Решение № 11616 от 30.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5260/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Варна, подадена чрез ст. юрк. Димитрова срещу решение 1686 от 28.02.2024 г., постановено по адм. дело 1089 по описа на Административен съд гр.Бургас за 2023 г.. С обжалваното решение по жалба на Магна Ойл ООД е отменено решение 32-204710/01.06.2023 г. на директора на ТД Митница Варна. В касационната жалба се изтъкват доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита за неправилен извода на съда, че не са обосновани основателни съмнения относно декларираната от вносителя митническа стойност на четирите броя леки автомобили, тъй като същите се основават на получените в рамките на административно сътрудничество между митническата администрация на САЩ и РБ данни от американските митнически власти, в които е посочен номера на износните МД, стоките са индивидуализирани с номера на шасито, с описание и тегло, с изпращач FLORIDA PRESTIGE COLLLEKTION LLC, страна на получаване България, параметри, които са идентични с тези декларирани по процесиите МД, с изключение на цената при износ/внос на същата, която се различава при вноса. Полученият отговор от митническата администрация на запитаната държава представлява официален документ, изготвен от официални лица в кръга на служебните им правомощия по установена форма и ред. В касационната жалба са изложени твърдения, че при проверка в интернет е видно, че цената на автомобили от сочените марки и модели, дори и претърпели произшествие, надхвърля многократно декларираната сума, обстоятелство, което е индиция за недостоверността на декларираната от дружеството продажна цена. Според касатора е налице интерес за дружеството да декларира по-ниска цена на придобиване, тъй като това е довело до избягване на държавни вземания в значителен размер. Касаторът поддържа, че в оспорения административен акт са изложени подробни мотиви за неприложимост на вторичните методи за определяне на новата митническа стойност на стоката, предвидени в чл. 74, пар. 2 от МКС и административният орган подробно е обосновал необходимостта от прилагане на метод, предвиден с текста на чл. 74, пар. 3 от МКС. Административният орган е обосновал изводите си, че при анализ на данните от справката от Митническата информационна система (MIS3А) няма открита достатъчно изчерпателна информация в описанието на допуснати за свободно обращение стоки, относно тяхното количество, състояние, наличието на търговска марка, репутация, внос в същото или приблизително по същото време, както стоките, подлежащи на остойностяване и вече остойностени съгласно основния метод (договорната стойност), не са - установени. Според касатора освен ако не се касае за серийни производствени дефекти (какъвто не е разглеждания случай), претърпените при ПТП или друга интервенция повреди водят до такива характеристики на засегнатия автомобил, които го отличават от всички останали автомобили от същата марка и модел, произведени или внесени по едно и също време с него. Затова повредите не позволяват извършването на съпоставка за идентичност или сходство с други автомобили от тази марка и модел, доколкото във всички случаи водят до определяне на такава стойност на автомобила, която е строго индивидуална и предопределена от спецификите на увреждането. АС гр.Бургас, при произнасянето си и заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), която потвърждава установеното от административния орган в развилото се пред него производство, че не са представени пред митническите органи редовни първични счетоводни документи. На документите с надпис BUYER S AGREEMENT липсват основни реквизити и същите не могат да бъдат приети за годни първични документи, удостоверяващи извършените плащания. Въз основа на тези аргументи се иска отмяна на оспорваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата на дружеството. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, както и разноски за платена държавна такса пред касационна инстанция. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на договореното адвокатското възнаграждение от ответника. Ответникът Магна Ойл ООД, чрез адв. Симеонов, в писмен отговор, оспорва основателността на касационната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция, съобразно представен списък (л. 91) и доказателства за договорен и платен адвокатски хонорар в размер на 1 920 лв. (л. 92 л. 95). Върховна прокуратура на Република България, чрез участвалия по делото прокурор дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение във връзка с посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд гр.Бургас е било решение 32-204710/01.06.2023 г. на Директора на ТД Митница Варна, с което е отказано приемането на митническата стойност и е определена нова митническа стойност на стоката поставена под режим допускане за свободно обръщение по следните четири митнически декларации: МД с MRN 20BG002005031356R9/02.06.2020 г. за лек автомобил с повреди, марка Тойота модел ТАСОМА, във връзка с която са определени допълнително дължими държавни вземания за мито 803.18 лв. и ДДС 1 766.99 лв.; МД с MRN 21BG002005049827R3/09.02.2021 г. за лек автомобил с повреди, марка Джип, модел WRANGLER RUBICON, във връзка с която са определени допълнително дължими държавни вземания за мито 412.15 лв. и ДДС 906.72 лв.; МД с MRN 21BG002005064771R0/25.08.2021 г. за лек автомобил с повреди, марка Фолксваген, модел GOLF GTI AUTOBAHN, във връзка с която са определени допълнително дължими държавни вземания за мито 147.53 лв. и ДДС 324.58 лв.; МД с MRN 21BG002005069124R9/11.11.2021 г. за лек автомобил с повреди, марка Лексус модел GX470, във връзка с която са определени допълнително дължими държавни вземания за мито - 225,15лв. и ДДС - 495,33 лв. С митническото решение на Магна Ойл ООД е определена и законна лихва върху държавните вземания за периода определен в чл. 114 от Регламент (ЕС) 952/2013, вр. чл. 59, ал. 2 от ЗДДС. По делото не е имало спор по фактите, а именно: На 02.06.2020 г., на 09.02.2021 г.; на 25.08.2021 г. и на 11.11.2021 г. в митнически пункт (МП) Пристанище Варна са приети четири броя митнически декларации с декларатор Магна Ойл ООД и са поставени под режим допускане за свободно обръщение четири броя употребявани леки автомобили с повреди. Внесените автомобили са подробно описани с данни за тяхната идентифицакия и е посочена вносна цена за всеки от тях както следва: за лек автомобил Тойота; модел: TACOMA - 1 500 USD; за лек автомобил с повреди, марка: Джип, модел WRANGLER RUBICON тип: SUV 2D - 850 USD, за лек автомобил с повреди; марка: Фолксваген, модел GOLF GTI AUTOBAN, тип: НАТВАСК 4D 5 350 USD и за лек автомобил с повреди; марка: Лексус, модел GX470, тип: SUV 4D 3 000 USD. Във връзка с последваща проверка относно достоверността на декларираната митническа стойност, митническите органи са изискали информация от митническите власти на държавата на износа САЩ. Получен е отговор от Департамента на САЩ по вътрешна сигурност, служба Митници и гранична охрана писмо с рег. 32-359976/21.10.2022 г., с което са предоставени сканирани документи, представляващи електронна информация за износ (Electronic export information) от системата на Американската служба Митници и гранична охрана за превозни средства, декларирани за износ в САЩ. В предоставените данни се съдържа информация за декларирана стойност и номер на шаси на превозните средства изнесени от САЩ, като 4 от тях са внесени през МП Пристанище Варна и са предмет на оспореното в настоящото производство решение. Установено е несъответствие по отношение на декларираните стоки във връзка с посочената в съответната МД цена, както следва: за лек автомобил Тойота в размер на 1 500 USD, а според предоставената от американските митнически власти информация за цена в размер на 6 000 USD; за лек автомобил Джип в размер на 850 USD, а според предоставената от американските митнически власти информация - цена в размер на 3 400 USD; за лек автомобил Фолксваген в размер на 5 350 USD, а според предоставената от американските митнически власти информация - цена в размер на 6 238 USD и за лек автомобил Лексус в размер на 3 000 USD, а според предоставената от американските митнически власти информация - цена в размер на 4 338 USD. Митническият орган е приел, че тези установявания обосновават основателни съмнения по смисъла на чл. 140 от Регламент (ЕС) 952/2013. Във връзка с осъществената последваща проверка на стоките от четирите МД и поради възникналите съмнения у митническите органи относно декларираната и договорна стойност, на основание чл. 140 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 от дружеството е поискана информация, която да потвърди, че декларираната стойност на стоките е действително платена или подлежаща на плащане сума при продажбата и за износа в Съюза; документи, които са свързани със сделката, удостоверяващи формирането на продажната цена, всякакви други данни и информация, удостоверяващи стойността на декларираната стока, както и писмени обяснения от вносителя за извършената сделка. Дружеството е приложило всички притежавани от него документи във връзка с вноса на стоките към МД. Въпреки това за митническите органи не са отпаднали основателни съмнения относно действително посочената цена при вноса. Със съобщение по чл. 22, § 6, във връзка с чл. 29 от Регламент (ЕС) 952/2013, обективирано в писмо с рег. 32-41285/01.02.2023 г. (л.46-48) дружеството е уведомено, че предстои издаване на решение, с което ще се определи нов размер на задълженията за декларираната стока по четирите МД, с конкретно изложени мотиви. Дружеството е възразило срещу мотивите в съобщението за изменение на декларираната митническа стойност на стоките. На 01.06.2023 г. е издадено оспореното решение рег. 32-204710/ 01.06.2023 г. на директора на ТД Митница Варна към Агенция Митници, с което на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 95272013, вр. чл. 140 и чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015Z2447, вр. чл.5, т.39 от Регламент (ЕС) 95272013, вр.чл.77, §1, вр.чл.85, §1, вр. чл.101, § 1 и чл.102 от Регламент (ЕС) 952/2013, вр. чл.54, ал.1 и чл.56 от ЗДДС, вр. чл.59 АПК за стоките, поставени под режим допускане за свободно обращение по четирите МД е определена нова митническа стойност. При така установената фактическа обстановка и след извършена служебна проверка за законосъобразност на основание чл. 168 от АПК, във вр. с чл. 146 от АПК, административният съд е формирал краен извод за основателност на жалбата, тъй като митническото решение е издадено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Административният съд е приел, че административният орган не е успял да докаже основателност на неговите съмнения за нереалност на декларираната митническа стойност, във връзка с процесните четири автомобила. Според съда, МД са придружени от всички необходими документи, обосноваващи договорната стойност на процесната стока, в това число и всички счетоводни документи, във връзка с митническата стойност, съгласно чл. 145 от Регламента за изпълнение. Изложени са съображения, че износната декларация е частен документ и има същата доказателствена стойност като вносната декларация. Първоинстанционният съд изслушал и приел ССчЕ и е кредитирал заключението на вещото лице, според което сумите за процесиите четири автомобила са изплатени на доставчика. Представените документи обективират информация, съответстваща на фактите, отразени в подадените от дружеството митнически декларации и са налице безспорни данни за внесените автомобили, тяхното техническо състояние, документ за продажба (търговска фактура); транзитни декларации, спедиторски коносамент и фактури за международен транспорт. Решаващият съд е приел, че в оспорения административен акт не се съдържат конкретните обстоятелства, въз основа на които е изключено приложението на вторичните методи по чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 в предвидената от регламента поредност, което е условие за определяне на митническата стойност по метода, предвиден в § 3 на чл. 74. Съдът е посочил, че за да се изключат като приложими методите по чл. 74, § 2, б. а - б. г от Регламент (ЕС) 952/2013, в решението са изложени мотиви за това, че описанието на процесната стока в митническата декларация и фактурата е недостатъчно, както и не са открити данни със сходни характеристики/повреди. Посочена е и недостатъчната наличност на информация относно приети договорни стойности на стоки, които са еднакви с внесената стока във всяко отношение, включително техническо състояние и характеристики, степен на установена щета, изминат пробег, допълнителни екстри, качество, авторитет, доверие и известност на стоките, произведени в същата държава, в която е произведена и стоката, допусната за свободно обращение в същия момент или в приблизително същия период. Според съда тези констатации са в противоречие със събраните доказателства, тъй като към МД са налице придружаващи документи - фактура, товарителница, удостоверение за автомобила, в които се съдържат конкретни данни за внесения автомобил. В същите има конкретни данни, относими към дефинициите за идентични или сходни стоки по чл. 1, § 2, т. 4 и т. 14 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447, но информацията е останала извън преценката на издателя на оспореното решение, поради което формираните изводи за неприложимост на вторичните методи за остойностяване са незаконосъобразни. Според съда в случая е нарушена забраната по чл. 144, § 2, б. б и д от Регламента за изпълнение, тъй като органът е определил митническата стойност на стоките по данни от декларираната стойност в митническата декларация за износ от продавача, като е използвал система, при която за определяне на митническата стойност се използва по-високата от две възможни стойности, в разрез с цитираните разпоредби. При това положение административният съд е приел, че е нарушено изискването на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. Решението е правилно. Административният съд правилно е определил основния спорен по делото въпрос, а именно: дали митническите органи са обосновали основателни съмнения по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент /ЕС/ 2015/2447, който предвижда възможност за неприемане на декларираните договорни стойности в случаите когато митническите органи имат основателни съмнения дали договорната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от Митническия кодекс, и тези съмнения не са отпаднали след изискване на допълнителна информация от декларатора. Административният съд подробно е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните и е постановил правилно решение, макар настоящата инстанция да не споделя изцяло изложените мотиви в него. Позоваването на писмата от Служба Митници и гранична охрана на САЩ, са основание да се приеме, че административният орган е обосновал съмненията си и се е справил с доказателствената тежест да установи основателността им. Въз основа на това е обосновано стартирането на процедура за промяна в декларираната митническа стойност на автомобилите. Задължението за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл. 140 от Регламент за прилагане, и впоследствие на решението за корекция, произтича от общото правило на чл. 22, § 7 от Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на МКС, изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение е изпълнено и в конкретния случай са изложени необходимите мотиви. В случая са обосновани възникналите съмнение у митническите органи, които са предпоставка за промяна в декларираната митническа стойност. Митниеската стойност на стоките се определя в съответствие с чл. 70 и 74 от Регламент (ЕС) 952/2013. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент (ЕС) 952/2013. Въпреки че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 дава възможност на митническите органи при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена. Също така, ако митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от а до г, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност. Правилни са изводите на първоинстанционния съд , че административният орган не е мотивирал неприложимост на чл. 74, параграф 2, букви от а до г от Регламент (ЕС) 952/2013.