Решение № 459 от 10.11.2011 г. на ВКС по н. д. № 2072/2011 г.

Решение № 459 от 10.11.2011 г. на ВКС по н. д. № 2072/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Фиданка Пенева Касационното производство е образувано по жалба на адвокат Х. Т. от Плевенския АК, като служебен защитник на подсъдимия Т. М., срещу въззивно решение № 147/6.06.2011 г., постановено от Великотърновския апелативен съд по в н о х д № 131/2011 г. В жалбата е въведено само касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, за явна несправедливост на наложеното наказание и е направено искане за намаляването му до размера определен от първостепенния съд. Пред касационната инстанция подсъдимият се явява лично и със служебния си защитник адвокат Т., която поддържа жалбата по доводите в нея и искането за намаляване на наказанието. Поддържа наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства с оглед на това, че подсъдимия доброволно е върнал част от вещите на пострадалата от престъплението, в което е бил обвинен. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на въззивното решение в сила поради многобройните минали осъждания на касатора. Подсъдимият прави искане за намаляване на наказанието. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Жалбата е неоснователна. С обжалваното решение, състав на Великотърновския апелативен съд е уважил протест на прокурора, срещу размера на наказанието наложено на подсъдимия Т. М. с присъда № 17/23.03.2011 г. по н о х д № 225/2011 г., като я изменил и на основание чл. 337, ал. 2, т. 1 от НПК увеличил размера на наказанието лишаване от свобода от една година и шест месеца лишаване от свобода на три години и четири месеца. В останалата част потвърдил присъдата. С цитираната присъда състав на Плевенския окръжен съд е признал подсъдимия Т. М. за виновен в това, че на 15.01.2011 г. в [населено място], в условията на опасен рецидив, е отнел от владението на Ц. Н., движими вещи на стойност 371,50 лева, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила - престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 198, ал. 1 и чл. 29, ал. 1, б. "б" от НК. Настоящият състав намира, че жалбата на подсъдимия е неоснователна, първо защото всички смекчаващи отговорността обстоятелства са били обсъдени и отчетени от втората инстанция и второ, по принцип за касационната инстанция правомощието да измени въззивното решение на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 от НПК, като намали наказанието, може да се породи само, ако е налице касационното основание за явна несправедливост, в хипотезата на чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК - наказанието очевидно да не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от НК. Определеното от въззивния съд по размер наказание лишаване от свобода, е справедливо и е съобразено с правилата за това по чл. 54 и чл. 58а, ал. 1 от НК. Правилно въззивният съд е направил оценка на смекчаващите обстоятелства - ниският интензитет на употребената сила спрямо пострадалата, изразено само в дърпане на чантата й, както и обстоятелството, че подсъдимият върнал част от вещите и документите, като ги хвърлил към пострадалата, но задържал парите, които били в чантата. Въззивният съд квалифицирал последното, като доброволно възстановяване от страна на пострадалия на причинената от грабежа щета, оценена на 207 лева. Освен това, проверяваният съд приел тези обстоятелства като смекчаващи, но не и като многобройни или изключителни, за да има правно основание за приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и при определяне на наказанието да е наложително слизане под предвидения за престъплението минимум от наказанието лишаване от свобода. При тези мотиви, Великотърновският апелативен съд е определил наказанието по правилата на чл. 54 от НК, в размер на пет години /минимално предвидено за престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 4 от НК/, което по правилата на чл. 58а ал. 1 от НК редуцирал с една трета, до три години и четири месеца. Поради изложеното няма касационно основание за изменение на обжалваното въззивно решение на Великотърновския апелативен съд и същото следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение