Решение № 1489 от 11.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14079/2014 г.

Решение № 1489 от 11.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14079/2014 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Петър Вълчев Йолов, от гр. София, чрез пълномощника му - адв. Христов, против Решение № 5046/21.07.2014 г. по адм. дело № 2636/2014 г. на Административен съд София-град, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът: директора на Дирекция "Общински строителен контрол" при СО, чрез процесуалния му представител - юрисконсулт Стойков, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил като неоснователна жалбата на Петър Вълчев Йолов, против Заповед № РД-30-16/3.02.2014 г. на директора на Дирекция "ОбСК" при СО, с която на основание чл. 225а, ал. 1, вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, е наредено на извършителя Петър Вълчев Йолов да премахне незаконен строеж: "Пристройка към преустроен гараж за две коли, за стая и санитарен възел", находящ се в УПИ XXI-277, кв. 343г, м. "Левски-Ботевградско шосе", гр. София, поради отсъствие на строителни книжа. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че оспорената заповед представлява законосъобразен административен акт, издаден от компетентен орган, при спазване на формата, на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и целта му. Според съда, при доказана липса на строителни книжа, строежа е незаконен и правилно е разпоредено премахването му. Отхвърлени са и доводите на оспорващия за търпимост на строежа, на основание § 16, ал. 1 от ПР ЗУТ, с оглед данните за извършването му преди 1987 г. Решението е правилно. При установеност на правнорелевантните факти, съдът е приложил правилно материалния закон. Предмет на премахване с оспорената заповед е строеж: "Пристройка към преустроен гараж за две коли", извършен от касатора без строителни книжа. От данните по делото съдът правилно е установил, че процесната пристройка е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДРЗУТ, за когото извършителят му не е представил редовно издадени строителни книжа - одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, каквито се изискват по чл. 148 и сл. ЗУТ. Такива книжа не се представят и пред касационната инстанция, поради което строежа правилно е определен като незаконен на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, по отношение на когото кмета на СО, респ. упълномощено от него длъжностно лице, какъвто е директора на Д "ОбСК" при СО, на основание заповед за делегация от 5.12.2012 г., разполага с правомощията по издаване на заповед за премахването му, на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ. Противно на оплакванията в касационната жалба, съдът, както и органа, са обсъдили приложимостта на § 16, ал. 1 ДР ЗУТ, за наличие на търпим строеж, относим към законосъобразността на заповедта. При тази преценка съдът е направил законосъобразни изводи, че процесната пристройка не е търпим строеж, тъй като независимо от вида и предназначението, което има /лятна кухня или жилище/, не отговаря на едно от условията на § 16, ал. 1 ДРЗУТ за търпимост, а именно да е допустима по действащия подробен градоустройствен план, действал към датата на извършване на строежа - 1985 г. и по сега действащия ПУП. При отсъствие на това условие на разпоредбата строежа не може да бъде определен като търпим, тъй като е при условията на кумулативност. Ето защо като е приел, че в случая строежът е нетърпим, поради отсъствие на предпоставките по § 16, ал. 1 ДРЗУТ, съдът е приложил правилно закона. Като валидно, допустимо и правилно обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Съобразно този резултат основателно е искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за явяване на юрисконсулт. Касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 600 лева, съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /изм. ДВ, бр. 28/2014 г./. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение