарни предпоставки по смисъла на чл. 29, ал. 6 от ЗДДС, съдът е отхвърлил жалбата. Решението в тази си част е правилно. По жалбата на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Пловдив: По делото не съществува спор от фактическа срана, като релевантните по спора факти и обстоятелства са правилно установени от първоинстанционния съд и отразени в мотивите на съдебното решение, така както са възпроизведени накратко по-горе в настоящото решение. Основният спорен момент е правен и свързан с наличие на предпоставките по чл. 29, ал. 6, т. 1 и т. 4 от ЗДДС. Съгласно чл. 29, ал. 5 ЗДДС данъчната основа при облагаемите доставки на стоки за целите на този закон не може да бъде по-ниска от данъчната основа при придобиване на стоката или себестойността по смисъла на Закона за счетоводството на произведената стока, а в случаите, когато стоката е внесена - от данъчната основа при внос. Съгласно чл. 29, ал. 6, т. 1, разпоредбата на ал. 5 не се прилага при продажба на стоката по пазарна цена, определена по методите, посочени в чл. 20, т. 5, букви "а" и "б". Съдът неправилно е посочил като приложим § 1, т. 10, б. "а" и б. "б" от ДОПК, но това обстоятелство не влияе на крайния резултат и правния извод, тъй като методите са идентични. Тези два метода в посочената разпоредба са по б. "а" - метода на сравнимите, неконтролирани цени между независими търговци към момента на осъществяване на доставката и б. б) метода на пазарните цени, където пазарна цена е цената, използвана в процеса на продажба на стоки и услуги в непроменена форма на независим партньор, намалена с разходите на търговеца и обичайната печалба Редът и начините за прилагане на тези методи са установени в Наредба № 5 от 26.02.1999 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени, издадена от Министъра на финансите на основание чл. 20, т. 5 ЗДДС, които се прилагат съгласно чл. 1, както при определяне на обичайните пазарни цени при сделки със стоки или услуги между свързани лица, така и при сделки между лица, при които са договорени особени условия и тези условия оказват влияние върху размера на печалбата и доходите им, какъвто е настоящият случай. За да се приеме, че е доказано наличието на обективни пазарни предпоставки, изключващи приложението на чл. 29, ал. 5 ЗДДС, следва данъчно задълженото лице да докаже, че пазарната цена на стоката е определена по някой от двата метода и тази цена следва да е по-ниска от стойността на придобиване или себестойността на произведената стока, какъвто е настоящият случай. Правилно съдът е кредитирал заключението на приетата без оспорване тройна първоначална и допълнителна ССЕ. Същата е изготвена по метода на сравнимите неконтролируеми цени посочен в чл. 20, т. 5, б. "а" от ЗДДС и в съответствие с издадената въз основа на тази разпоредба Наредба № 5 от 26.02.1999 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени, издадена от Министъра на финансите, поради което е неоснователен доводът в тази насока в касационната жалба. Подробно в заключението вещите лица са посочили проверените фактури от четири дружества за продажба за същите продукти - свинско трупно драно месо, белено месо и свине живи за процесния период м. 01.2004 г. до месец септември 2005 г. Взети са предвид и данни от САПИ ООД (система за агропазарна информация) досежно изкупните цени за посочените продукти и е определена за всеки ревизиран данъчен период, средната пазарна цена в лева, за килограм. Експертизата е приета без оспорване в хода на съдебното производство, поради което е неоснователен довода в жалбата за необоснованост на заключението. Относно приетото наличие на технологичен брак, поради което с допустимия брак е намален размера на продадените под себестойност прасета, законосъобразно съдът е приел, че по аргумент от чл. 29, ал. 6, т. 4 от ЗДДС изискванията на чл. 29, ал. 5 от закона за минимален размер на данъчната основа, не се прилагат при продажба на бракувани стоки, за които е приложена разпоредбата на чл. 82 от ЗДДС. Съгласно чл. 82, ал. 1 от ЗДДС регистрирано лице, което е приспаднало като данъчен кредит начисления му данък за произведени, закупени или придобити по друг начин от него стоки, при установяване на липси или при бракуване на стоките начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит. Съгласно ал. 3, т. 3 на същата разпоредба данъкът по ал. 1 не се начислява при: технологичен брак в допустимите норми, определени на базата на действащите държавни стандарти, отраслови и заводски нормали и с технологичната документация за съответното производство или дейност. Именно наличието на това изключение правилно съдът е приел за установено от търговеца, поради което и с установения от заключението на съдебно-агротехническа и ССЕ размер на технологичен брак е намален размерът на продадените под себестойност прасета. Доводите в касационната жалба са свързани с неправилно кредитиране от съда на съдебно-агротехническа и съдебно счетоводна експертизи, които бяха обсъдени и са неоснователни. Неоснователен е и доводът за неправилност на решението, поради липса на счетоводни записвания на брак. Както е прието на стр. 4 от решението на решаващия орган обстоятелството, че не е осчетоводен брак или преоценка на активите съгласно НСС 2 и НСС 41 не е от значение за облагането с косвен данък. При продажба под себестойност задължение на проверяваното лице е да докаже наличието на някое от изключенията визирани в чл. 29, ал. 6 от ЗДДС, което в конкретния случай е установено от ДЗЛ. По жалбата на ЕТ "Оскар - Кирил Николов": Конкретни доводи в жалбата не са изложени, поради което съдът след служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира, че решението в тази си част е постановено в съответствие с материалния закон. Безспорно не са налице предпоставките на чл. 29, ал. 5, т. 1 и т. 4 от ЗДДС, по отношение на процесните продажби, за които съдът е изложил подробни доводи, като се е позовал на приетите без оспорване заключения на съдебно-агротехническата и съдебно-счетоводните експертизи, поради което жалбата е неоснователна В частта относно непризнатия данъчен кредит по фактури, издадени от ЕТ "Гея - Лиляна Илиева" в размер на 20000 лева за данъчен период 1.01.2004 г. - 31.01.2004 г., съдът е приел, че предмет на доставка е 200 тона бульон. За да отхвърли жалбата в тази част съдът е приел, че във връзка с връчено по реда на чл. 32 от ДОПК искане доставчика е представил, копия от товарителници за превоз на стоката, копие от дневни отчети от ЕКАФП, фактури от предходен доставчик, дневник на продажбите за м. 01.2004 г. и СД за м. 01.2004 г., хронология на сметка 453/2 за месец 01.2004 г., справка за изплатени граждански договори, ' справка за стоков поток. Не са представени документи за стопанисвани търговски обекти или складове от ЕТ "Гея - Лиляна Илиева", като не е представена и оборотна ведомост, или документи за наети помещения. Не е представена в цялост хронология по сметка 453/2 и сметка 411 "Клиенти" за месец януари 2004 г., като е приложена по делото единствено хронология за месец януари 2004 г. на счетоводните записвания касаещи процесните фактури, като в хода на съдебното производство не са ангажирани други доказателства, в подкрепа на твърденията на жалбоподателя за реалност на извършената доставка. Липсват и доказателства за назначени работници и служители - трудови или граждански договори. При така установеното съдът е приел, че данъкът не е начислен съгласно разпоредбите на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС, като е налице и хипотезата на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС, поради което ДРА в тази си част е законосъобразен. Относно отказано право на данъчен кредит в размер на 1858,46 лева по фактури за закупени резервни части и бензин за леки автомобили, за периоди месеците 1.01.2004 г. - 31.12.2004 г., от м. 01.2005 г. - до 31.09.2005 г., съдът е приел, че РА е законосъобразен, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 65, ал. 1, т. 3 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, когато стоките са предназначени за поддръжката, ремонта, подобрението и експлоатацията на леки автомобили. Относно ползвано право на данъчен кредит от жалбоподателя за данъчен период м. 05.2004 г., съдът е приел, че с РА законосъобразно е отказано правото на данъчен кредит в общ размер на 1359,36 лева на основание чл. 67, ал. 1 от ЗДДС. Съгласно посочената разпоредба правото на признаване на данъчен кредит възниква за данъчния период, през който е издадена данъчната фактура и се упражнява чрез осчетоводяването му и отразяване в дневника за покупки и СД за този или в един от следващите три данъчни периода. В нарушение на цитираната разпоредба жалбоподателят е ползвал данъчен кредит за м. 05.2004 г. по фактури, издадени през 2003 г. За неоснователна съдът е приел жалбата в частта му, с която не е признат ползван данъчен кредит по три броя фактури от м. 01.2004 г., м. 02.2004 г. и м. 07.2004 г. на обща стойност 47,63 лева, тъй като получател по тези фактури е друг търговец - Триумвират импекс" ООД. Решението в тази си част е правилно. В жалбата на търговеца не се излагат конкретни доводи за неправилност на решението в тази му част. След служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира, че решението в тази си част е постановено в съответствие с материалния закон. Представените от ЕТ "Гея - Лиляна Илиева" документи във връзка с процесните доставки, правилно съдът е приел, че не установяват факта на начисляване на данъка като задължение към бюджета, съгласно разпоредбите на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС, като и, че е налице хипотезата на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС, тъй като не са представени всички изискани от органа по приходите документи, с оглед установяване факта на реалността на доставката. Предвид количеството на продадената стока - 200 тона бульон, правилно съдът е приел, че доставчика не е представил доказателства за стопанисван от него обект в гр. Казанлък от където съгласно представените товарителници е натоварена стоката. От касатора не е поставена задача на ССЕ досежно установяване факта на начисляване на данъка, което е едно от кумулативните изисквания за признаване правото на данъчен кредит по смисъла на чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. В останалата част правилно съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 65, ал. 1, т. 3 от ЗДДС, както и че получател на доставите е друг търговец поради което за касатора не възниква правото на приспадане на данъчен кредит. С оглед на изложеното обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Не се установиха релевираните в касационните жалби доводи за неговата отмяна. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - първо отделение,